spot_img
6.9 C
София
събота | 03.12.2022 | 17:12:06

ЧРД на Ивайло Христов – с него, Светлана Янчева, Майкъл Фелминг, Кристина Янева и Мирослава Гоговска от българското предложение за Оскар „Страх“ разговаря Искра Ангелова

Тази вечер Домът на киното ще отпразнува рождения ден на Ивайло Христов с прожекция на "Страх" от 19:00. Всички са поканени!

- РЕКЛАМА -spot_img
- РЕКЛАМА -spot_imgspot_img

Филмът, който ще представи България в борбата за номинации за Оскар тази година е „Страх“.

Режисьор и сценарист е Ивайло Христов, който днес е рожденик, оператор – Емил Христов, музиката е на Кирил Дончев. В ролите – Светлана Янчева, Майкъл Флеминг, Иван Савов, Стоян Бочев, Красимир Доков, Мирослава Гоговска, Кристина Янева и др. Продуцент е Асен Владимиров. Продукция – ProFilm.

Светла е вдовица, която наскоро е загубила работата си като учителка. Селото, в което тя живее, е в близост до границата на България с Турция и край него често се появяват бежанци. Един ден и Светла среща в гората мигрант от Африка. Това променя живота ѝ. Тя е принудена да се опълчи срещу цялото село, което настоява чернокожият бежанец да напусне селото незабавно.

„В отношенията между двамата главни герои откриваме изключителна топлота. Сцените, в които те разговарят с различни цели и за съвсем различни неща, водят до споделено и удовлетворяващо разбирателство. Трогателният финал успява да предаде едновременно чувството на надежда и отчаяние.“
Уенди Айд, Screen Daily

А ЕТО И ПРОГРАМАТА НА ПРОЖЕКЦИИТЕ:

Дом на киното:

  • 10.12.2021: 19:00 ч.
  • 14.12.2021: 13:45 ч.
  • 16.12.2021: 12:00 ч.

Euro Cinema:

  • 10 декември (петък), 20:00
  • 11 декември (събота), 18:00, 21:30
  • 12 декември (неделя), 19:30
  • 13 декември (понеделник), 18:45
  • 14 декември (вторник), 17:00
  • 15 декември (сряда), 12:00
  • 16 декември (четвъртък), 17:15

G-8 Cinema:

  • 10 декември (петък), 18:00
  • 11 декември (събота), 14:00
  • 12 декември (неделя), 13:45
  • 13 декември (понеделник), 16:15, 21:30
  • 14 декември (вторник), 16:15, 21:45
  • 15 декември (сряда), 16:15
  • 16 декември (четвъртък), 16:15

Одеон филмотечно кино:

  • 10 декември (петък), 15:30
  • 15 декември (сряда), 17:15

Искра Ангелова:

Здравейте, всички! Много сме си играли на Оскари. Поне ние във ВИТИЗ много етюди правехме, вицове, смешки всякакви такива: “And the Oscar goes to…”. И сега вече е почти истина! Това е някаква сбъдната мечта! Нали така? Или е рано да се каже?

Ивайло Христов:

Много е рано. Както се казва, още не са избрали и от другите държави.

Искра Ангелова:

Да, обаче и светът много се промени междувременно. На мен страшно много ми хареса това във филма ви, че сякаш има лека шега точно с новите правила, новата мода, новата конюнктура – именно на Оскарите. Нали има такова нещо? *

Ивайло Христов:

О, не. Те го направиха това след като бяхме заснели вече филма. Видяха филма и го направиха. (Смях)

Искра Ангелова:

Добре, супер. Обаче вие пък пак така на шега и на майтап измислихте и Аскеера?

Ивайло Христов:

Това да.

Искра Ангелова:

И вижте как с годините Аскеера, загубвайки чувството си за хумор и самоирония, загуби сякаш и тежестта си. Бубата (Кристина Янева) много участваше, ходихте, гледахте по сто представления – всички вие, актьорите от Театър Българска Армия, правехте тези великолепни церемонии и награждавахте вашите колеги през годините. Ивайло е този, който го е измислил, с колеги. Обаче колкото повече си губят чувството за хумор, сякаш толкова повече олеква. Нали? Има нещо такова. Човек никога не бива да си губи чувството за хумор.

Ивайло Христов:

Това е сигурно! Без чувство за хумор няма накъде.

Искра Ангелова:

Ивайло, можеш ли да ни припомниш за по-младите ни читатели и зрители как измислихте Аскеера?

Ивайло Христов:

Къде ме върна! Седяхме на една маса с Мимоза (Базова) и Жоро (Новаков), като влезе Митко Тодоров (дълги години директор на ТБА) и каза: “Сега вие трябва да измислите някакъв празник на театрите”, и си излезе. Казах си: “А, да. Нямам друга работа, ще мисля някакви глупости!“ И така от дума на дума… точно бяха минали Оскарите, казах: “Ей, защо не направим един такъв празник, да раздаваме награди!” Жорето каза: “Да, но ще го кръстим Аскеер”. И започнахме – “Я кажи тук, гледал ли си нещо – гледал съм”, “Харесва ли ти – да, хубаво е” и го направихме. И така определихме номинираните, ходих да ги заснема. Беше си майтап!

Искра Ангелова:

Първият беше в НДК. Спомням си Татяна Лолова на сцената. Май тя тогава взимаше за цялостен принос?

Ивайло Христов:

Не. За цялостно творчество беше Славка Славова. Беше хубаво! Даже казах на Славка: “Така и така, избрали сме те… но това е майтап. Избрали сме те за цялостно творчество да вземеш Аскеер”.

Тя каза:

“Така ли? Добре”.

Казах ѝ:

“Чакай, аз трябва да те заснема.”

Каза ми:

“Махни се да се гримирам!”,

“Защо ще се гримираш, ти луда ли си, това е майтап!?”,

“Бягай оттук! Хората са ме номинирали за цялостно творчество, а той ще го нарича майтап!”

Щеше да ме набие. И тогава си казах, че хората имат нужда от това. Тогава най-хубавата награда, която си спомням беше за „12 разгневени мъже“. Дадохме им за поддържаща роля.

Искра Ангелова:

Явно обаче не сте си загубили чувството за хумор и във филма. Като се сетя за него, първо се сещам как Мира казва: “Мило, Светлана си има негър!” и започвам да се смея, независимо колко е мрачен денят.

Страх, снимка ProFilm

Ивайло Христов:

Майкъл, ти къде си се заврял? (Срещата е по Zoom и Майкъл Флеминг-Lexus е в нещо като килер, бел.а.)

