Home Мнение Авторски права в България – мисия (не)възможна

Авторски права в България – мисия (не)възможна

Авторски права в България – мисия (не)възможна
Авторски права/pixabay

„Закон на джунглата“. Така определи режисьорът Виктор Божинов ситуацията с авторските права в България на последното заседание на Комисията по култура и медии. По думите му – у нас „силният взима всичко“, а приходите на авторите от произведенията им са нулеви.

Сред участниците в дискусията бяха и представителите на дружествата за управление на колективни права – Мюзикаутор, Артистаутор, Филмаутор, които само преди дни се обединиха в Алианс за развитие на творческите сили (АРТС). Като основна цел Алиансът изтиква систематизиране на проблемите в ресорите и предлагане на ефективни решения, сред които справедливо възнаграждение на авторите.

Според Иван Димитров – изпълнителен директор на Музикаутор, е необходима визия за развитие на културата и конкретни действия за защита на авторските права. Той изтъкна, че се водят съдебни дела, законовите уредби не се спазват, а заради спорове кой да плати авторските права, те не се плащат от години.

Изпълнителният директор на Филмаутор Мария Палаурова посочи, че организациите са притиснати от сроковете за транспонирането на двете европейски директиви относно авторското право. Тя подчерта, че наред със задължителните норми, директивите отварят и възможности, като изтъкна, че творческите и културните индустрии имат по-голям принос от селското стопанство в БВП – над 5%.

Сред предложенията на Филмаутор е в ЗАПСП да се въведе задължително, неотменимо и непрехвърлимо право на възнаграждение за авторите и изпълнителите, което да се управлява от съответните сдружения за колективно управление на права.

Ива Митева и Тошко Йорданов изразиха притеснения от прибързано приемане на закона и призоваха Министерство на културата да разгледа предложенията на дружествата за авторско право и как те биха допринесли за новия закон за авторско право, за да не се налагат последващи промени в нормативния акт.

Защо се бърза с приемането на закона?

В новия Закон за авторско право трябва да бъдат транспонирани две директиви на ЕС – Директива ЕС/2019/789 за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми, и за изменение на Директива 98/83/ЕИО на Съвета; и Директива ЕС/2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар, и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО.

Срокът за въвеждането в законодателството на страните-членки, включително и България, беше до 7 юни 2021 г. Освен закъснението на България, бързото им въвеждане би трябвало да реши редица проблеми, свързани с авторското право у нас.

Сред целите на директивите са уреждане на имуществените и неимуществени изключителни права на авторите и на носителите на права, сродни на авторското право и правомощията на авторите относно ползването на техните произведения чрез възпроизвеждане, разпространение, излъчване, предаване, предоставяне, интернет и пр.

Вменява се и отговорност на доставчиците на онлайн услуги при споделяне на съдържание, с което се дава онлайн достъп до защитени с авторско или сродни права произведения. Необходимо е съгласие от носителите на права и заплащането на възнаграждения. Изключения се допускат, когато доставчикът е положил максимални усилия за получаване на разрешения и за ограничаване достъпността на публиката до обекта на авторското право, както и в максимално кратки срокове премахва обекта от сайта и гарантира, че няма да бъде публикуван отново.

Промени се предприемат и по отношение на отговорността на интернет платформите и сродните права на издателите на публикации в пресата, като те ще могат да разрешават на доставчици на онлайн услуги да споделят или да дават достъп на публиката до съдържанието.  

Изключения се въвеждат за отделни думи или много кратки откъси, които могат да се споделят свободно. Според наредбата, журналистите трябва да получават дял от всяко възнаграждение на новинарските издателства, свързано с авторското право.

Какви са резултатите

Франция е една от страните, предприела промени в законодателството си, съобразно директивите. От 2019 година френските медии получават такса от новинарските сайтове и интернет платформи при  публикуването на техни материали. Размерът на таксата се определя не само от инвестициите на изданието за създаването на конкретния материал, но и от това каква полза получава онлайн платформата от качването му.

На тази база възниква и спорът между гиганта Google и френски вестници и списания за колосалната сума от 500 милиона евро. В крайна сметка се постигна споразумение, в което се посочва, че Google ще заплати 76 милиона евро компенсация за публикуването на материали от новинарските медии в свои сайтове.

В резултат, в няколко европейски страни партньорствата между издатели и Google вече са факт или са в ход.

Коментарите на експертите

Ще бъдат ли защитени авторските права на издателите у нас – това коментираха експерти в проведената дискусия на тема „Авторски права в глобалната мрежа“,  реализирана в рамките на проект „Тренд Европа“ и „24 часа“.

Участниците в дискусията бяха единодушни, че транспонирането на директивите у нас е много закъсняло. Както и че много трудно ще бъдат изработени механизми за защита на авторските права в България. Необходимо е осъзнаване, че зад достоверната информация и качествената журналистика  стои труд на хора, който трябва да бъде заплатен, категорични бяха експертите.

Според доц. Георги Лозанов, този процес ще бъде труден и болезнен, защото качествената журналистика е много скъп продукт. Интернет е територия, върху която също трябва да се прилагат защитите на авторските права. По думите му, на онлайн медийните платформи трябва да се заплаща и те да бъдат подкрепяни от държавата.

Доц. Лозанов акцентира върху два трудни аспекта на регулацията – мониторинг и изпълнители, който да установяват нарушенията. Важно е и да се правят разграниченията между онлайн медия, социални мрежи, търсачки.

Преди време, проф. Нели Огнянова също коментира финансирането на медиите от държавата, като призова частните медии да бъдат освободени от държавната опека. Според нея, парите от държавата трябва да са насочени към обществените медии, не към частните, защото ако една частна медия получава по-малко пари от държавата, ще е по-свободна.

Експертите обаче са категорични, че само чрез защита на авторските права и заплащане на авторския труд, читателят ще има гарантиран достъп до качествена и достоверна информация и няма да бъде подведен от фалшиви новини и неистини.

Законът за авторското право предстои да бъде внесен в Народното събрание. Остава да се надяваме, че най-накрая и у нас авторските права няма да бъдат само химера.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here