spot_img
6.2 C
София
събота | 03.12.2022 | 18:12:36

„Буржоазен формализъм“, „декадентство“ и „подмазване на Запада“ – ето в какво Сталин е обвинил Шостакович – композитора на този предстоящ фантастичен концерт

Софийска филхармония представя Концерт за цигулка № 1 на Дмитрий Шостакович, солист: Юлиан Рахнин, диригент: Найден Тодоров

- РЕКЛАМА -spot_img
- РЕКЛАМА -spot_imgspot_img

В началото на 1948 г. Сталин отишъл на опера и гледал „Великата дружба” на Вано Мурадели. И не му харесало. Толкова не му харесало, че Политбюрото на ЦК на Съветската комунистическа партия публикувало специално Постановление, което громи не само този бездарен опус, но и творчеството на най-талантливите композитори. Първи в списъка е Шостакович, следван от Сергей Прокофиев, Арам Хачатурян, Висарион Шебалин, Гавриил Попов, Николай Мясковски и т.н. Обвиненията: формалистични извращения, антидемократични тенденции, чужди на съветския народ и неговите художествени вкусове. Всички те трябвало да се разкаят публично, но освен това идеологическата инквизиция налага пълна забрана на техни произведения. Биографията на Шостакович изобщо е изпълнена с такива моменти.

Шостакович, художник: Чарлз Кейлър, снимка: Facebook

Шостакович е освободен от Московската и Ленинградската консерватория, където преподава композиция, заради „професионална непригодност и вредно влияние” върху младите музиканти. За да издържа семейството си той започва да пише филмова музика и продава партитури от своята библиотека. Ето в такава отровна атмосфера е написан Първият концерт за цигулка на Шостакович. Цигулката е с толкова силно трагедийно въздействие, сякаш е гласът на самия автор – рупор на неговите духовни ценности. В това произведение за първи път Шостакович вплита мотива DSCH (ре – ми бемол – до – си) – своя музикален монограм D.Sch., изписан на латиница, който ще вгради и в редица други свои творби след това.

„Вечерите, когато завършваха позорните, гнусни обсъждания, се връщах у дома и пишех третата част на Цигулковия концерт.” – пише Шостакович в своите спомени. Финалът Шостакович нарича Бурлеска. Цигуларят Давид Ойстрах, за когото е писан концерта, възразява срещу това заглавие и предлага на композитора да потърси друго, „по-точно предаващо съдържанието на четвъртата част с неговото руско юначество и ярко народно ликуване”. Шостакович остава непреклонен – това е веселие през сълзи, маскирано като „празничен” финал. Когато предава ръкописа на цигуларя с посвещение, той го съветва: „Давид Фьодорович, сега не трябва да го свирите”. Премиерата се забавя 7 години. Сталин умира през 1953 г. и едва на 29 октомври 1955 г. в Голямата зала на Ленинградската филхармония Давид Ойстрах свири Първия цигулков концерт под диригентството на Евгений Мравински.

Шостакович, снимка: Facebook

Софийска филхармония ви кани на 10 февруари в зала „България“, за да го чуете. Ще свирят световният цигулар Юлиан Рахлин, Софийска филхармония и Найден Тодоров на диригентския пулт.

Ето как описва концерта човекът, който отговаря за връзките с медиите в Софийска филхармония:

„Когато Марио чу за първи път този концерт, беше бесен тийн и бях сигурна, че няма да го разбере. Той обаче каза: „Мамо, мисля, че приключих с Концертите за цигулка. Не мисля, че ще има някой друг, който да има толкова силно въздействие.

Заповядайте на 10.02 да го слушаме заедно. А после можем да си поговорим за това какъв е смисълът на изкуството. Ако можете да говорите след това.“

*Благодарим на Кремена Николова-Флор и на музиколозите на Софийска филхармония за този текст.

- РЕКЛАМА -spot_imgspot_img
Искра Ангелова
Искра Ангелова
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.
Последни
- РЕКЛАМА -spot_img
Вижте още
- РЕКЛАМА -spot_img

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here