Искра Ангелова:

В гардероба! Майкъл, живеейки в България от толкова много време, бил ли си свидетел на глупостта, провинциализма и дори расизма, показани във вашия филм? Или те са художествено преувеличение – в името на изкуството?

Майкъл Флеминг:

Ти наистина ли искаш да ти кажа честно?

Искра Ангелова:

Да, моля те.

Майкъл Флеминг:

Да! И точно затова решихме да го направим. Защото и той (Ивайло Христов) го е виждал и знае за това. И много българи знаят за ситуацията тук. Но не можем да поправим всекиго. Но ако искаме да покажем на един човек или на много хора каква е житейската истина, нещата от живота – ето това е едно от тях. И може моят принос да е много малък и да няма ефекта, който би имал в Англия или Америка, да речем. Мащабът на това (расизма) в България е много малък, да и когато някой ме попита това не знам какво да кажа, защото мащабът е много малък – може би заради отвореността на страната. България не е просто някаква малка страна. В България идват милиони туристи, от много години. Например в Питсбърг в САЩ, където съм роден, е единственото българско консулство в Америка. Наскоро го научих. И то – питайки каква е тази сграда. Защото там има един мол и аз съм минавал по този път много пъти. Виждал съм тази малка къща с български надпис на нея и под него пише: „Българско консулство“. И това е единственото в Америка! (Това не е съвсем вярно, има и в Ню Йорк, и в Лос Анжелес, и в Чикаго консулства на България, но в Питсбърг не е генерално консулство, а почетно, бел. а.) И отидох да видя и разбрах, че още от 1928 г. хиляди българи са отивали в Питсбърг, за да работят в големите стоманодобивни компании – има много големи фабрики и производства в Средния Запад в Америка. И това беше зашеметяващо! Аз си казах: „Божичко, та аз живея тук!“ Но да се върна на въпроса сблъсквал ли съм се с подобно отношение в България?

Майкъл Флеминг и Емил Христов, Страх, ProFilm

Искра Ангелова:

Да, как живееш в България? Ти си тук от много време, нали така? От колко години?

Майкъл Флеминг:

15-16 години. Но за мен това е домът ми. Обожавам го. Има нещо, свързано с България, което не мога да обясня. Не искам да я напусна. Обичам хората, всичко обичам. Хубавото, лошото, грозното, веселото, тъжното – всичко. Тук се усещам като у дома си. Не искам да живея никъде другаде. Искам да кажа – и сега ми предстоят пътувания, но винаги ще се връщам в България.

Искра Ангелова:

Значи българите не са чак такива расисти, така ли?

Майкъл Флеминг:

Не, не, не! Трябва да разбереш! Ти го знаеш по-добре от мен. Вие, хора, тъкмо сте излезли от онзи голям затвор – комунизма. Нямало е психолози наоколо, които да ви помогнат, когато Желязната завеса се е вдигнала. И това е ОК. Сега е време за вас да се успокоите и да спрете да имате пост-травматичен синдром. И аз разбирам. Навсякъде не ви приемат, където и да идете. И това не е проблем. Просто е въпрос на справяне с тази ситуация.

На терен, „Страх“, снимка ProFilm

Искра Ангелова:

Напълно съм съгласна. Сега този въпрос е към Кристина, Светлана и Мирослава. Вече и Ивайло се присъедини към нашата „морска“ група. Това село край границата, на което толкова години ходим на море, е такова място, което не можеш просто да не заобичаш. Бубо, ти кога го откри като „остров“? И защо започна да ни водиш там, и защо започнахме да ходим там? Това е последното село на света, така изглежда!

Кристина Янева:

Да! И аз го пазя в тайна!

Искра Ангелова:

Няма да го издаваме. Кога откри това село, което сте снимали във филма и започна да ни водиш в него?

Кристина Янева:

Това място е свързано с много хора. Не съм го открила, а ме заведоха там още като бях малка. В смисъл, хората създават мястото. После приятелите ми бяха там и аз отивах при тях. Аз заведох други приятели, те станаха наши приятели… общо взето мисля, че местата хората ги правят хубави и затова се връщаш пак при тях. Иначе в България има прекрасни места. Съсипани.

Искра Ангелова:

Мира и Светлана, ако искате вие си разкажете за вашата тайна любов към това тайно село, защото всъщност ние затова ходехме – защото е изоставено, защото не е населено от хората, защото „другите“ са адът – когато започнат да прииждат от Луксозенец (така наричат помежду си с. Лозенец, бел. а.), от близките, станали по-модерни впоследствие места, то загуби отчасти чара си.

Светлана, Ивайло и Майкъл, Страх, снимка ProFilm

Светлана Янчева:

Аз съм ходила там като дете. Брат ми ме е водил и даже съм се давила там, на едни скали. Защото той ме учеше на diving, това е дълга история. Но всъщност, за първи път вече като студентка, през 82-ра година лятото започнах да ходя вече сама. Това продължи много дълго време – до 94-та, 95-та. След това спрях. Но това място за мен си остава любимо и по някакъв начин съхранено. 92-ра година, когато отидох лятото, си спомням една вечер, горе (при художниците) с една жестока музика и страхотен купон – Ивайло пристигна с Митьо Марин.

Ивайло Христов:

Със сигурност! Аз нямам много спомен.

Искра Ангелова:

Ние години наред ходехме заедно там. И продължаваме (някои от нас). Мире, най-изоставените, най-крайните точки – те по някакъв начин привличат. Или може би това, че хора на изкуството се събираха там?

Мирослава Гоговска:

Аз, също ходя заради приятелите си там. С идеята всяка година, по едно и също време, да се съберем заедно колкото е възможно повече хора “от един кръг” и да си изкараме добре. През годините се е случвало много често, така че не знам дали е заради това, че мястото е изоставено. Да, предимство е, че няма много хора, че има скали, че морето е чисто. Имаме си разни случки, спомени… това ни свързва и ни връща там всяка година.

Zoom среща с екипа на Страх

Искра Ангелова:

Освен това всичките тези места все повече биват завзети, завладяни. Тази последна „обетована земя“. Някакъв такъв остров, на който всъщност сме се криели. От какво сме бягали… е друга тема. Сега чувам, че щели да застрояват Велека. Велека! Резерват! За Корал се бориха дълго време да не го застроят. Голямо строене, голяма алчност, голям „туризъм“. Да кажеш, че нещо хубаво ще построят, а то – десететажни блокове… Това е много тъжно… Нали?

