Home Мнение Актьори от трупата на Народния театър задават остри въпроси на бившия си директор

Актьори от трупата на Народния театър задават остри въпроси на бившия си директор

Актьори от трупата на Народния театър задават остри въпроси на бившия си директор

ПРАВО НА ОТГОВОР:

Във връзка с пресконференцията, дадена днес от бившия директор на Народния театър Мариус Донкин, в която той призова министъра на културата да си подаде оставката, защото това не било промяна, а подмяна… група водещи актьори от театъра ни изпратиха писмо със следния текст:

Уважаеми г-н Донкин,

защо се възползвате от чуждите гафове, за да се увековечите на поста си и прикривате своя най-нисък резултат след проведения конкурс за директор на театъра ни? Когато започна вашата кариера като директор на първия ни театър, вие заварихте пълни салони, прекрасни и обичани от публиката представления, които носеха на театъра сериозен приход, престиж и дивиденти. И въпреки това в годините вие свалихте от репертоара на Народния театър най-гледаните, добри и обичани представления на Явор Гърдев, Крикор Азарян, Александър Морфов, Стоян Радев, Мариус Куркински по измислени и завоалирани, лични, неясни причини.

Днес ние искаме отговор на въпроса:

Защо свалихте от репертоара:

-„Хамлет“ на Явор Гърдев /паднало на пълни салони/ – под претекст, че било твърде скъпо, с много актьори и трудно за поддръжка за Народния театър. /Актьорът Леонид Йовчев, в ролята на Хамлет, напусна театъра по този повод/

-„Солунските Съзаклятници“ на Стоян Радев /паднало на пълни салони/ – беше спряно под претекст, че има много външни актьори, точно в годината, в която авторът на пиесата Георги Данаилов почина и зрителите имаха още по-голяма нужда да се срещнат с
текстовете му.

-„Ничия земя“ на Стоян Радев /паднало на пълни салони/ – едно представление, получило най-големите театрални награди в България, но всъщност скрито и неизпратено на многото международни фестивали, които го поканиха. Това представление не беше официално махнато, но просто не се слагаше в програмата на театъра месеци наред, въпреки търсенето на билети от публиката. Докато не почина актьорът Йосиф Шамли /с награда Ааскеер за ролята на Цèра/ и то официално беше свалено.

-„С любовта шега не бива“ на Мариус Куркински /паднало на пълни салони/.

-„Ръкомахане в Спокан“ на Явор Гърдев /паднало на пълни салони/.

-„На ръба“, „Животът е прекрасен“, „Дон Жуан“, „Полет над кукувиче гнездо“ и „Хъшове“ на Александър Морфов. Това са вероятно най-емблематичните спектакли в историята на българския театър! Играеха се с години, на пълни догоре салони и носеха приходи, с които никоя друга постановка не би могла да се похвали. И ако приемем, че „На ръба“ не е било толкова „касово“ и се е сторило на директора „прекалено критично към властта и управляващите“, както се шушукаше след премиерата му, то… останалите четири спектакъла се превърнаха в класика, има ли някой, който да оспори това?

Освен милионите зрители тук тези спектакли предизвикваха бурен успех и на десетки международни фестивали. „Хъшове“ се игра 16 години на пълни салони, учениците го гледаха десетки пъти и снимките от представлението са в техните учебници по български език и литература…

На конкурса за директор вие твърдите, че всички тези представления са паднали от програмата на поверения ви театър, защото актьорите не са искали да играят по време на епидемия. Вие сам знаете, че това не е истина. Никой не е питал актьорите на тези спектакли: „Дали да не свалим представленията заради Ковид-кризата?“, а те бяха свалени персонално от вас – някои преди епидемията. Това е лъжа и тя е удобна. Същевременно в същия период са се репетирали спектакли с много повече участници и актьорите са боледували по време на репетициите. Включително – и международният екип на Боб Уилсън.

Още един интересен факт: в момента в Народния театър има няколко млади и талантливи актьори, които едвам свързват двата края, защото са на заплата от 580 до 750 лв. /по-малка от заплатата на чистачката в театъра/.

Вие, г-н Донкин, можете ли да дадете отговор на следния въпрос – след този явен геноцид към българския талант и дух, който вие проведохте през последните 6 години в Народния театър… какво ви кара да твърдите, че имате единствен опита да управлявате този театър успешно? Какво и кой ви спира да се оттеглите и да дадете светлина и нов коридор, за да стартира едно полезно и чакано ново управление на първия ни театър, което да даде отново път за изява на най-големите творци на България и света?

С уважение: актьори от Народен театър „Иван Вазов“

Previous article Досегашният директор на Народния театър Мариус Донкин не може да повярва, че не е преизбран на конкурса и иска оставката на министъра
Next article Скоро човешкият труд ще стане „екзотичен“ – изкуственият интелект ще ни замести
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here