Home Киноман Честит 93-ти рожден ден на „лудия“ Ходоровски

Честит 93-ти рожден ден на „лудия“ Ходоровски

Честит 93-ти рожден ден на „лудия“ Ходоровски
Ходоровски и семейството му, снимка Facebook

Алехандро Ходоровски Прулански, познат и с прякора Ходо, е режисьор, сценарист, романист, драматург, поет, есеист, театрал, актьор, монтажист, комикс артист, композитор, философ, мим, психолог, художник, скулптор и… забележете – духовен учител. Известен е с разнообразните си таланти и крайната си ексцентричност. Неговото творчество е положено в жанровата специфика на научната фантастика, сюрреализма и авангардизма. Ако сте гледали негов филм, няма как да забравите изключителната кинематография, в която присъстват джуджета, хора с увреждания и… кръстове.

Алехандро Ходоровски с котката си

Роден е през 1929 г. в малко селце на име Токопийа в Чили в семейството на емигранти от руско-еврейски произход от Украйна, където израства нещастие и дистанция, затворен е в себе си, а книгите са единствената врата към света отвън. Според легенди той е заченат в нощ на скандали, след като баща му пребива и изнасилва майка му. Мир и любов не са думи, познати в света му. Затова и при първата си възможност той бяга в Париж и става част от театралната сцена, със странични гигове като клоунада и пантомима. През 1957 г. режисира първия си късометражен филм по новела на Томас Ман, а в началото на 60-те вече е част от мексиканските анархисти като създател на движението „Паническо движение“ (Panic Movement). Някъде там изгражда неподражаемия си и неподлежащ на описание стил. Мим е от трупата на Марсел Марсо, автор е на култови филми като „Фандо и Лис“ (1970 г.), „Къртицата“ (1971 г.), „Свещената планина“ (1973 г.), „Света кръв“ (1989 г.) и „Крадецът на дъги“ (1990 г.), на книги по психомагия, стихосбирки и комикси (негови са текстовете на „Инкалът“ и адаптацията на „Дюн“, рисувани от легендарния Мьобиус).

Съосновател, през 1962-ра, заедно с Фернандо Арабал и Ролан Топор на т.нар. „паническо движение“ (от „пан“ като „всичко“ и бог Пан, „който винаги се проявява чрез трите свои свойства: ужас, смях и симултанност“). Ала преди всичко харизматичен маг, създател на психомагията и психогенеалогията, един от най-енигматичните визионери на нашето време.

Неговият творчески свят създава една сюрреалистична визуална поезия, изтъкана от абсурдизъм, който тенденциозно не се взема на сериозно. Така бихме квалифицирали визуалните експерименти на Алехандро Худоровски.

Santa Sangre – постер.
Снимка: Фейсбук

От позицията на времето, за кариера от над 60 години Алехандро Ходоровски няма и 10 режисьорски кредита. Не това е изумителното обаче – предвид тематиката и изразните средства на филмите му учудващо е, че е успял да снима дори тези. След 23-тата си година живее само в чужбина, главно в Мексико и Франция (понастоящем – в Париж).

Той определя религиозните си вярвания като атеистичен мистицизъм и напук на това, че филмите му изглеждат, сякаш правени под въздействието на халюциногени, не употребява наркотици, дори не пие алкохол, не пуши и единственото месо, което си позволява, са спорадични морски дарове. Премиерата на първия му филм през 1968 в Акапулко предизвиква бунт, а по-късно, за да снима брутално въздействаща сцена, той стига до немислими крайности на екран с една от актрисите си. Когато продуцент го принуждава да режисира филм по книгата „Историята на О“ – нещо, което върви против убежденията му, Ходоровски предпочита да загуби правата върху шедьоврите си за 30 години и да избяга в чужбина пред това до отстъпи. Фенове са му творци в пълния спектър на музиката – от Питър Гейбриъл, през Уес Борланд до Мерилин Менсън. Даже Кание Уест, чието турне Yeezus е силно повлияно от естетиката на режисьора. Никълъс Уиндинг Рефн пък му благодари във финалните надписи на Живот на скорост. Можем да се досетим защо.