Кристина Янева:

Те и с планините правят така, и с морето. Просто тази алчност съсипва местата, където хората се чувстват истински добре, свързани с природата. Те ни задушават с всичко, от което изкарват пари и ние вече търсим скали, камъни… само да си близо до истината. Може би затова ходим на такива затънтени места – защото искаме това да се махне: бетона, суетата… Там по някакъв начин всеки се отпуска, чувства се свободен, чувства се естествено. Това привлича тези, които имат нужда от това. Изобщо, тези крайни, гранични точки – от Царево надолу – носят това нещо. Там няма плажна ивица, за да има “разкош” – там има природа. Това е прекрасно, но е застрашено. Ние всяка година сме на тръни дали то ще продължи – дали няма да заварим голф игрище, комплекс, мол и други тъпотии.

Стоян Бочев (в дъното, танцувайки) и Цецо (висящ) в сцена от „Страх“, снимка: ProFilm

Искра Ангелова:

Един от най-първите обитатели-заселници в това село, от най-автентичните пък играе едната главна роля във филма. Бочката (Стоян Бочев, бел. а.), който е наш приятел и всъщност не е актьор. Обаче е страхотно попадение. Ивайло, ти като започна да пишеш тази история, него ли имаше предвид?

Ивайло Христов:

Него, ами!

Искра Ангелова:

За него си писал ролята?

Ивайло Христов:

Е, той така се казва и в сценария! Бочев! Както Цецо и другите.

Искра Ангелова:

Във вашия филм това е едно абсолютно запустяло и доста безнадеждно, мрачно изглеждащо място, защото е снимано и през зимата, може би. Тоест, „надежда всяка тука оставете“, няма и романтика – някакъв край на света, предел. Малко като от филм на Тарковски по някакъв такъв начин изглежда картината – безнадеждна.

На терен, „Страх“, снимка ProFilm

Емил Христов вероятно също има много голям пръст в това – едни такива бавни, дълги кадри. Трудно ли беше решението да го направите черно-бял?

Ивайло Христов:

В началото Емил се дърпаше, но после се нави.

Искра Ангелова:

Как го убеди?

Ивайло Христов:

Каза: “Хайде не, след “Каръци” пак черно-бял!” Казвам му: “Моля ти се! Черно-бяло ще бъде!” Тази история не я виждах в цвят. След есента там веднага идва пролет – тревата става зелена, започва да се разлиства и настроението е друго. Пък тази история…

Искра Ангелова:

Някъде бях прочела, че ти си започнал да пишеш тази история, когато си се сблъскал с бежанци, натъпкани в някакъв бус?

Ивайло Христов:

Да, и Буба беше!

Искра Ангелова:

И какво видяхте?

Кристина Янева:

Това беше един бял бус с отворена врата. Вътре имаше страшно много хора, сред които разпознахме възрастни, малко дете, родители. Не ги пускаха да излязат отвън, а беше страшна жега. Ние веднага искахме да им помогнем – да им купим вода и храна. Поне да имат нещо, което да поемат. Не ни разрешиха и ни увериха, че те ще се погрижат. Това въобще не успокои нещата, защото хората гледаха страшно безнадеждно. Това беше наистина най-страшното от всичко. Просто те стояха полуживи, задушени в този бус с една отворена вратичка. Виждаш, че работата наистина е много сериозна и много страшна. Абсолютна безнадеждност виждах в този момент. И най-гадното беше, че аз нищо не можех да направя – както и Ивайло в случая, защото ние дори не можехме да ги докоснем, по някакъв начин да им дадем нещо. Това, което се сетих в този момент, беше: вода. Защото беше август, беше 40 градуса, беше следобед. Също храна за децата. Но не обвинявам хората, които ги охраняваха. Просто ситуацията е такава, че те стояха там обречени. Това беше много страшно, защото наистина това е “живият” живот, който ние видяхме пред очите си.

Искра Ангелова:

Все повече филми започват да се правят на тази тема. Това е светът днес. Макар че ние пък сега вече не можем да пътуваме, за да го видим. А в Западна Европа в момента масово правят филми на тази тема, защото Западният свят – по-лъскавия, по-добре уредения – е залят от бежанци. И това започва да става проблем, обаче. Защото те идват със своите обичаи, своите изисквания, своите навици. Не могат лесно да се интегрират. И политиците се заиграват с това, разбира се. В смисъл, ние живеем в съвършено различен свят – може би от времето, в което сте снимали филма до сега той се е променил още по-драматично в тази посока. Аз изобщо не виждам какво се прави с това?

Кристина Янева:

Аз в този момент изобщо не си помислих за това дали между тях има добър или лош човек, убиец или не, разбираш ли?

Искра Ангелова:

Да. Това са хора в беда.

Кристина Янева:

Абсолютно. Това беше най-важното и най-силното, те бяха безпомощни и в безнадеждно положение. Не можех да си представя, че мога да си кажа: “О, дали няма терорист между тях, или опасен за родината ни човек?” Такова нещо няма как да ти мине през ума, а единственото, което искаш е да помогнеш на този човек. И да го приемеш. Това беше.

Кристина Янева, снимка Facebook

Искра Ангелова:

Някои от конспиративните теории за Ковид разказват това – че всъщност едва ли не това е начин да се затворят границите, защото Западът не иска да бъде “наводняван“ повече с бежанци, с повече бедни от цял свят?

Ивайло Христов:

Това е изключително цинична позиция, искам да ти кажа. Зверски цинична позиция! Само допреди 1-2 години бяха американски войски там, преди това – руски войски там… Подпалиха го тоя свят и сега – не! Били терористи! Ами терористи са, какви да са!

Искра Ангелова:

Точно така. Освен това да не забравяме, че ние доскоро бяхме тези, които тропаха на вратата на Запада – преди 89-та и след това?

Ивайло Христов:

Ами да.

Мирослава Гоговска:

Но ние не сме тропали на вратата, защото сме били във война. Имаме близки в Сирия – приятели на моето семейство, които имаха райска градина. В буквалния смисъл. Тоест – плодова градина, където отглеждаха ябълки, круши, праскови… живееха много добре. Всичко това беше разрушено и се наложи да дойдат тук и да живеят 8 човека в една малка гарсониера. Няма как хората да не бягат.

Мирослава Гоговска, снимка Facebook

Ивайло Христов:

Те нямат къде да живеят – всичко е разрушено от бомбите. Къде да живеят тези хора?

