Home Настолна книга 71 години от смъртта на носителя на Нобелова награда за литература Андре Жид + цитати

71 години от смъртта на носителя на Нобелова награда за литература Андре Жид + цитати

71 години от смъртта на носителя на Нобелова награда за литература Андре Жид + цитати
Андре Жид, снимка: Facebook

Андре Пол Гийом Жид – френски писател, роден в Париж през 1869 г., получава Нобелова награда за литература за 1947 година „за неговите задълбочени и художествено значими текстове, в които проблемите и положението на човека са представени с безстрашна любов към истината и изострена психологическа проницателност“. Той е единственото дете на Пол Жид и Жулиет Рондо. Баща му е от рода на южните хугенотски селяни, а майка му е норманска наследница, макар и протестантска по възпитание, принадлежала към северно римокатолическо семейство, отдавна установено в Руан. Когато Жид е на осем, той е изпратен в École Alsacienne в Париж, но образованието му е накъсвано от непрестанни проблеми, свързани с влошено здравословно състояние. След ранната смърт на баща му през 1880 г. неговото благополучие става основна грижа за благочестиво строгата му майка. Често държан у дома, той е обучаван от безразлични учители и от гувернантката на майка си. Докато е в Руан, Жид изгражда дълбока привързаност към братовчедка си Мадлен Рондо. Жид се завръща в École Alsacienne, за да се подготви за бакалавърския си изпит и след като го издържа през 1889 г., решава да прекара живота си в писане, музика и пътувания. Първата му работа е автобиографично изследване на младежките вълнения, озаглавено „Les Cahiers d’André Walter“ (1891). Написано е, както повечето от по-късните му творби, от първо лице, като той използва изповедната форма, чрез която достига най-големите си успехи.

Снимка: Фейсбук

Един от фактите, считани за скандални за неговия живот е, че по време на час 11-годишният Андре Жид е хванат да мастурбира. Личният му психиатър стига до там да го заплаши с кастрация. Въпреки че Андре обещава това повече да не се случва, продължава. Последвалите конфликти в училище пречат за нормалната социализация на момчето, но също така изграждат у него склонност към визионерство и вглъбяване в себе си. Така собственият му живот повлича след себе си изкуство.

През 1891 г. приятелят му от училище, писателят Пиер Луис, въвежда Жид в прочутите „Вторнични вечери“ на поета Стефан Маларме, които са център на френското символистко движение и за известно време Жид е повлиян от символистките естетически теории. Към този период принадлежат творбите му “Narcissus” (1891), „Le Voyage d’Urien“ (1893) и „The Lovers’ Attempt“ (1893).

„Le Voyage d’Urien“, снимка: Фейсбук

През 1893 г. Жид прави първото си посещение в Северна Африка, надявайки се там да се освободи от ограниченията, наложени от неговото пуритански строго и протестантско възпитание. Контактът на Жид с арабския свят и неговите радикално различни морални стандарти му помага да се освободи от викторианските социални и сексуални конвенции, от които се чувства задушен. Един от резултатите от този зараждащ се интелектуален бунт срещу социалното лицемерие е постепенното осъзнаване на неговата хомосексуалност. Лирическата проза „Les Nourritures terrestres“ (1897) отразява личното освобождаване на Жид от страха от греха и приемането на необходимостта да следва собствените си импулси.

Снимка: Фейсбук

Но след като се завръща във Франция облекчението на Жид, че е захвърлил оковите на конвенцията се изпарява в това, което той нарича „задушаващата атмосфера“ на парижките салони. Той сатиризира заобикалящата го среда в „Marshlands“ (1894), брилянтна притча за животни, които, живеейки винаги в тъмни пещери, губят зрението си, защото не им се налага да го използват.

Снимка: Фейсбук

През 1894 г. Жид се завръща в Северна Африка, където се запознава с Оскар Уайлд и лорд Алфред Дъглас, които го насърчават да приеме и прегърне своята хомосексуалност. Той обаче е извикан във Франция поради болестта на майка си и тя умира през май 1895 г.

През октомври 1895 г. Жид се жени за братовчедка си Мадлен, която по-рано му отказва. В началото на 1896 г. е избран за кмет на община Ла Рок. На 27 години е най-младият кмет във Франция. Той се отнася сериозно към задълженията си, но успява да завърши „Fruits of the Earth„. Публикувана е през 1897 г. и е пълен провал, въпреки че след Първата световна война трябва да се превърне в най-популярното и влиятелно произведение на Жид. Той призовава следвоенното поколение да изрази всичко, което се крие във всеки един индивид, като това предизвиква незабавен отглас.

