spot_img
6.9 C
София
събота | 03.12.2022 | 16:12:05

На изложба: днес е откриването на „Остатъчни образи“

Свилен Стефанов открива самостоятелна изложба днес

- РЕКЛАМА -spot_img
- РЕКЛАМА -spot_imgspot_img

Остатъчни образи 
Самостоятелна изложба на Свилен Стефанов 
Куратор: Сузана Николова (30.11.2021 – 07.01.2022)  
Откриване: 30.11. 17-20 ч. 

Изложбата представя произведения, които са нови или непоказвани. След периоди на бурна трансформация в сферата на неконцептуалистските форми, Свилен Стефанов се обръща към живописта в края на 90-те години. Той умишлено създава студена концептуална живопис, в която използва по вторичен начин експресионистични средства. Подходът му е концептуален, и същевременно класически живописен, защото концептуализмът е начин на мислене.

„Авторът създава концептуална живопис с класически средства, защото концептуализмът е рационална форма на изкуство, но чувствеността на живописната повърхност напомня за нейната материална природа и именно тя е в центъра на неговия интерес. В съвременното изкуство целта не е да откриеш нещо „велико“, а начинът по който го интерпретираш. Остатъчни образи не е нова тема, (виж едноименния филм на Анджей Вайда), но засяга цялостното творчество на автора. Остатъчни образи от съществуващи или от бъдещи картини, които остават във визуалната памет като неясни образи, които се наслагват като филтри, като сенки и реминисценции. Тази тема дава кинематографичен поглед към разчитането на образа. Тук еднозначни неща няма и прочитът на картината зависи от гледащия.

Свилен Стефанов е известен с това, че използва концептуални стратегии в живописта като вкарването на текст в изображението, което не е поставяне на литературна основа, а по-скоро идея. На пръв поглед едри, цветни надписи, които възприемаме с чувство за хумор („Духът на капила“, „Вълците преминават по леда Дунава“, „Неясен урок по геометрична абстракция“), те всъщност са свързани с киното, историята на изкуството, музиката. Изображенията към тези текстове не са илюстрация към текста, а по-скоро синтез между образ и текст с редуваща се доминанта. Накратко – текстовете не обясняват изображенията, а образите не са илюстрация на текстовете. Всичко е преплетено с ирония и трудно може да се открие пряк, конкретен, еднозначен смисъл. Заложените скрити смисли могат да бъдат разчетени по различен начин от всеки един от нас. В платната на Свилен Стефанов обратната перспектива е правилният поглед към нещата. Обръщането на фокуса придава сюрреалистичен психологизъм на неодушевените предмети. Дините и бананите стават централни обекти, натоварени с емоция и психология. Характерните за него издължени формати предполагат развитие по хоризонтала, а композицията от два обекта предполага симетрия. Свилен Стефанов излиза извън стандартния рефлекс на академично школувания художник да търси златно сечение, централна ос или композиция от три предмета. Той не се бои от огледалната симетрия и влиза между тактовете,“ казват организаторите.

В „Остатъчни образи“ са предадени посланията и образите, върху които авторът работи през последните години, но в рафиниран, компресиран вариант.

*Достъпът до галерията ще се осъществява чрез цифров COVID сертификат. 

- РЕКЛАМА -spot_imgspot_img
Искра Ангелова
Искра Ангелова
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.
Последни
- РЕКЛАМА -spot_img
Вижте още
- РЕКЛАМА -spot_img

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here