Искра Ангелова:

Те вече нямат домове и градове, семейства.

Ивайло Христов:

Това момче, което снимахме – авганистанецът, който снимахме е архитект с пет езика. Тръгнал с майка си, съпругата си, децата си. Защото няма къде да живее. Нещастници. И сега: “Много са ни наводнили!” – ами, ще ви наводнят. Какво правихте там? И това не е само Афганистан. Това е и Сирия, преди това – цяла Северна Африка.

Искра Ангелова:

Светлана, ти си на топа – в този смисъл, че ти това цялото трябва да го изиграеш. Както, като са ти давали Златната роза, са написали: “Награда за най-добра женска роля на фестивал “Златна роза” за откровено и сурово пресъздаване на сложен образ без суета и компромиси”. Абсолютно вярно! Без никаква суета и компромиси – страхотна роля! Но всъщност как се прави това – аз не знам? Чисто актьорски, какво е да играе това? Това е гигантско чудо! Всичките предразсъдъци на българите, на селяните – не го казвам в лош смисъл, – но на по-малко образованите хора; на хората, които са свикнали с бежанците, защото живеят на границата; на онези, на които непрекъснато им се случва и са претръпнали. Твоята героиня трябва да преодолее всички тези неща с много минимални средства и в не много обяснителен режим. (Защото в българското кино много се приказва, но, слава Богу, във вашия филм не е така. Разказва се чрез картини, чрез игра.) Да пренесеш целия филм на ръцете си – не знам какво те питам, но съм възхитена!? (Смях)

Светлана Янчева:

И аз не знам какво точно ме питаш! (Смях)

Светлана Янчева и Ивайло Христов, снимка ProFilm

Искра Ангелова:

Много е трудно да се говори с актьор как си изгражда образа, но всъщност това е въпросът ми. Как се изгражда такова чудо?

Светлана Янчева:

Виж Искра… Основният човек, който ми е помогнал за това, е Ивайло. То й ме води през цялото време. Аз през цялото време му се бях доверила и му вярвах безкрайно. Оттук нататък нещата вървяха много естествено и за мен начинът, по който той ме водеше, и обичта, с която ме закриляше, по някакъв начин ми бяха достатъчни. Общо взето, това мога да кажа.

Ивайло Христов:

Аз пък имах чувството, че ти ме водиш, а аз те следвам!

Светлана Янчева:

Не е вярно! Гледай си работата! Това въобще не е така!

Ивайло Христов и Светлана Янчева, Страх, ProFilm

Искра Ангелова:

Буба пък играе леко позамогнала се и повъзгордяла се, селска кметица от местната власт – нещо, което не мога да го свържа с нея по никакъв начин – абсолютно различен герой от теб самата. Много ми е интересно, какво ти е казал Ивайло – твоята роля, Буба, каква е?

Кристина Янева: (Смях)

Искра Ангелова:

Какво играеш ти? Как ти я описа той? Справяш се прекрасно, просто не можех да те позная! Както и Мира – много различни от това, което познавам – аз ви познавам от деца, приятелки сме. Изобщо не можех да ви позная. Страхотни превъплъщения направихте.

Ивайло Христов:

Хайде сега, Бубо, признай си!

Кристина Янева:

Кое да си призная, Ивайло?

Мирослава Гоговска:

Аз само искам да кажа, че образът на Буба има прототип!

Искра Ангелова:

Но няма да кажете кой е?!

Светлана Янчева:

Хайде, Бубо, кажи!

Кристина Янева:

Не, не мога да кажа!

Искра Ангелова:

Опитвам да се сетя кой ли би могъл да е? С токчетата в калта – просто си те спомням!

Кристина Янева:

А, това са измислици на Ивайло! Тези работи на него му хрумнаха. Това нещо го нямаше. В последния момент на терен го реши.

Ивайло Христов:

В интерес на истината, очаквах да се хлъзне и да се пльосне в калта, но тя издържа.

Искра Ангелова:

Много е хубава сцената с превода за тоалетната в училището!

(Всички се смеят)

Кристина Янева:

Това са местните полиглоти, властта говори много езици, както знаеш – на всяко ниво. (Смях) Не че аз ги говоря, но това все пак си е част от реалността. Те са важни, но нищо не разбират.

Искра Ангелова:

Но това сигурно са местните? Макар, че точно в това диво село, за което говорим през цялото време, повечето местни са от ромско потекло и са много симпатични и сърдечни.

Кристина Янева:

Вече има и други. Едно време бяха само от ромско потекло. Много от ромите отидоха в чужбина, между другото – в Германия. (Смях.)

Искра Ангелова:

Този свят се обърка напълно!

Кристина Янева:

Честно ти казвам – няма ги! Когато отида и попитам къде е някой – “О, в Германия работи!” Те отидоха, ние останахме.

Искра Ангелова:

И сега има новобогаташи, които са позакупили имоти – такива като твоята героиня?

Кристина Янева:

Да, и съответно са взели нещата под контрол. Това е важно. Като си бизнесмен на местно ниво да си си във властта. Така се развива бизнесът.

Светлана Янчева:

Но не живееш там постоянно?

Кристина Янева:

Имам си няколко къщи.

Светлана Янчева:

В бургаско е основната.

(Всички се смеят.)

Искра Ангелова:

Майкъл, какво ще кажеш за твоя герой? Какво ти каза Ивайло?

Кой е твоят човек?

Майкъл Флеминг:

Ивайло просто ми каза: Направи го! Не: можеш да го направиш или да не го направиш. Просто да го направя.

Ивайло Христов:

Нямаше какво да му говоря на него, той си беше готов!

Майкъл Флеминг и Ивайло Христов, снимка ProFilm

Майкъл Флеминг:

Ивайло ми каза: „Не с толкова силен акцент”. Искаше да е ясно. И това беше толкова трудно. Можеше да каже: направи го с френски или английски акцент, или с британски, или с японски, каквото и да е. Но Ивайло каза: “Майкъл, не толкова – не разбирам, човече.“ Преди всичко трябваше да се науча. Казах „Добре, явно трябва да създадем нещо като повечето американци, които говорят с африкански акцент.“ И така се спрях на Т‘чала от Черната пантера. Помислих си, че това ще е най-неутралното. Затова казах: „Добре, дай ми да използвам това, човек“. И Ивайло каза: „Използвай го!“, а аз: „Да! Добре! Това е!“ И той: „Не прави нищо различно.“

Искра Ангелова:

Най-смешното е, и това е много добра находка, намигване, че твоят герой е най-сложният, образован, добре възпитан, интелигентен герой във филма.