Снимка: Фейсбук.

Следващите му разкази поставят началото на големия му творчески период. „Аморалистът“ (1902), „La Porte étroite“ (1909) и „Пасторална симфония“ (1919) отразяват опитите на Жид да постигне хармония в брака си чрез третиране на проблемите на човешките взаимоотношения.

Снимка: Фейсбук

Това отбелязва важен етап от неговото развитие: адаптиране на трактовката и стила на неговите произведения към неговия голям интерес – психологическите проблеми. „Аморалистът“ и „Strait Is the Gate“ са в прозаичната форма, която Жид нарича récit; т.е. проста, но дълбоко иронична история, в която разказвач от първо лице разкрива присъщите морални неясноти на живота чрез своите привидно безобидни реминисценции. В тези произведения Жид постига майсторство на класическата конструкция и чист, прост стил.

През по-голямата част от този период Жид страда от дълбоко безпокойство и страдание. Въпреки че любовта му към Мадлен е дала на живота му това, което той нарича негова „мистична ориентация“, той се оказва неспособен да съвмести постоянната връзка с нуждата си от свобода и опит от всякакъв вид. „Подземията на Ватикана“ – 1914 г. (превод на Милко Ралчев от 1937 г. и на Олга Дончева от 1994 г.) бележи прехода към втората фаза от големия творчески период на Жид.

Снимка: Фейсбук

Той го нарича не история, а sotie (кратка актуална и фарсова пиеса на средновековна Франция, изпълнена в костюми, съчетаващи съвременна рокля и фантастични елементи като магарешки уши и гребени на петли), под което разбира сатирично произведение, чиито глупави или луди герои са третирани фарсово в рамките на нетрадиционна повествователна структура. Това е първото негово произведение, което е насилствено атакувано за проява на антиклерикализъм.

Снимка: Фейсбук

В началото на 1900-те Жид вече е станал широко популярен като литературен критик, а през 1908 г. той е на първо място сред тези, които основават La Nouvelle Revue Française, литературната рецензия, която трябва да обедини прогресивните френски писатели до Втората световна война. По време на Първата световна война Жид работи в Париж, първо за Червения кръст, след това в дом за възстановяване на войници и накрая помага за предоставянето на подслон на бежанци от войната. През 1916 г. той се завръща в Кювървил, неговия дом, откакто започва бракът му, и започва да пише отново.

Войната засилва терзанията на Жид и в началото на 1916 г. той започва да води втори вестник (публикуван през 1926 г. като „Numquid et tu?“), в който записва своето търсене на Бог. Накрая обаче, неспособен да разреши дилемата (изразена в неговото изявление „Католицизмът е недопустим, протестантизмът е непоносим; и аз се чувствам дълбоко християнин“), той решава да постигне собствената си етика и като отхвърля чувството си за вина да се превърне в неговото истинско аз. Сега, в желанието си да ликвидира миналото, той започва своята автобиография, „Si le grain ne meurt“ (1926), разказ за живота му от раждането до брака, който е сред големите произведения на религиозната литература. През 1918 г. приятелството му с младия Марк Алегре предизвиква сериозна криза в брака му, когато жена му в ревностно отчаяние унищожава „най-скъпото си притежание на земята“ – писмата му до нея.

След войната в Жид настъпва голяма промяна и лицето му започва да придобива спокойния израз на по-зрелите му години. С решението за започване на неговата автобиография и завършването през 1918 г. на Коридон (Сократов диалог в защита на хомосексуализма, започнат по-рано), той най-накрая постига вътрешно помирение. Публикацията на Коридън през 1924 г. обаче е катастрофална и Жид е яростно атакуван, дори от най-близките му приятели.

Следващата си творба Жид нарича „Faux-Monnayeurs“ 1926 г., „Фалшификаторите“, превод: Иво Христов, 1997 г., единственият си роман. С това той има предвид, че по концепция и обхват тя е в по-голям мащаб от неговите истории или неговото sotie. Това е едно от най-сложните от неговите произведения, занимаващо се с роднините и учителите на група ученици, подложени на корупционни влияния както в класната стая, така и извън нея. Фалшификаторите третират всички любими теми на Жид в поредица от прекъснати сцени и събития, които се доближават до сближаване на текстурата на самия ежедневен живот.

