Home Киноман 40 години без вдъхновителя на „Blade runner“ и „Камера помътняла“ – Филип Дик

40 години без вдъхновителя на „Blade runner“ и „Камера помътняла“ – Филип Дик

40 години без вдъхновителя на „Blade runner“ и „Камера помътняла“ – Филип Дик
Philip Dick, Artist: Robert Jimenez, снимка: Facebook

Филип Киндред Дик, известен още като Ричард Филипс, е роден на 16-ти декември, 1928 г. в Чикаго, Илинойс, САЩ. Той е американски романист и автор на научна фантастика, оказвал голямо влияние върху жанра. Неговите творби често имат антиутопичен оттенък и разказват за психологическите борби на герои, хванати в капана на една илюзорна среда. Дик работи за кратко в радиото, преди да учи в Калифорнийския университет в Бъркли за една година. Той продава първия си разказ през 1952 г., и оттогава се концентрира изцяло върху писането. През 50-те и 60-те години той често е близо до финансова криза и е принуден да пише голям обем страници, тъй като плаща и издръжка на първата си съпруга. За да смогва на темпото, Филип Дик приема амфетамини ежедневно. Сериозната му зависимост към наркотици и халюциногени се отразява и върху избора му на любими теми за писане — привидните светове и измамните реалности. За пет години успява да напише шестнадесет романа. В интервю за списание Ролинг Стоун Дик казва, че първото произведение, което е написал без да използва амфетамини, е „Камера помътняла“ от 1977 г.

Предвещавайки киберпънк стила, в ранните си романи и разкази Дик разглежда социални и политически теми, докато по-късните му произведения се занимават с наркотиците и теологията, повлияни от жизнения му опит. Обременен от влошено психично здраве, видения и споменатите от него „паранормални преживявания“ – много от които са въплътени в обширното му творчество – Дик има проблематично отношение спрямо реалността. През 70-те години на миналия век авторът започва да изживява две паралелни времеви линии от собствения си живот, мислите му са нахлули през 1974 г. Пред интервюиращия Чарлз Плат той нарича това състояние „трансцедентално рационален ум“, т.нар. VALIS (от Vast Active Living Intelligence System). Тази тема става обект на едно от късните му полуавтобиографични произведения, романът VALIS от 1981 г., публикуван малко преди смъртта му.

В историите, които Дик засяга, има елементи на пророчество, както често се случва в произведенията на фантастите. Споменати са аналози на повсеместното разпространение на интернет, виртуалната реалност, софтуера за разпознаване на лица, колите без шофьор и 3D принтирането.

Blade Runner 2049, снимка: Facebook

Работата на Дик често има и политическо измерение. В „Човекът във високия замък“, например, е представена алтернативна история, в която нацистите печелят Втората световна война. В по-малко известни произведения като „Око в небето“, („Eye in the Sky“) от 1957-ма г., тази политика е по-скоро свързана с действителността, в която живее. Разказът се фокусира върху свят, измислен от комунист, който е бил уволнен от лаборатория, подкрепяща подобни вярвания. Книгата показа, че политиката не може да бъде опростена до простото разграничение между лявото и дясното.

Алтернативните вселени също са честа тема на произведенията му, като измислените светове са населени предимно от обикновени трудещи се хора, а не от галактически елит.

„В книгите на Дик няма нищо героично“, но има герои. Напомня за Дикенс: важни са честността, постоянството, добротата и търпението на обикновените хора.“

казва Урсула ле Гуин

Романът му „Човекът във високия замък“ свързва жанровете на алтернативната история и научната фантастика, което му донася наградата Хюго през 1963 година. В подобни романи Дик пише за хора, които е обичал, поставяйки ги в измислени светове, където поставя под въпрос реалността на идеите и институциите.

„В моите творби аз поставям под съмнение Вселената; чудя се дали тя е реална и се чудя дали всички ние сме реални“

пише Дик
Снимка: Facebook

В класацията на Д. Прингъл „100-те най-добри англоезични фантастични романа за 1948-1984“ само той е включен с цели шест заглавия.

