Home Нашите новини Денят на радиото беше голям празник в най-свободната медия у нас – общественото БНР

Денят на радиото беше голям празник в най-свободната медия у нас – общественото БНР

Денят на радиото беше голям празник в най-свободната медия у нас – общественото БНР

През последните тежки за професията години БНР остана остров на добрата журналистика, а обективните новини и ярките (често контрастиращи помежду си) позиции на водещите запазиха крепостта му непревзета. БНР е еталон за най-висока летва в професията, която е била наричана с най-различни обидни имена у нас от разни политици на власт. И то не без основание, а именно защото много от „журналистите“ днес са готови да се поддадат и да изменят на основните журналистически стандарти под ботуша или мекия натиск на една или друга власт, на едни или други икономически интереси. И мнозина от тях не го правят, защото ще забогатеят от това… Не. Най-страшното явление, което организацията „Репортери без граници“ изследва у нас е автоцензурата. Хората го правят от страх – за хляба, за бъдещето, а понякога дори за живота си. Ето в такава професия се превърна нашата – в професия на войни, които ежедневно трябва да отстояват свободата и плурализма. И правото си да работят професионално на един почти изцяло завладян медиен пазар. Честит празник, БНР. В тежки дни на медийни зависимости вие ни отсрамихте, следвайки онова стихотворение на Радой Ралин и доказвайки, че свободата Е хляб и че истински свободният не трябва да избира между двете:

„Свободата е като хляба.
Всеки ден се замесва,
изпича,
изяжда.“

Ваши: Искра Ангелова и newsONE

Радио България“ е носителят на Голямата награда „Сирак Скитник 2021“. Наградите бяха връчени на тържествена церемония в Първо студио на БНР в Деня на българското радио 25 януари с участието на Оркестъра за народна музика на БНР с диригент Димитър Христов и солист Петя Панева. Лили Големинова спечели наградата за радиожурналистика, „История на изкуството за деца“ на програма „Христо Ботев“ – приза за радиопроект.

„БНР сверява часовника в нашия живот. Това е институцията – единица-мярка за достоверност. Журналистите от БНР са винаги на първа линия – с достойнство и чест. А БНР има и привилегията да твори изкуство и култура,“ каза Вицепрезидентът Илияна Йотова  и пожела: „Продължавайте да задавате въпроси! Да бъде и пребъде БНР!“

Лили Големинова и Илиана Йотова

„Обществената медия устоя на предизвикателствата през изминалата година. Нашите журналисти продължиха да предоставят актуална и пълна информация, нашите музиканти продължиха да записват и да изнасят концерти. Днес съм оптимист за бъдещето на БНР, защото тук хората работят за кауза! “ каза генералният директор на БНР Милен Митев и пожела: „Бъдете здрави! Бъдете силни! Бъдете Радио!“

Красимир Мартинов, Милен Митев

„Радио България“ получи Голямата награда „Сирак Скитник 2021“ (статуетка на Вежди Рашидов) за дневния чуждоезичен подкаст „България днес“ на 9 езика, който беше възстановен през изминалата година. Подкастът е уникален продукт в дигиталното пространство с многообразието на използваните езици и със съдържанието от новини и теми от всички сфери, които се представят на английски, немски, руски, френски, испански, турски, гръцки, сръбски и албански език. Всеки ден се представя и музика от България, която достига до слушатели от цял свят. Над създаването на подкаста работи екип от репортери, журналисти и редактори, които подбират най-актуалните и интересните теми, свързани с България, адаптират ги за чуждоезикова аудитория и представят висококачествен продукт, интересът към който непрекъснато расте. „Тези звукови емисии се чуват от полярната база на нашите атлантици до плажовете на Куба, каза главният редактор на „Радио България“ Красимир Мартинов и допълни: „Вече 85 години градим образа на България по света. Гордея се със стоицизма на моите колеги Продължаваме напред!“

Радио България

Индивидуалната награда за радиожурналистика получи Лили Големинова от Радио София. Призът е за открояващо се присъствие пред микрофона, за отстояване на идеи и позиции, които утвърждават авторитета на Българското национално радио като обществена медия. Нейното открояващо се присъствие пред микрофона привлича слушателите всекидневно на вълните на Радио София. Значим е приносът ѝ не само към Българското национално радио, но и към цялата българска музикална култура и общественост. „В Радио София намирам саундтрака на града и имам привилегията да изграждам с колегите си тази волна музикална линия,“ каза при получаването на наградата Лили Големинова и допълни: „Музиката е изключително важна, защото тя е интонационната среда, в която растат децата ни.“

Eто как изрази своята радост Лили Големинова в социалните мрежи:

„Безкрайно щастлива и трогната! И не очаквах, ама наистина! Радиото, до което като стигнех като ученичка вечер, си отдъхвaх, защото имаше полицай, а и знаех, че след Биологическия съм си в къщи. Радиото, в което се влюбих моментално и безвъзвратно от първия ден! Благодаря за номинацията на Теодоси Спасов и музикалната къща, с която наистина често са ни се пресичали пътищата, още от времето, когато заизмислихме образователните музикални програми за деца! Благодаря на Радио София за свободния дух и волността да оформим една истински стилна музикална линия! И на всички гости, чиито истории съм имала честта да споделям! И на всички български групи, които създават това, което ние пускаме, неслучайно завърших малко дългата си ода с тях (Оставя, Hayes&Y, Jeremy, Ali…)! Ама иначе всичко започва от правилната интонационна среда в детството защото когато си израснал с Шуберт, Рахманинов, Григ и Римски-Корсаков, някак естествено улавяш красивото в… абе, във всичко, от фънка, през (нео)соула, та до рока…“