Майкъл Флеминг:

Но никой не знае това! Той е африканец! Така че трябваше да сме спокойни и това беше толкова трудно, защото исках да угодя на Ивайло, исках да угодя на всички тези хора. Тези хора за мен са суперзвезди.

Искра Ангелова:

Те СА суперзвезди.

Майкъл Флеминг:

Професионалисти. И аз да бъда в кръга на тези хора – тези професионалисти – и един от професионалистите да ми каже „Направи го!“… Така че трябваше да разбера как, по дяволите, ще го направя!

Майкъл Флеминг и Емил Христов, снимка ProFilm

“Направи го!” Срещнахме се няколко пъти в офисa, говорихме Но аз бях заобиколен от професионалисти и трябваше да бъда професионалист, защото всички тези професионалисти ме гледаха и това е страшно, Искра. И да съм заедно с Ивайло, Светлана, Буба… Боже мой! Така че трябваше да бъда какъвто е този герой. Трябваше да създам! Така че когато Ивайло дойде и каза: „Просто го направи!” Човек, това отвори едно цяло… И тогава аз си казах: „По дяволите! Това означава „Направи го!“ „Ама как го правя?“ „Просто го направи!“ А във филма аз съм БОМБАТА! „Аз имам права“ и т.н.

Майкъл Флеминг, снимка ProFilm

А Ивайло е магия, тези хора са магия – и Буба, и Светлана, и Мира, и Любо, и Иван – тези хора са магии! И това е светът, в който живея. И жена ми казва, че съм луд. Защото всеки ден живея във вълшебен свят. И да бъда на място като България – мястото, което обичам и наричам дом – и всъщност да правя филм, в който ще ме гледат хората от цял свят и ще се опитат да разберат какво им предавам – това е невероятно! Мерси, Ивайло!

Ивайло Христов:

Аз ти благодаря!

Искра Ангелова:

Ивайло, ти прави ли кастинг за ролята на Майкъл или щом го видя разбра, че той е човекът?

Ивайло Христов:

Не. Веднага го видях! Aз още от снимката разбрах, че е той.

Искра Ангелова:

Знаеш ли как хубаво пее? Той е страхотен певец!

Ивайло Христов:

Да! Ние му бяхме на концерт! Но още от снимката разбрах, че е той. Но след това, като го видях на живо, нямах никакви съмнения.

Искра Ангелова:

А вече две години живеем в някакъв абсурд. Вие сте снимали хубав филм, но още в дните, в които светът все още беше нормален.

Кристина Янева:

Не предполагахме.

Страх, снимка ProFilm

Искра Ангелова:

Сега какво следва? Какви истории ще разказвате оттук насетне? Погледнете какво се случва. Изобщо не ми е ясно как продължаваме оттук нататък? Вие, които преподавате например – Мира, Буба, Ивайло, вие дълго време преподавахте онлайн. Как се преподава актьорско майсторство онлайн?

Ивайло Христов:

Ами не се преподава. Не може. Но аз се надявам, че рано или късно ще свърши това. Няма да е вечно. Надявам се! Иначе ще трябва да го закрием тоя свят и толкова! Надявам се, че ще премине. Ето ние вече в Академията учим нормално – не сме вече онлайн. С ваксини, със сертификати. Бях и на две представления, на които салоните бяха пълни. Лека полека ще се върнем. Не може вечно да е така. Ще се адаптираме към вируса  – и той към нас. Човекът е по – устойчив!

Искра Ангелова:

Така ли? И изкуството?

Ивайло Христов:

И изкуството, да!

Кристина Янева:

Ние си пречим взаимно! Ние пречим на вируса, той на нас. Ще трябва някак да се преборим в един момент. Дано да победим ние. Да не ни мъчи повече.

Искра Ангелова:

Мира, коя е най-голямата трудност, която срещаш във връзка с това? Или – срещаше, докато трябваше онлайн да се случват много от нещата?

Мирослава Гоговска:

За преподаването ли? Ами, човек се приспособява. Почваш да измисляш разни неща. Но всъщност живият контакт е това, което най-много липсва. Няма как да стане театър от хора, които са в отделни стаи, на километри един от друг. Няма как.

Fear, ProFilm

Искра Ангелова:

Добре, а сега имаме някаква надежда (не знам – или може би нямаме?), но все едно, така или иначе трябва да живеем в този свят. Имаше много големи разправии около закона за киното. Аз нищо не разбирам, обаче доколкото чувам, той в момента е абсолютно неработещ. Ако можете да дадете някакъв съвет на тези нови политици, които сега изгряват на сцената, какъв би бил той? Как да се грижат за българските артисти, за българското изкуство и кино? Какво непременно трябва да се случи в много спешен порядък?

Ивайло Христов:

Аз лично не съм много наясно със законите и алинеите, просто не е моя работа, не съм се задълбочавал, но има едно-единствено нещо: когато бюджета за държавата за култура е едно нормално число, тогава всичко ще тръгне като хората. Другото е безсмислено! Другото е как да разделим пет лева на десет човека – няма как, нали, не е възможно. Когато станат сто лева на тези десет човека, ще може нещо да им се даде. Това се отнася не само за киното. Киното, между другото, не знам, но мисля, че най-много пострада, защото имаше нулеви години. Някак се очерта още една нулева година.

Искра Ангелова:

И става във време, в което тъкмо киното ни започва да трупа все повече награди, да се вижда по света, да пътешества, да бъде разпознавано.

Ивайло Христов:

Това никой не го интересува. Въобще! Няма нови, няма стари политици, забрави! Докато самите те някак не разберат, не схванат, че изкуството е част от образованието на една нация, много важна част… А те гледат на изкуството като на… да отидем да се позабавляваме, нещо да се посмеем, да се порадваме – по този начин гледат на изкуството и въобще на културата! Докато самите те не разберат, че изкуството е образованието на нацията, няма нищо да се случи.

Искра Ангелова:

Да! Освен това да се самоиздържа и да се самофинансира изкуството е равносилно на убийството му.

Кристина Янева:

Това, че културата, трябва да се самоиздържа, означава, че никога няма да мръднем и това вече се случва от толкова много години! И ако продължава тази мисъл е наистина поредният провал за цялата нация.

Светлана Янчева:

Това доказва, че никой няма нужда от култура и това е единственото, което мога да кажа, че никой няма нужда и хората, които се занимават с култура и изкуство, се чувстват ненужни. 