През юни 1982 г. излиза филмът на Ридли Скот „Блейд Рънър” с Харисън Форд в главната роля. Това че в момента той е абсолютен култ, е известен факт, но не всички знаят, че той е базиран на роман на Филип Дик, публикуван още през 1968 г. и озаглавен „Мечтаят ли андроидите за електронни овце” (Do Androids Dream of Electric Sheep?). Филип Дик критикува остро първоначалния сценарий: „Бях не само ядосан, а направо отвратен. Въпреки че в него имаше добри неща, бяха полирали книгата ми, бяха изчистили всички тънкости и детайли. Смисълът бе изчезнал, за да се превърне всичко просто в битка между андроидите и Ловеца на глави. Тогава помня, че започнах да пия много от нерви, даже един ден почнах да кървя и изкрещях: „Холивуд направо ще ме убие!“ Всичко обаче се променя, когато първоначалният сценарий е пренаписан от Дейвид Уеб (сценарист по-късно на известни класики като „Непростимо”, „12 маймуни” и др.). Тогава Филип Дик променя радикално мнението си: „Не можех да повярвам на това, което четох! Това беше просто сензационно! Романът и сценарият за филма се допълват чудесно!”

Когато умира през 1982 година го погребват до неговата сестра-близнак, починала при раждането.

Въпреки че получава признание от писатели като Станислав Лем, до смъртта си Дик не е особено популярен сред читателската аудитория. След смъртта му няколко от неговите романи са филмирани и по този начин широкият кръг от читатели се запознава с него. Произведенията му днес са сред най-четените научно-фантастични творби, а Дик си е спечелил подкрепата и на читателите, и на критиката.

Scanner Darkly, снимка: Facebook

В негова почит е учредена наградата „Филип Дик“. Един от първите й носители е Майкъл Бишоп за романа „Филип Дик е мъртъв, уви!“

До края на живота си Филип Дик вярва, че реалността и животът са една симулация, а четейки романите му, си представяме ужасяващото чувство да бъдем превърнати в пространството между две планети. В последното десетилетие темите, свързани с мета-вселената, са все по-належащи в нашето ежедневие. Дали произведенията му биха ни помогнали да си отговорим на тези така важни въпроси, които ни мъчат, разберете сами.

Линкове към книги на Филип Дик, издавани на български език:

Война на реалности. Превод Юлиян Стойнов. София: Бард, 1994 („The Cosmic Puppets“, 1953).

Снимка: Facebook

Човекът във високия замък. Превод Юлиян Стойнов. София: Бард, 1993 („The Man in the High Castle“, 1961)

Снимка: Facebook

Играчите от Титан. Превод Васил Велчев. София: ИнфоДар, 2005 („The Game-Players of Titan“, 1963)

Снимка: Facebook

Беглец по острието. Превод Юлиян Стойнов. София: Аргус, 1994 („Do Androids Dream of Electric Sheep?“, 1968)

Снимка: Facebook

Юбик. Превод Юлиян Стойнов. Бургас: Офир, 1999 („Ubik“, 1969)

Снимка: Facebook

Трите стигми на Палмър Елдрич. София: ИнфоДар, 2006 („The Three Stigmata of Palmer Eldritch“, 1964)

Снимка: Читанка

Камера помътняла. София: ИнфоДар, 2005, 406 с. („A Scanner Darkly“, 1977)

Снимка: Facebook

Омнибус, В книгата са включени: „Спомени на едро“, „Вариант две“, „Специален доклад“, „Заплащането“, „Камера потъмняла“, „Златният човек“, „Агенти на съдбата“, „Сънуват ли андроидите електроовце“.

Снимка: Facebook

Екранизации по произведения на Филип Дик:

„Беглец по острието“, „Blade Runner“ (1982)

Трейлър:

„Blade Runner 2049“ (2017)

Трейлър:

„Зов за завръщане“, „Total Recall“ (1990)

Трейлър:

„Confessions d’un Barjo“ (1992)

Целият филм:

„Писъци“, „Screamers“ (1995)

Трейлър:

„Специален доклад“, „Minority Report“ (2002)

Трейлър:

 

„Impostor“ (2001)

Трейлър:

„Заплащането“, „Paycheck“ (2003)

Трейлър:

„Камера потъмняла“, „A Scanner Darkly“ (2006)

Трейлър:

„Next“ (2007)

Трейлър:

„Radio Free Albemuth“ (2014)

Трейлър:

„Агенти на съдбата“ „The Adjustment Bureau“ (2010)

Трейлър:      

„Зов за завръщане“, „Total Recall“ (2012)

Трейлър:

„Човекът във високия замък“, „The Man in the High Castle“, сериал (2015-2019)

Трейлър за първи сезон:

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here