От Искра Ангелова
Когато живеех в Ню Йорк мечтаех да отида на негов концерт. Бях го слушала заедно с Рави Шанкар на някоя от онези записани нелегално касети, които купувахме от магазинчето на Алабин. Най-сетне наистина попаднах на негово живо изпълнение в Карнеги хол. Беше магическо. Той има уникален стил: няма как да го сбъркаш. На пръв поглед прости елементи се повтарят до безсъзнание, докато напрежението расте. Пристрастяващо е да го слушаш. Той надгражда и надгражда, кулминацията е като взрив. „Koyaanisqatsi“ беше един от най-запомнящите се филми, които съм гледала в кино „Дружба“ през 80-те. Само музика и величествени кадри, които оставят угнетителното усещане, че именно човекът е убиецът на този неповторим, съвършен и красив свят, на тази вълшебна планета. На един рожден ден в Ню Йорк се запознах с младичка и невзрачна цигуларка, която беше свирила в негов запис. „О, вие сте такава късметлийка,“ възкликнах аз. Тя каза, че бавел плащанията. Възмутих се наум – как може един от най-великите композитори на нашето време да бави нещо толкова банално?! А може би просто… тя не е била на висотата на величието му?! Филип Глас.
Гледайте концерта по случай рождения му ден на живо сега:
Милиони са хората, влюбени в неговите запомнящи се с пулса си тризвучия: американецът Филип Глас е суперзвездата на минималистичната музика. Той е повлиял на Дейвид Бaуи и Брайън Ино, работил е с Уди Алън и Леонард Коен. Неговите опери като „Айнщайн на плажа“ и саундтраците към филми като „Часовете“ и „Левиатан“ се радват на огромен успех. Днес Филип Глас навършва 85 години.
Известен е с нестихваща и огромна продуктивност: Глас е автор на около 30 опери, над 50 саундтрака, както и на струнни квартети и етюди за пиано. А сега, през април, в Карнеги Хол ще се състои премиерата на 13-ата му симфония.
За Филип Глас писането на музика е съвсем естествено. Той може да композира дори когато около него е много шумно. „Вероятно защото ми се налагаше да композирам много на кухненската маса в малкия ни апартамент, докато малките ни деца гледаха телевизия и вдигаха шум,“ признава в едно интервю той. „Затова трябваше да се науча да се концентрирам.“
Въпреки гигантския си талант, Глас не е могъл да изкарва прехраната си с музика в продължение на десетилетия. Вече на 40 години, той все още се издържа като шофьор на такси (и дори като водопроводчик). По това време, през 70-те години на ХХ век, той вече е основал своя собствена група и постига първите си успехи на нюйоркска сцена. След обучението си при Дариус Милхо и Надя Буланже той се отказва от доминиращата дванадесеттонова музика, преоткрива силата на тоналността и като съратник на Рави Шанкар усвоява ритъма и усещането за време на индийската музика.
Казват, че сегашната неокласическа вълна е немислима без Глас – като модел за подражание. С неповторимия си личен стил той достига до публика далеч извън сцената на класическата музика, например чрез сътрудничеството си с режисьора Годфри Реджо. „Вярвам, че музиката може да промени начина, по който виждаме света“, убеден е Филип Глас. „Филм като Koyaanisqatsi накара много хора да се замислят за начина си на живот и за унищожаването на околната среда.“
Много от най-известните му творби са създадени през 70-те години: например „Музика с променящи се части“ с типичното за Глас звучене, със саксофони и клавишни инструменти. През 1976 г. той пише станалата легендарна опера „Айнщайн на плажа“, с която прави своя пробив, не на последно място благодарение на образността на режисьора-визионер Робърт Уилсън.
Когато магията на повторението заплашва да се превърне от негова запазена марка в мода (в много реклами например го имитрат), Филип Глас отваря музиката си към късноромантичната хармония и оркестровия разкош. Това не винаги е успешно. Въпреки че партитурите му са станали по-пълни и сложни, те често са по-рутинни и по-малко вълнуващи. Защото независимо дали пише филмова музика, или озвучава Кафка, Глас винаги звучи като Глас.
Неговите опери като „Сатяграха“ или „Ахнатен“ продължават да имат завладяваща сила четири десетилетия след премиерата си, изтънчеността на клавирните му етюди предизвиква множество млади интерпретатори и едва ли някой може да избегне неустоимия порив на танцовите му пиеси. Филип Глас никога не се е подчинявал на духа на времето – той го е формирал. Музиката му е саундтракът на нашата бързо развиваща се епоха.
Искате да знаете повече?
Отричайки съпричастността си към минималистичната музика, ФИЛИП ГЛАС присъства в стиловите характеристики на съвременността именно като един от американските минималисти. Потомък на емигрирала в Съединените щати от Литва еврейска фамилия, Глас завършва музикалното си образование в Париж при Надя Буланже. Париж му оказва многостранно влияние – освен че получава сериозно образование, той приема въздействието на европейския авангард. Среща се с Рави Шанкар и индийското музициране, които имат решаващо за музикалното му мислене значение. Следва пътуване из Индия и среща с Далай Лама (1972). Под въздействие на впечатленията си създава немалко инструментална музика.
През 1968 Глас основава групата си Philip Glass Ensemble, за която пише музика и в която изпълнява клавирните партии.
След 70-те става известен с операта си „Айнщайн на плажа”, а през 80-те – с филмовата си музика към трилогията на Годфри Реджо и към редица други американски филми. Получава специална покана да напише музиката към церемонията по откриване на олимпийските игри през 1984 в Лос Анджелис. През 2001 завършва операта си „В наказателната колония” по Кафка.
Филип Глас се изявява не само като музикант, но и като актьор, автор на сценарии, личност с активна гражданска позиция.
*В статията са използвани и материали от чуждестранния печат.
