Home Култура Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!
Картичка с Дядо Коледа от 1908 г., снимка Facebook

През декември 1897 г. в редакцията на тогава уважавания вестник „The Sun“ в Ню Йорк е получено писмо от едно 8-годишно момиченце. То моли авторитетния вестник да отговори на въпроса: „Има ли наистина Дядо Коледа?“

Дават писмото на един от редакторите на вестника – Франсис П. Чърч. Неговото неподписано есе днес има славата на най-известната вестникарска публикация на всички времена, тя е публикувана многократно и е преведена поне на 20 езика. А вестник „The Sun“ го публикува в навечерието на всяка Коледа до 1949 г., когато спира да излиза.

А ето и малко повече подробности: през 1897 г. Филип О’Ханлън, помощник на главния следовател на Ню Йорк е попитан от осемгодишната си дъщеря Вирджиния О’Ханлън дали Дядо Коледа наистина съществува. О’Ханлън ѝ казва да пише до вестник „The Sun“. В писмото си Вирджиния пише, че баща ѝ ѝ е казал „Ако го пише в „The Sun“, значи е истина.“ Ето оригиналният текст на писмото на Вирджиния О’Ханлън:

„Драги редакторе, аз съм на осем години. Някои от моите малки приятели казват, че Дядо Коледа не съществува. Моля ви, кажете ми истината, има ли Дядо Коледа?“
Вирджиния О’ Ханлън

Вирджиния О’Ханлън, снимка Facebook

А ето и отговорът на писмото ѝ:

„Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!!! Твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на възрастта, а именно – не вярват, ако не видят. Мислят, че ако техните очи не виждат нещо, то не съществува. Всеки ум, Вирджиния – и на големите хора и на децата, е малък. В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка по своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да овладее цялата истина и всички знания.

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа! Фактът, че той съществува е толкова сигурен, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, предаността. А ти знаеш, че ги има навсякъде, и нещо повече – че носят красота и радост в живота. Уви, колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детска вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществуване. Без тях ние нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното, а светлината, с която детството озарява света, щеше да угасне.

Да не вярваш в Дядо Коледа? Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да наблюдава всички комини в Коледната вечер, за да хване Дядо Коледа, но дори да не го видиш как влиза през комина, това не означава, че той не съществува. Това не е знак, че няма Дядо Коледа.

Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват. Никой не може да възприеме или да си представи всички чудеса на света, които са невидени и невидими.

Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да го разкъса нито най-силният човек, нито обединената сила на най-могъщите хора, живели някога на този свят. Само вярата, поезията, романтиката, могат да дръпнат завесата и да провидят и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея. Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно…

Нямало Дядо Коледа?! Благодарим ти, Господи, че той е жив и ще живее винаги, дори след хиляди години, Вирджиния! Нещо повече, след 10 пъти по 10 000 години той ще продължи да носи радост на детското сърце!“

Стара картичка с Дядо Коледа, снимка Facebook

По-късно Вирджиния О’Ханлън казва, че е чакала отговор на писмото си толкова дълго, че забравила. Главният редактор на „The Sun“ Едуард Пейдж Мичъл дава писмото на един от редакторите на вестника Франсис Чърч. Мичъл съобщава, че Чърч, който първоначално не е бил склонен да напише отговор, го е предоставил „за кратко време“, написал го бил един следобед. Ето и отговорът на Франсис П. Чърч:

Отговорът на Чърч е с дължина 416 думи и е анонимен, публикуван е в „The Sun“ като колонка на 21 септември 1897 г., малко след началото на учебната година в Ню Йорк. Статията се появява в третата и последна редакционна колона на вестника в този ден и стои на страницата редом до сериозни новинарски теми, включително изборния закон на Кънектикът, новото изобретение – велосипед без вериги и новина със заглавие „Британски кораби навлизат в американски води“. Статията на Чърч е цитирана като „[истинска] литература“ и редакторите решават: „[може] да е добра идея да я препечатваме всяка Коледа — да, и дори да кажем кой я е написал!“ Макар че статията остава анонимна до смъртта на Фраснис Чърч през 1906 г.

Стара картичка с изображение на Дядо Коледа, снимка Facebook

Искате да знаете повече?

Лора Вирджиния О’Ханлън е родена на 20 юли 1889 г. в Ню Йорк. Бракът ѝ с Едуард Дъглас е кратък и завършва с това, че той я напуска малко преди дъщеря им Лора да се роди. Тя е записана като разведена в преброяването на САЩ през 1930 г., но въпреки това запазва фамилията на бившия си съпруг до края на живота си (както е била обичайната практика).

Вирджиния завършва бакалавър по Изкуство в колежа Хънтър в Ню Йорк, магистърска степен по Педагогика и образование в Колумбийския университет през 1912 г. и докторска степен в университета Фордхам през 30-те години на миналия век. (И тя, както и авторката на този текст, има три висши образования, само че нейните са подвиг, защото в началото на XX в. изобщо не е било обичайно жените да учат и то – толкова много! бел.a.) Заглавието на дисертацията ѝ е „Значението на играта“. (Дипломната работа на авторката на тази статия в специалността Българска филология в СУ „Климент Охридски“ беше на тема „Играта в прозата на Набоков“, бел. а. Всички съвпадения са случайни!) Вирджиния работи като учителка в Ню Йорк. Тя започва кариерата си като преподавател през 1912 г., става директор през 1935 г. и се пенсионира през 1959 г.

През целия си живот Вирджиния получава огромно количество писма по повод публикацията, адресирана до нея в „The Sun“ и нейното писмо. Тя винаги им отговаря, като включва копие от редакционната статия в отговорите си. В едно свое интервю Вирджиния казва, че това писмо е повлияло много положително на живота ѝ. Вирджиния Дъглас умира на 13 май 1971 г., на 81-годишна възраст, в старчески дом във Валати, Ню Йорк. Тя е погребана в селското гробище Чатъм в Норт Чатъм, Ню Йорк. През 2009 г. Фондът за стипендии на Вирджиния О’Ханлън е създаден в частното училище, което О’Ханлън посещава като дете. Възпоменателна плоча в чест на О’Ханлън и нейното писмо е добавена към сградата, сега училище, където е живяла Вирджиния О’Ханлън, когато е написано писмото. Паметната плоча е поставена на церемония, на която присъстват три поколения от нейното семейство. Един от най-престижните университети в света – Колумбийският, който Вирджиния е завършила включва ежегодно четене на писмото и отговора на Чърч в коледната си служба на Бъдни вечер. Отговорът е препубликуван от много издания, включително от в. „Ню Йорк Таймс“.

И ние от NewsONE, които препубликуваме писмото на малката Вриджиния и отговора му днес, на Коледа, след почти две години, изпълнени с огромни изпитания за целия свят, ви пожелаваме честито Рождество Христово, весела Коледа, здраве и много сили и вяра в Бог, за да продължите да вярвате и в Дядо Коледа, и в чудесата!

Хо Хо Хо

Дядо Коледа, снимка Facebook
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа! Оригиналната публикация, снимка Facebook
Previous article ТикТок-ът на културата
Next article Почетните Оскари се отлагат – втора година коронавирусът „печели“ битката с нормалния живот в Холивуд
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here