Снимка: Фейсбук

През 1925 г. Жид заминава за Френска Екваториална Африка. Когато се завръща, публикува „Пътешествие до Конго“ (1927), в което критикува френската колониална политика. Състрадателната и обективна загриженост за човечеството бележи последната фаза от живота на Жид, тя намера израз в политическите дейности по това време. Той се превръща в предводител на жертвите и изгнаниците на обществото, изисквайки по-хуманни условия за престъпниците и равенство за жените. Известно време му се струва, че е намерил вяра в комунизма. През 1936 г. той тръгва на посещение в Съветския съюз, но по-късно изразява разочарованието си от съветската система в „Завръщане от СССР“ (1936) и „Поправки към моето „Завръщане от СССР“ (1937).

Снимка: Фейсбук

През 1938 г. съпругата на Жид, Мадлен, умира. След дълго отчуждение двамата са събрани от нейната последна болест. За него тя винаги е била голямата — може би единствената любов в живота му. С избухването на Втората световна война Жид започва да осъзнава стойността на традицията и да оценява миналото. В поредица от въображаеми интервюта, написани през 1941 и 1942 г. за Le Figaro, той изразява нова концепция за свобода, заявявайки, че абсолютната свобода унищожава както индивида, така и обществото: свободата трябва да бъде свързана с дисциплината на традицията. От 1942 г. до края на войната Жид живее в Северна Африка. Там той написа „Тезей“, чиято история символизира осъзнаването на Жид за стойността на миналото: Тезей се връща при Ариадна само защото се е вкопчил в нишката на традицията.

През юни 1947 г. Жид получава първото признание в живота си – доктор по литература от Оксфордския университет. През ноември тя е последвана от Нобеловата награда за литература. През 1950 г. той публикува последния том от своя дневник, който отвежда записките за живота му чак до 80-ия му рожден ден. Всички писания на Жид осветяват някои аспекти от неговия сложен характер. Той обаче се вижда в най-характерния си вид в дневника, който води от 1889 г., уникална творба с повече от милион думи, в която той записва своите преживявания, впечатления, интереси и морални кризи за период от повече от 60 години. След публикуването му той решава да не пише повече.

Акцентът на Жид през целия му живот е върху самосъзнателния и искрен човек – събирателен образ, както на колективния, така и на индивидуалния морал, е допълнен от толерантните и просветени възгледи, които той изразява по литературни, социални и политически въпроси през цялата си кариера. През по-голямата част от живота си като противоречива фигура, Жид дълго време е смятан за революционер заради откритата си подкрепа на исканията на индивида за свобода на действие в противоречие с конвенционалния морал. Преди смъртта си той е широко признат като важен хуманист и моралист във великата френска традиция от 17-ти век. Целостта и благородството на неговата мисъл и чистотата и хармонията на стила, които характеризират неговите разкази, стихове и автобиографични произведения, са му осигурили място сред майсторите на френската литература.

Избрани цитати:

„Един от законите на живота гласи, че когато затворим една врата се отваря друга. Но бедата е в това, че докато гледаме към затворената врата не обръщаме внимание на отварящата се.“


„Гъсеницата, която познае себе си, никога не става пеперуда.“


„Човек не може да открие нови океани, ако се страхува да изгуби брега от поглед“.
„Мъдрият човек е изненадан от всичко.“


„Тъгата почти никога не е нищо друго, освен някакъв вид умора.“


„Когато престана да се възмущавам, това означава, че остарявам.“


„Предразсъдъците са носещите опори на цивилизацията.“


„Когато на твой въпрос отговаря философ, преставаш да разбираш въпроса.“


„Вярвайте на този, който търси истината; не се доверявайте на този, който я е намерил.“


„Едва ли не най-голямото преимущество на славата се заключава в това, че можеш безнаказано да говориш големи глупости.“


„В края на краищата, можеш да пишеш и попийнал, но в крайна сметка ще го четеш на трезва глава.“


„Всеки от нас разбира само онези чувства на другите, на които сам е способен.“


„Журналистика – тя е това, което е по-интересно днес, отколкото утре.“


„Мъдростта започва там, където свършва страха пред Бога.“


„Аз обичам малките народи. Аз обичам малките числа. Светът ще бъде спасен от малцинството.“


„Всичко отдавна е казано, но тъй като никой не слуша, постоянно се връщаме назад и го повтаряме всичко отначало.“


„Най-добрият френски поет? Уви, Юго.“


„Всеки от нас разбира в другите тези чувства, които е способен да изпита сам.“


„Истинската доброта предполага възможността да се представят своите страданията и радостите на другите.“


„По-добре да те мразят за това, което си, отколкото да те обичат за онова, което не си“.
„Осмели се да бъдеш себе си!“


„За французина е немислимо да доживее средна възраст, без да се е сдобил със сифилис и ордена на Почетния легион.“


„Работете, борете се и никога не приемайте зло, което можете да промените“.

Андре Жид, снимка: Wikipedia

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here