Искра Ангелова:

Или поне политиците нямат?

Светлана Янчева:

Не знам кой няма нужда от това. Това е все едно да кажеш, че няма нужда от образование – то едно и също нещо. Изкуството и културата са образование, те са свързани взаимно. 

Искра Ангелова:

Освен това, ако решиш да го пуснеш на свободния пазар, когато пазарът е толкова малък и неплатежоспособен, никога няма да гледаме повече пиеси на Шекспир или на Чехов, или да слушаме Бетовен.

Светлана Янчева:

Нито филми ще гледаме – забрави!

Искра Ангелова:

Няма как да се случи и тази сметка не може да излезе – не издържа калкулаторът. И това някой трябва да им го обяснява непрекъснато. 

Светлана, Ивайло и Майкъл, Страх, снимка ProFilms

Ивайло Христов:

Виж сега – има един много сериозен дисонанс в периода, който живеем – новите технологии напреднаха страшно много и комуникациите ни, благодарение на новите технологии напреднаха ужасно много, общо взето. Светът направи огромна крачка в тази посока, но за сметка на това духът изостава. Вижте, дори във философията, последното голямо нещо, което някак се е случило фундаментално, е екзистенциализмът – нещо което Сартр и Камю пишат 60-те години. Оттогава някак си такова голямо нещо не се е случвало. 

Искра Ангелова:

Че и с киното е така също! 

Ивайло Христов:

В киното процеса е още по-ужасен, по-лош, защото много често така си казвам: „Дай да си пусна нещо”… И се връщам в черно-бялото кино, към разни такива стари, хубави филми, независимо дали Фелини, дали Антониони… няма значение, но си го пускаме ей така – да ни е кеф. Между другото, даже сега с Буба си приказвахме преди малко, защото пуснаха някакво парче. 

Искра Ангелова:

И музиката!  

Ивайло Христов:

Да, и в музиката. И навсякъде! Съвсем случайно попаднах на филм на Бинка Желязкова „Последната дума“ и си казах: малко да го погледам, та го изгледах целия и така ме заболя сърцето, викам си такова кино вече няма как да се прави тук, вече някакви се занимават как се разцепва земята, как роботи някакви летят, просто е ужасно! Правят се някакви филми безсмислени, ама наистина безсмислени! 

Мирослава Гоговска:

Това е нещо съвсем различно – да има недостиг на пари и да има недостиг на идеи. Защото сме свидетели на много, примерно на филми, и въобще на държави, в които има пари за изкуство, и се дават , а гледаш – страшни глупости!

„Страх“, снимки: личен архив

Светлана Янчева:

Аз мисля, че проблемът е много по-сериозен. Има някакво пренасищане и хората се чудят какви по-изчанчени… Има нещо, което става, което за мен е непонятно! Има някакво извращение и това го казвам съвсем сериозно! Имам и доказателства за това. Снощи даже, когато играехме – имахме представление – и си казахме:  „Добре, какво ще е най-неочакваното и модерно нещо, което може да се направи в киното? Нали, като сценарий, като идея…?“ и така стигнахме до идеята, че може би това ще бъде любовта между мъж и жена.

(Всички се смеят.)

Това ще е може би наистина: „Ей, еба си майката!”

Ивайло Христов:

Някакъв зверски авангард!

Светлана Янчева:

Съвсем сериозно го казвам! 

Кристина Янева:

Абсолютно те разбирам и ти вярвам.

Светлана Янчева:

Това е пълен абсурд, което се случва. Ние вървим към… не знам накъде сме се забързали, към края на този свят! Абсолютни извращения! Абсолютна… не знам, не знам какво е това. Нямам обяснение! Всъщност, имам някакво обяснение, но то е много страшно! 

Ивайло Христов:

Самият факт… такъв фестивал като Кан, толкова уважаван фестивал… да дадеш Златната Палма на филм като „Титан“, ами извинявайте много, ама въобще не ме занимавайте нито с Кан, нито с Ман, нито с нищо! 

Искра Ангелова:

Много странно се преобърна всичко!

Светлана Янчева:

Абсолютно не вярвам на това нещо! Това са някакви абсурдни извращения! Хората откачиха, искат да гонят нещо, да са уникални. Това всичкото се изврати и се превърна в нещо, което аз не разбирам какво е и се чувствам абсолютно неадекватна в този свят. Точка по въпроса. 

Искра Ангелова:

Хубаво е, че тук по-бавно идват тези моди. В Америка много отдавна и много дидактично размахваха пръст, още преди 20 години – и в театъра си, и в киното, и там със страшни темпове явно се движат. Това е някакъв нов лов на вещици, някакъв нов режим. Много е странно. 

Ивайло Христов:

Да, да! Тази cancel-култура въобще не може да доведе до нещо добро. Въобще не може! Няма как да ме интересува сюжет, в който една жена прави любов с кадилак, извинявам се много, ама това цялото нещо просто е…

Кристина Янева: 

И да се притесняваме дали ще роди здраво дете!

Искра Ангелова:

Изобщо всякакви ограничения в изкуството не са добри! Започнеш ли да слагаш норми и да правиш задължително участието на едни, на други, на второ, на трето – това го унищожава! Няма изкуство под чехъл, под ботуш.

Ивайло Христов:   

Когато ограничиш свободата с някакви норми и правила – извинявам се много, ама… 

Мирослава Гоговска:

„Титан“ е пример точно за това – ето, няма норми, имате пълна свобода! Да видим какво ще кажете. Хайде сега да видим като всичко може, ти какво ще измислиш. И измисляш – жена се влюбва в кола!

Ивайло Христов:

Ако това беше някакъв протест или някаква ирония към цялата тая работа, бих го разбрал. 

Светлана Янчева:

Не, не е. 

Искра Ангелова:

Както примерно тази пиеса на Олби, дето Явор Гърдев я направи в Народния театър, с козата („Козата или коя е Силвия“, бел.а.), нали? Там някак си иронията беше, че всъщност точно затова, че вече от изчанчване, той се влюбва в коза, ама си беше ирония!

Ивайло Христов: 

Да. Когато е иронично, когато някак си се присмиваш на такива неща, разбирам. Да, даже не разбирам, а приветствам! 

Светлана Янчева:

Ама не, то това не беше точно ирония – това си беше абсолютно драматичен проблем и той беше защитен, това не е същото, за което говорим в момента. 

Ивайло Христов:

Да, това е друго нещо. 

