Home Нашите новини Дискусия по въпроса с обществените медии във факултета по журналистика на СУ

Дискусия по въпроса с обществените медии във факултета по журналистика на СУ

Дискусия по въпроса с обществените медии във факултета по журналистика на СУ

Факултетът по журналистика и масова комуникация на Софийския университет (ФЖМК), академичната общност по медии и комуникации в България, журналисти, медийни специалисти и професионални организации основават Академичeн клуб за подкрепа на медиите, съобщават от ФЖМК. Първата проява на клуба е кръгла маса на тема „Обществените медии в България – управление, програмни политики, финансиране и регулация„. Тя ще се състои на 22 март 2022 г. в Zoom.

„Идеята за академичния клуб не е нова, а от две години. Тогава започнахме да организираме и кръгла маса, която заради Ковид се осуети. Темата е актуална от 1998 година, когато беше приет Закона за радио и телевизия.

През последните години сме свидетели на сериозни управленски кризи, както в БНТ, така и в БНР.

Причините са различни и могат да се търсят както в личните качества на избираните генерални директори и членовете на управителните съвети, така и в самата нормативна рамка“, каза пред БТА деканът на ФЖМК Веселина Вълканова.

Сред целите и задачите на клуба са обединяване на усилията на академичната общност, изследователите и медиите за етична и обективна журналистика, съдействие на обществените медии в България в изпълнение на обществената им мисия, наблюдения, анализ и изследвания върху медийната среда в България.

Предвижда се организирането на инициативи, които подкрепят усилията на журналисти за промяна на средата и създаване на качествен медиен продукт, реакция при възникване на кризи в медиите, сътрудничество с журналистически и медийни организации при нарушения на медийната свобода и при институционален натиск върху журналисти, противодействие на явления и случаи на корупционни отношения между PR и медии.

„Ние, от академичната общност, трябва да положим всички усилия да създадем по-добра медийна среда, да наложим по-високи професионални стандарти и да се опитаме да помогнем на обществените медии, да ги привлечем към един професионален разговор, за да намерим най-добрите механизми за управление на БНТ и БНР, далеч от всяка политизация“, казва Веселина Вълканова.

Поканени за участие са всички, които се чувстват ангажирани с проблемите на програмните политики, законодателството, управлението, регулацията и професионалните стандарти в обществените медии.

Акцентите в дискусията ще са върху няколко теми. Една от тях е развитието на обществените БНР и БНТ, и съвременните предизвикателства пред медийния сектор, новите обществени реалности и старите законодателни проблеми, свързани с управлението, програмната дейност и финансирането на БНР и БНТ, причините за кризата в управлението, обществените очаквания, правомощията и функциите на обществените медии.

Друг от акцентите е ролята на Съвета за електронни медии (СЕМ) за гарантиране на независимостта и обществения характер на БНР и БНТ, ролята на СЕМ за стабилността на обществените доставчици на медийни услуги БНР и БНТ, устойчивостта на програмната политика и гарантиране на обществения характер на БНР и БНТ, защита на професионалните стандарти и конкурентоспособността на обществените медии.

Previous article Заекът, който избяга се завръща по случай рождения ден на автора си Джон Ъпдайк
Next article Арнолд Шварценегер с вълнуващо видео обръщение към руснаците
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here