Алехандро Ходоровски – автопортрет.
Снимка: Фейсбук

 „Във всяка постъпка доброто и злото танцуват като любовна двойка“

казва гуруто на психомагията и психошаманизма Алехандро Ходорковски и сякаш описва самия Живот… Животът като (сюр)реалистичен филм, в който главният герой, сценаристът и режисьорът са едно и също лице… Точно като в психомагичната автобиография на Ходоровски „Танцът на реалността“ (с едноименния филм през 2013 и неговото продължение Поезия без край) – история, която отвъд всички метафори и смисли разкрива истината, че най-добрият филм, който някога ще гледаш е… твоя собствен живот.

Кратки въведения за някои от филмите на Алехандро Ходоровски, източник.

Дюн на Ходоровски

През 1974 френска компания купува правата за екранизация на романа Дюн на Франк Хърбърт. Единственият възможен избор за режисьор е Ходоровски, който привлича към проекта Салвадор Дали и Орсън Уелс като актьори, Жан Жиро и Гигер за художници, а Pink Floyd и Magma са композитори. Вместо сценарий той изработва сториборд с размери на телефонен указател, който стряска всички киностудии. Дюн на Ходоровски така и не случва, но отделни елементи от него вдъхновяват сцени в Междузвездни войни, Пришълецът, Терминатор, Флаш Гордън и Похитителите на изчезналия кивот. Тази документалка разказва невероятната история на проекта.  
Виж.

Фандо и Лиз

Премиерата на пълнометражния дебют на Ходоровски се състои през 1968 г. в Акапулко. Филмът документирано е заснет със сценарий от една страница, а историята (доколкото я има) се върти около Фандо, който заедно с парализираната си приятелка Лиз, обикалят сред руините на света и се срещат с ужасяващи създания. Цялостното усещане е за особено лош кошмар или прекаляване с наркотиците, а публиката определено още не е готова за подобно кино. Прожекцията приключва с бунт – разгневени от филма, зрителите опитват да разкъсат режисьора и колата, с която той се налага да избяга, е обстреляна с камъни. Седмица по-късно ситуацията се повтаря в Мексико Сити, където избухва масов бой. Властите забраняват Фандо и Лиз, а авторът е почти депортиран, като продължава да получава смъртни заплахи години по-късно.
Виж.

Къртицата

Този уестърн, напомнящ на халюцинация под въздействие на психотропни вещества, донася култов статус на Ходоровски. El Topo се прожектира в продължение на година, всяка една нощ в Ню Йорк под името „The Mole“, а един от най-големите му фенове е Джон Ленън, който осигурява 1 милион долара инвестиция, за да може режисьорът да снима следващ филм.
Виж.

Свещената планина

Невероятно, но факт: „Свещената планина“ е най-конвенционалният филм на Ходоровски. Вдъхновен от романа на Рене Домал Връх Аналог, той ни пренася на мистично пътешествие през история с безброй обрати, в която фигура, напомняща Иисус, се движи през перипетии към върха на планината, в търсене на тайната за безсмъртието. Крайният резултат е нещо като оживяла картина на Салвадор Дали.
Виж.

Света кръв

В ерата на безмозъчните филми на ужасите Ходоровски прави опит да се завърне в голямото кино със сюрреалистичен слашър, който носи усещането за микс между собствените му филми, „Психо“ и „Ръцете на Орлак“. Макар и лишен от дълбочината на предишните заглавия в търсене на евтин шок, „Света кръв“ събужда феновете и обожанието им отново обгръща режисьора.
Виж.

Танцът на реалността

В определен етап от живота си повечето режисьори се връщат назад към детството. Ходоровски прави това с донякъде автобиографичния си мюзикъл и доказва, че макар и на 84, той носи в творчеството си още онази енергия на безстрашен бунтар. Филм, който раздели радикално мненията на феновете, но пък без съмнение е едно от най-незабравимите кино преживявания.
Виж.

Поезия без край

Пътешествието в миналото на Ходоровски продължава и тук – все още сме в Чили, само че той вече е млад поет с крайни убеждения. Позицията, която заема, е да застане срещу капитализма, алкохола, църквата и семейните ценности. След серия от провокативни експерименти във филмографията „Поезия без край носи“ една особена нормалност, която в случая на Ходоровски е по-плашеща от всяка друга психопатия.
Виж.

Алехандро Ходоровски.
Снимка: Фейсбук

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here