Искра Ангелова:

Абсурдът му е доведен до такава крайност, че всъщност става ирония. Много е странно. Аз не знам какво следва, сега започнахме да си препрочитаме Джордж Джоуел. 

Светлана Янчева:

Ами да, то е такова някакво време, такова някакво разделно време, много особено, което не знам какво ще измъти и накъде ще вървим нататък. Не ми е ясно, защото според мен връщане назад няма. Не знам накъде вървим, съвсем сериозно! Аз съм много депресирана от това, което се случва, не съм въобще оптимист, съвсем сериозно ви казвам! Не съм никак – нещата отиват на някъде, където просто парата е изпусната и демоните са излезли.

Кристина Янева:

И аз не съм оптимист. 

Искра Ангелова:

В България хората са станали толкова свирепи и, не знам дали го забелязвате, най-лошото е, че вече сме свикнали със смъртта, което направо не мога да повярвам…

Светлана Янчева:

Ние ако сме свикнали със смъртта е ОК…

Кристина Янева:

Въпросът е, че много оскотяхме помежду си. Това е някакво озверяване и то не е виновна смъртта в случая. Смъртта е един покой. 

Светлана Янчева:

Ние не сме свикнали със смъртта. Изобщо!

Кристина Янева:

Бесовете се много събудиха и там е страшно.

Емил Христов и Ивайло Христов, снимка ProFilm

Искра Ангелова:

Всъщност оставен сам на себе си, човекът май няма да даде много задоволителен отговор. Нали май Бердяев беше писал, много ми беше харесало това, че всъщност Бог не е някакъв гневен и строг пазвантин, който налага норми, размахва пръст и сипе наказания, той просто е дал избор и очаква творческия отговор на човека. И сигурно е силно разочарован, защото човекът…  

Кристина Янева:

Не издържа човекът.

Светлана Янчева:

Ще се извърне лицето от нас в най-скоро време. 

Искра Ангелова:

А от какво ви е страх, така се казва филмът ви? 

Ивайло Христов:

Всеки си има някакви свои страхове, но те не са за пред хора. 

Искра Ангелова:

Добре, не ги казвай. Майкъл, от какво те е страх?

Майкъл Флеминг: 

От нищо! 

Светлана Янчева:

Блазе ти, Майкъл! 

Майкъл Флеминг:

Отне ми известно време да разбера. Аз не се страхувам вече, защото разбрах страха от смъртта. Ето това е и основната причина защо, когато Ивайло каза „Направи го!“ – аз го направих. Защото не ме е страх вече. Разбрах концепцията на страха. Но нямам никакви страхове. И сега не ме е страх за филма… Всичко е каквото е. Каквото трябва да стане – ще стане. Защо да се страхуваме?

Страх, снимка ProFilm

Искра Ангелова:

Буба, от какво те е страх? 

Кристина Янева:

Мен ме е страх от някои неща, които живеят на земята (има предвид змии, бел. а.), но в друг план ме е страх, че губя надежда, губя абсолютно за този свят някаква идея, че ще е добре да се живее в него. Абсолютно се обърнах. Не мога да го оправдавам. Нямам търпение вече, нещо започва да ме притеснява и да ме плаши, започна да не ми е уютно мястото, тоест – не ми е любопитно мястото. Но, надявам, се това да е период, ще видим. 

Мирослава Гоговска:

Мен ме е страх, че все повече, в този контекст, в който говорим сега, все повече неща стават някак страшни. Доколкото страхът е свързан с оцеляването, вече започваш да припознаваш напълно нормални неща, като ситуации, в които трябва да оцеляваш, примерно в контекста на филма – идва нов човек и това за теб става смъртна заплаха, или въобще среща между двама души вече е заплаха!

Искра Ангелова:

Светлана, теб от какво те е страх?

Светлана Янчева: 

Всъщност, като се замисли човек, то няма нищо страшно в крайна сметка. 

Ивайло Христов:

Буболечки. 

Светлана Янчева:

Какво се смее Майкъл? За моите страхове, които са милиони, хиляди, няма какво да говоря. Мен знаеш ли от какво ме е страх? 

Искра Ангелова:

От медузи?

Светлана Янчева:

Не. От медузи не ме е страх. Страх ме е от хлебарки. Страх ме е, че в главата си имам идея някаква, която много сериозно ми се заформя и се страхувам от това, дали ще ми устиска съществото и всичко, да мога да изпълня, дали ще може характерът ми да издържи на това, което започва да ми се оформя като идея: как трябва оттук нататък да продължа, защото промяната ще трябва да е много рязка и много категорична, и дали ще мога това да направя. Аз имам идея за това, но не знам дали ще се справя, аз като човек. От това се страхувам! Което е важно за мен, за да се съхраня по някакъв начин, а другите страхове са ясни, няма какво да ги назовавам.

Светлана Янчева в „Страх“, снимка ProFilm

Искра Ангелова: 

Може би е много важно никой от вас, от нас да не се отказва от професията?

Светлана Янчева:

Защо? Това не е толкова страшно нещо. Никак даже! 

Искра Ангелова:

О! Знаете ли как готвя? Една приятелка казва: „Да, покрай това затваряне всички станахме великолепни готвачки! Ама аз не искам да съм готвачка! Аз съм много добра композиторка!”

Светлана Янчева:

Не съм казала, че ще съм готвачка. 

Искра Ангелова:

Не, аз за себе си говоря. 

Светлана Янчева:

Аз съм имала и такава идея, но не. 

Искра Ангелова:

Във вашите, в нашите ръце е да запазим изкуството живо, колкото можем.

Светлана Янчева:

То се прави с хора. Не, казвам го наистина. Това, с което ние се занимаваме, е екипна работа. Слава Богу, че има и такива сродни души! Супер.

Кристина Янева:

Да! На мен много ми се иска да си върнем целия снимачен период на „Страх“, защото това беше нещо, което ме държа много дълго време след това – че има смисъл, че има страхотни хора, с които може да общуваш, да работиш, да споделяш и това беше зверски зареждащо време. В същото положение беше с Ковид – в смисъл, държавата също се държеше толкова отвратително с нас като хора на изкуството, но ние го направихме и то беше наистина със страшно много кеф, любов, смисъл. Слава Богу, че Ивайло ни събра, разбира се. Но това ми се иска да се върне или да продължи в друг вариант, но така да намеря хората. 

