Home Музика и танци ЧРД на Румен Бояджиев от ФСБ

ЧРД на Румен Бояджиев от ФСБ

ЧРД на Румен Бояджиев от ФСБ
Румен Бояджиев, снимка: Facebook

Фронтменът на любимата ми българска група ФСБ днес има рожден ден! И той, и съпругата му поетесата Даниела Кузманова са от музикантски родове. Децата им – Румен Бояджиев-син и Борислав Бояджиев (и двамата дългогодишни барабанисти в предаването „Нощни птици“), продължават традицията. Румен пише музика и свири в оркестъра на Музикалния театър, Борчето е известен DJ и работи усилено с Графа и други български поп и рок изпълнители. Всъщност в къщата на баща им има трима дипломирани барабанисти – бащата и синовете са завършили ударни инструменти, и един пианист – майката.

Добре че Румен Бояджиев не решил да продължи с журналистика, защото тогава едва ли би имало ФСБ. Съпругата на Румен – Даниела, се знаела с Константин Цеков и Александър Бахаров пет години преди да се запознае с него. Косьо и Сашо свирели и пеели “Бийтълс” в междучасията на Музикалното училище и свирели в “репертоара” си италиански парчета и вечните “Бий Джийс”. В същото време Румен е групар в Седма столична гимназия – създал е рок банда, дори вече имал записи в радиото на две парчета. Още тогава той разбира, че не иска да принадлежа на тази категория, която по думите му “с изключение на фолклорните ансамбли, днес се е профанизирала и е завладяла голямата концертна сцена и ефира”.

След като първоначално е приет да учи журналистика, Румен изведнъж решава друго. Така кандидатства в Консерваторията. Като студент Румен попада на изключителни преподаватели. Интересът му към експериментите и богатия звуков свят – светът на ударните инструменти, е светът и на електронните инструменти, светът на неговия професор Добри Палиев. Румен е единственият негов студент, който поема по пътя на електронната музика.

И идва срещата на тримата от ФСБ – Косьо е виртуозен пианист, Сашо е контрабасист, а Румен от 4-годишен е започнал да свири на пиано. Тримата – вече студенти, се запознават там и постепенно стигат до идеята за Формацията. Като студенти живеят заедно всеки свободен миг. Събират се непрекъснато в дома на родителите на Сашо на улица “Антим I”. Често са и в квартирата на Косьо на “Ботевградско шосе”, където обожавали да ядат от бурканените специалитети на майка му. Най-големите преживявания за тримата приятели обаче са, когато отивали на гости в Благоевград при родителите на Косьо. Баща му – Стефан Цеков, бил личен приятел със световноизвестния кинопродуцент Дино де Лаурентис и споделял много общи преживявания с него.

Малко преди Румен да се дипломира, Константин Драгнев от “Балкантон” осъществява революция в звукозаписната дейност по онова време, като оборудва първото съвременно студио в България през 1975 година с най-модерни и уникални за страната ни студийни инструменти. И тогава музикалната фирма кани Румен, Сашо и Косьо да участват в революцията в звукозаписната история на България. Така 1975 година се превръща в рождената им дата. Нестандартни и новаторски настроени, музиканти от наистина голяма класа, тримата буквално взривяват родната сцена като създават едни от най-големите хитове в българската поп музика, останали и до днес във вечните класации. Започнали като трио, през 1979-а към тях се присъединяват китаристът цигулар Иван Лечев и барабанистът Петър Славов. През 1983-а Сашо Бахаров емигрира в Германия и е заместен от Ивайло Крайчовски, който остава в групата до 2007 г. През април 2008-а умира Пепи Славов.

Румен Бояджиев е автор на повече от 250 и аранжор на над 600 песни за ФСБ и всички именити български поп певци. Автор на музика за документални и игрални филми, на театрална, приложна, детска музика. Автор на официалните сигнали на програма „Хоризонт” на БНР, на програмата „По света и у нас” на БНТ, на сигналите на Радио Варна и Радио Пловдив. Музикален продуцент на редица български поп певци и рок групи. Основател на продуцентска къща „Контрапункти” (1993 г.)

Наградите за Румен Бояджиев и за музикантите от ФСБ са много. Но една от тях е истинско бижу. През 1989 г. съвместно с ФСБ и Хосе Фелисиано получават най-желаната музикална награда „Грами“.

*В текста е използван прекрасния материал на Мариела Балева, в. Труд, 2020 г.

Previous article Графа пее днес в Шумен, утре в София – гледайте трите версии на „Утре отново“ в cultureONE
Next article Почит към музиката на Франц Шуберт с камерен концерт в „Европейски музикален фестивал“
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here