Ирина Вълчанова и Даниела Касовска

Колективната награда за радиопроект получи поредицата „История на изкуството за деца“ на програма „Христо Ботев“, отличена за професионализъм и оригинални идеи. Поредицата представя най-важните и интересна факти от световната история на изкуството, заедно с основната мрежа от идеи и понятия, необходими за разбирането му, като компенсира сериозния недостиг от знания в тази област в училищните програми. Десетминутните серии са във формата на „радиофилм“, който се „случва“ пред очите на слушателите с разиграване на подходяща фабула и включването на много звукови ефекти и музика от съответната епоха. Затова поредицата се радва на силен интерес на малките и вече порасналите слушатели. „Този проект е едно от най-големите предизвикателства и една от най-свидните ни рожби,“ каза при получаването на наградата Ирина Вълчанова и сподели плановете на екипа: „Навлизаме в 18 век – имаме още много работа!“

С решение на Обществения съвет на БНР със специална Голяма награда „Сирак Скитник“ беше отличена посмъртно Галина Траянова – музикален редактор, водещ, автор на предавания, музикален продуцент, дългогодишен главен продуцент, и.д. директор на дирекция „Музикална къща БНР“. Нейната любов и отдаденост на музикалните състави на БНР доведоха до успешното реализиране на стотици концерти, хиляди записи и награди за творческите им успехи. Наградата беше връчена от председателя на Обществения съвет на БНР д-р Милен Врабевски.

Галина Траянова, снимка БНР

Наградата „Златен глас“ на фондация „Надежда Дженева“, учредена от Кеворк Кеворкян в памет на съпругата му – дългогодишен водещ в Българското национално радио, получи водещата на „Неделя 150“ и „Нещо повече“ по програма „Хоризонт“ Диана Янкулова. Тя прие статуетката на Васка Емануилова с думите: „Точно от 30 години работя в Старата къща. Втурнах се в професията с първите крачки на демокрацията. БНР е не само работно място. То е кауза. Тук никой не ти казва как да мислиш. Тук няма маловажни въпроси и забранени теми. Благодаря на екипа в радиото! Благодаря на тази много интелигентна публика, която ни държи в кондиция!“

Ето какво написа още Диана Янкулова в своя профил във фейсбук:

„Изключително съм горда да съобщя, че в деня на РАДИОТО получих наградата „Златен глас“ на фондация „Надежда Дженева“. Благодаря на онези, които са ме номинирали и на г-н Кеворк Кеворкян персонално. В БНР съм вече 30 години и почти се бях примирила, че страстта, която влагам в работата си, е невидима за професионалната общност. Не се оплаквам, имам много статуетки, но тази ми е първата радио награда. Надявам се не е заради юбилея ми! Аз съм от онова поколение журналисти, които нахлуха в професията с демокрацията и идеята да променим света. Но за разлика от колегите си във Факултета по журналистика, които искаха да станат просто журналисти, аз виждах себе си единствено като радиожурналист в любимия „Хоризонт“. И никога не съм мечтала да имам нещо повече. Не знам колко предавания и часове в ефир имам зад гърба си, но всеки път сядам пред микрофона на „Неделя 150“ и „Нещо повече“ с вълнение и респект към слушателите. Защото си давам сметка колко голяма е отговорността за мащаба и силата на информацията, непокорството пред цензурата и непробиваемата броня на истината. Използвам случая да благодаря на онези колоси в радиото, от които съм се учила – на своя учител покойния проф. Веселин Димитров, на звездите на „Хоризонт“ – Божана Димитрова, Лили Маринкова, Светла Петрова, Лили Попова, Румяна Червенкова, по-късно и от Мастъра – Величко Конакчиев. Категорично се разграничавам от мисирките в журналистиката и с убеждението, че тяхното време ще мине бързо, благодаря на онези млади колеги, които ще дойдат след нас, избрали магията на радиото пред суетата на екрана. Днес изживявам радостта си от своя „Златен глас“, но утре отново ще бъда един от гласовете на „Хоризонт“ и БНР. Радиото не е залязваща медия и този спор отдавна е спечелен. Но радиото е екип. И без професионализма на колегите в апаратната и монтажните студия, на репортерите, кореспондентите и редакторите, новинарите и музикалните журналисти, всеки глас, бил той и златен, ще е самотен, ще е глас в пустиня. Благодаря на всички тях! На привилегията да съм част от Старата къща, която днес навърши 87 години, която не е просто работно място, тя е дом и любов, тръпка, съдба и мисия! Честит празник на всички, които без радио не могат!“

Диана Янкулова и Мария Маркова

Снимки: Евгени Димитров

Previous article Посолството на Словакия дари на Столичната библиотека ценни книги и уникална марка
Next article Елтън Джон отмени два концерта в САЩ
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here