Емил Христов и Майкъл Флеминг, Страх, снимка ProFilm

Светлана Янчева:

Да, и аз искам да кажа нещо за това категорично. Значи след като свършиха снимките на Страх, аз изпаднах в абсолютна депресия, която рязко преля в Ковид депресията – тоест, аз от филма Страх” не съм излизала от депресия.

(Всички се смеят.)

На финала на филма аз бях абсолютно мъртва и си казах: „Край! Всичко свърши!” И то този път се оказа вярно. 

Искра Ангелова:

И то вярно свърши! Затвориха света!

Светлана Янчева:

И съм много благодарна на Ивайло, наистина съм много благодарна – и на Буба, на Майкъл, на Мира, на целия екип – беше просто месец, в който абсолютно усещаш, че живееш абсолютно същински, който, разбира се, мина като един ден, като някакъв вятър. И свърши. Но слава Богу, че го е имало.

Ивайло Христов:

Какво усети, като все беше на колела, не знам.

Светлана Янчева:

Всичко усетих, Ивайло, не се съмнявай в това!

Искра Ангелова:

Е, това усещане имахме тогава, когато Ивайло направи първия частен театър след Ла Страда – Модерен театър – всъщност страхотна надежда имахме! А сега всеки път, като влизам там, ме хваща нещо за гушата. Защото ние наистина имахме този порив да правим истинско, добро, хубаво изкуство, каквото харесваме. Да не трябва да правим компромиси с него. Майкъл искаше да каже нещо! Майкъл?

Майкъл Флеминг:

Наистина не мисля, че Ивайло, Буба, Мира, Светлана… Не мисля, че се страхуват от нещо и казвам това… Бях между тези хора, които правят това – това е тяхната работа! Те са създатели и изобретатели, творци и не мисля, че тези хора се страхуват от нещо! И го знам. О, Боже, бих искал ти да беше там с нас на снимачната площадка – беше феноменално – всеки ден беше напълно различен, беше луд! Така че страхът е нещо, което обясняваме и показваме, знаете, във филма, но… няма филм без хора като тях, които не показват никакъв страх. Голяма смелост е да се направи такъв филм. Защото, преди това разговарях със съпругата си, ако Ивайло беше заснел този филм преди тридесет години и филмът беше станал известен, щеше да има голяма разлика – вероятно трябваше да избягам от страната! Щеше да е много различно. И аз участвах в него, защото филмът е много силен и в него няма страх. Все едно казва: че от какво трябва да се страхуваме? Това е истината. А Ивайло, човек, ти си луд! И аз още в началото му казах: „Сигурен ли си, че искаш да направим това?” „Майкъл, ти вече си във филма, какво искаш да кажеш?“ „Че ще разрошиш яко перушината!“ И вижте какво стана – разрошихме перушината. Това е голям филм.

Искра Ангелова:

Пожелавам много голям успех на филма – той сега е по кината! Всички могат да отидат да го гледат. Аз много съжалявам, че не ви видях лично и много се надявам скоро да можем да се видим на гости, а не така по Zoom, защото… много е мъчително така. 

Кристина Янева:

Да. Аз искам Zoom да бъде закрит и да се виждаме наистина, защото това ме побърква – в квадратчето да си виждам приятелите. 

Ивайло Христов на терен, Страх, снимка ProFilm

Искра Ангелова:

Ивайло, ти пишеш ли вече следващия сценарий?

Ивайло Христов:

Аз съм го дал вече.

Искра Ангелова:

На добър час! 

Ивайло Христов:

Ще видим комисията какво ще каже. 

Искра Ангелова:

Там винаги не се знае. 

Ивайло Христов:

Не се знае. 

Майкъл Флеминг, снимка Facebook

Искра Ангелова:

Майкъл, скоро ще имаш ли концерт или участие? 

Майкъл Флеминг:

Чакам ви на 12 декември в бар Петък. Fingertone&Malik

Искра Ангелова:

Значи ще се видим там! Чао на всички! И благодаря!

Ние благодарим! Чао.

*Академията на филмовите изкуства и наука, която присъжда Оскарите въведе нови стандарти, свързани с многообразието, които кинорежисьорите трябва да спазят, за да могат да бъдат номинирани за Оскар в категорията за най-добър филм, съобщи Ройтерс. Целта е във всеки филм да има повече цветнокожи, жени, инвалиди, гейове, лесбийки и транссексуални. „Вярваме, че тези стандарти за включване ще бъдат катализатор за дълготрайна и коренна промяна в нашата индустрия“, казаха президентът на Академията Дейвид Рубин и главният изпълнителен директор Даун Хъдсън в общо комюнике. Новите правила ще важат от 2024 г. Новите правила включват проценти и брой актьори, продуценти, оператори, дизайери на костюми, специалисти по маркетинг и реклама, отговарящи на определени идентичностни характеристики, предава БТА.

Искате да знаете повече?

“Страх”, българското предложение за “Оскар”, тръгна по кината.

“Страх” е красиво заснет филм, провокативен, изпълнен с поразителни моменти и многопластов хумор. Лентата е черно-бяла – визуално решение, превърнало се в запазена марка на режисьора Ивайло Христов. До момента, продукцията успя да спечели голямата награда на Международния филмов фестивал „Черни нощи“ в Талин и голямата награда на фестивала „Златна роза” във Варна. Освен споменатите отличия, филмът е и българското предложение за наградите “Оскар”.

Историята е брилянтно съчетание между драма и комедия, която ни отвежда на българската граница, където е разбит нов канал на бежанци, пристигащи от Турция. Фабулата се разгръща около съкратена учителка, която помага на чернокож бежанец, в малко погранично село, който внася драматичен обрат в живота ѝ.

Светлана Янчева и Майкъл Флеминг изпълняват двете главни роли в „Страх“. Светлана Янчева е добре позната на българската публика от множеството театрални и филмови роли, а музикантът Майкъл Флеминг прави дебютна роля в киното.

Екипът работил по реализацията на “Страх” е добре познат на зрителите, тъй като голяма част от него стои зад “Каръци”, предходната успешна лента на режисьора Ивайло Христов. Оператор е Емил Христов, композитор е Кирил Дончев, а продуцент е Асен Владимиров.

Освен в България, филмът е купен за разпространение в Израел и САЩ, което е феноменален успех за български филм. Той получи голямата награда на филмовия фестивал в Талин и на „Златната роза“.

- РЕКЛАМА -spot_imgspot_img
Искра Ангелова
Искра Ангелова
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.
Последни
- РЕКЛАМА -spot_img
Вижте още
- РЕКЛАМА -spot_img

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here