Home Настолна книга „…А те прелитат нощем“ на Тео Буковски с премиера на 24.03

„…А те прелитат нощем“ на Тео Буковски с премиера на 24.03

„…А те прелитат нощем“ на Тео Буковски с премиера на 24.03
Тео Буковски, снимка: Тео Буковски

Сборникът с разкази „…А те прелитат нощем“ на Тео Буковски за пръв път ще докосне читателите на 24.03.2022 г. от 19ч в клуб Грамофон. Входът е свободен, а срещата обещава да бъде запомняща се.

„… Вътре сме. В царството на спящите тела и препускащите души…“ – откъс от книгата.

„…А те прелитат нощем“. Красива и страшна приказка, която ще разтвори страниците на една дълго чакана книга като портал към други светове.“ – споделят организаторите.

Издателство Библиотека България представя новата книга на писателя Тео Буковски, където в събитието ще вземат участие:

Айча Заралиева – поет
Тео Буковски – автор
Весела Люцканова – рецензент
Боряна Дукова – рецензент
Симеон Аспарухов – издател, редактор на книгата
Ива Спиридонова – издател
и други.

„А те прелитат нощем“, снимка: изд. „Библиотека България“

Тео Буковски е български поет и писател. Рожденото му име е Анастас Иванов. Член е на Съюза на българските писатели, а от 2021 г. е член на Управителния съвет на Съюза.

Роден е през 1973 г. в Шумен. Завършва медицина в Медицинската академия, след което работи като лекар. Започва да пише в тийнейджърска възраст приказки и стихотворения.
През 2014 г. издава книгите си „Убийства 4D“ и „4:50 – часът на кошмара“ от поредицата на автора „Измерения на страха“. По единия от романите Тео Буковски работи повече от 20 години. Негови разкази са публикувани в различни сборници. Участва в клуба на фантастите „Истории от някога“ и в клуба на писателите-криминалисти „Саламандър“.

През 2016 г. излиза сборникът с разкази на Тео Буковски „А те изпълзяват нощем“. През 2022 г. представя пред публика новия сборник „…А те прелитат нощем“.

Тео Буковски, снимка: Тео Буковски

Симеон Аспарухов, издател и редактор на книгата споделя:

„Пре-чакана книга. Последният разказ, върху който изгубихме около галон и половина пот, е и последният в книгата. Не знаех дали ще мога да заспя, както обичайно съм свикнал да заспивам. Омиротворен. Сякаш наблюдавах нещо напълно реално, но не бе филм, не бе и адаптиран сценарий, не беше набързо закърпена кърпичка за сетна сватба с една и съща булка… Липсваха преписани думи! Бе истинско изживяване, преобръщане, загубване и завръщане. Сякаш със стотици придошли най-точни лични думи, с които някой някъде е посрещнал смъртта си. Или нечия. Или е довел смъртта. И я е разказал правилно.

Няма как да цитирам – би следвало да изложа на показ от първата до последната фраза цялата история, но нямам моралното право да направя това. А и щом сте стигнали този ми ред, значи сте видели сами. Имам право обаче да поздравя поне веднъж Писателя, но и да продължа да го поздравявам, докато не му омръзна. И на мен също. И да му връча своята голяма награда като негов читател, а не редактор.
Изненадващо е, че прозаик описва смъртта чрез поетични словоформи. И то така, че да ти се прииска да видиш по-отблизо… Точно тук, в … А те прелитат нощем. И то не само на мен – читателят – а и на още много читатели.

Страшни приказки има.
И там е красиво.“

Симеон Аспарухов, редактор

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here