Home Картини от една изложба 140 години от рождението на Майстора – разказ на племенника на момичето от картината

140 години от рождението на Майстора – разказ на племенника на момичето от картината

140 години от рождението на Майстора – разказ на племенника на момичето от картината
Мома от Калотинци, Владимир Димитров Майстора

Публикуваме тук поста на проф. Людмил Димитров, племенник на момичето от картините, от неговия личен профил във Facebook и с негово съгласие:

На 1 февруари 2022 г. се навършват 140 години от рождението на Майстора. Защо поствам портретите по-долу, ще кажа след малко. Но вгледайте се в тези млади лица. Независимо че картините имат самостоятелни имена: „Мома от Калотинци“ (най-известната, нещо като емблема на творчеството на художника), „Българска мадона“ (със сивата шамия на фона на червените ябълки) и „Дафина“, те са на една и съща жена, по-точно девойка. Същото лице ще мернем и на четвъртото (със затворените очи в идеалния център) и на петото (четвъртата или втората на задния ред от ляво надясно) платно, озаглавени стереотипно „Селски девойки“. Картините датират съответно от 1929, 1931, 1934, 1929–1931.

Дафина, Владимир Димитров-Майстора

Дафина (Дафинка) Никева е родена през 1917 г. и е най-малката от четирите деца (три дъщери и един син) в семейството. Умира през 1934 г. на 17 години от туберколоза. Майстора е имал особен афинитет към лицето ѝ. Той, както е забелязано и при други модели, не търси постигането на стопроцентова „фотографска“ прилика, а влага нещо свое, допълва, видоизменя, задълбочава, въвежда скрито вътрешно напрежение, изискващо особена концентрация, за да разгадаем състоянието на обекта и да го възприемем не само естетически, но и психологически, екзистенциално, ритуално, вън от конкретиката на детайлите. И въпреки това образът остава припознаваем. Момата от Калотинци съвсем не е 12-13-годишното момиче, каквато е била тогава възрастта ѝ; българската Мадона и Дафина възникват в разстояние само от три години, но разликата е видима: слабата изящна мадона и леко подпухналата и болнава, каквато е на последна интерпретация.

Българската мадона, Владимир Димитров-Майстора

Картината е започната приживе и е завършена по памет след смъртта на момичето. После художникът подарява картината на близките ѝ (жест, който е правил твърде рядко). Знам всичко това, защото то е родова памет; Дафина е родна сестра на баба ми и съответно – и моя баба. А последното ѝ изображение бе подарено на галерия „Владимир Димитров-Майстора“ от братовчедка ми Красимира Димитрова, чието семейство близо 80 години го съхранява.

Селски моми, Владимир Димитров-Майстора
Селски моми II, Владимир Димитров-Майстора
Previous article Не е удачно да се сравнява парламента с „мол, театър или цирк“ като обида…
Next article Световният композитор Филип Глас лично благодари на Искра Ангелова и newsONE за статията по случай рождения му ден
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here