Home Детски кът Днес преди 20 години си отиде учителят по театър Бончо Урумов

Днес преди 20 години си отиде учителят по театър Бончо Урумов

Днес преди 20 години си отиде учителят по театър Бончо Урумов
Бончо Урумов, снимка: Facebook

Днес преди 20 години ни напусна учителят на много известни и признати актьори и режисьори Бончо Урумов. Повечето от тях го смятат за свой духовен баща и до днес. Бончо Урумов бе интелектуалец от световен ранг, гигантски ерудит, отличен преподавател и духовен ментор на няколко поколения ученици в театъра. Той беше истински дисидент, а семейството му е било изселвано по време на социализма.

Роден на 09.05.1937 година в град Шумен, Бончо Урумов завършва право, а след това и актьорско майсторство в класа на проф. Боян Дановски във ВИТИЗ. Работил е в Хасковския театър, Пловдивския театър и в театър „Сълза и смях”. Той е създателят на Театралната студия, която са завършили водещи днес артисти: известният в Германия актьор Санчо Финци, известната във Франция актриса Наталия Дончева, Иван Радоев, Иван Ласкин (който също си отиде преди 3 години), Иван Урумов, Светослав Добрев, Башар Рахал, Георги Къркеланов, Ненчо Илчев, Александър Беровски, Искра Ангелова, Кристина Янева, Лара Златарева, Мирослава Гоговска, Марияна Жикич, Ивет Радулова, Георги Георгиев-Гого, Никола Вучков, Димо Димов, Таня Казанджиева, Йоана Буковска, Карла Рахал, Кирил Ефремов, Камен Иванов, Александра Василева, Захари Бахаров, Владимир Карамазов, Теодора Духовникова, както и телевизионната водеща Александра Гюзелева, сценографката Марина Янева, пианистката Виктория Харманджиева, спасителят в Червен кръст Мики Дончев, журналистът Петър Волгин, застрахователят Георги Копринов, продуцентът-директор на Вирджиния рекърдс Саня Армутлиева и много други.

Студията на Бончо Урумов: от ляво надясно, от горе надолу: Боян Анастасов, Георги Георгиев, Светослав Добрев, Камен Иванов, Кристина Янева, Бончо Урумов, Антония, Башар Рахал, Владимир, Йордан, Искра Ангелова, Иван Ласкин, Мирослава Гоговска, Димо Димов, Кирил Ефремов, Никола Вучков, Карла Рахал, Иван Радоев, Ненчо Илчев, Александър Беровски, Елеонора, Георги Къркеланов, снимка: личен архив

Театралната Студия започва своята история в началото на 80-те години. Неин основател е Бончо Урумов – актьор, режисьор и педагог, който по невероятен начин успява да плени децата с магията на театъра. До 1987 г. театралната Студия се е помещавала в различни зали на София. От 1987 г. тя се превръща в детско-юношеската театрална студия към театър „Сълза и смях“.

Иван Урумов и Искра Ангелова като Бенедикт и Беатриче в „Много шум за нищо“ от Уилям Шекспир, снимка: личен архив

Част от смелите за времето си, приказни и необичайно интелигентни представления за деца на Студията са „Шекспир за деца“, ”Вчерашно днешно, тъжно и смешно” и „За кучета и котки“ по произведения на Валери Петров; ”Добър ден, г-н Андерсен”; „Две усмивки на Чехов“; „Много шум за нищо” от Шекспир, което се играе няколко сезона на голяма сцена на театър „Сълза и смях“, гастролира на Международния театрален фестивал в град Тюн, Швейцария и е в памет на Любен Гройс.

„Вчерашно, днешно, тъжно и смешно“, на снимката се виждат Александра Гюзелева, Карла Рахал, Сибина Минкова, Георги Георгиев, Никола Вучков, Ивет Радулова, Камен Иванов, Кристина Янева, Марияна Жикич и Таня Казанджиева, отпред са седнали Лара Златарева и Иван Радоев

Студията е участвала в многобройни фестивали в страната, както и на престижни младежки театрални форуми в Швейцария, Холандия, Франция, Белгия и Италия. Понастоящем Театралната студия се помещава в Народно читалище „Славянска беседа” на адрес бул. “Раковски” 127 ет. 2. Нейни ръководители са Александър Беровски и Светослав Добрев. Последните реализирани спектакли са: „Упражнение по стил” от Реймон Кьоньо; „Ние Врабчетата” от Йордан Радичков; “Пипи дългото чорапче” от Астрид Линдгрен, което е и съвместен проект с Шведското посолство. Студията се събира всяка събота и неделя от 12.00 до 17.30 ч. От 2007 г. възрастовата граница е от 9 до 19-годишна възраст. В летните месеци Студията провежда и кандидатстудентска подотовка за висшите театрални училища.

Ние, учениците на Бончо го обичаме безкрайно и никога няма да го забравим, споменаваме го често и цитираме неговите уроци, спомняме си неговите шеги, сардочничната му самоирония и маниера му на пушене, кучето му – кокер, колата му – трабант и милата му и търпелива съпруга леля Цеца, която ни посрещаше в скромния им дом заедно със сина им Иван и ни хранеше и поеше. Бончо ни пускаше концертите на Бетовен за пиано и оркестър, даде ни да четем „На изток от рая“, „100 години самота“ и любимата му „Майстора и Маргарита“, запозна ни с поезията на Жак Превер, Марина Цветаева, Елисавета Багряна и Иван Радоев, но все пак най-много харесваше Валери Петров, с него говорехме както за най-личните си неща, така и за екзистенциализма или френското кино, и даже сме ходили заедно на море в Созопол, защото няколко пъти Студията игра своите „детски“ представления на Аполония. Видяхме за първи път Западна Европа, защото той ни заведе на турнета в Швейцария и Холандия, вкусихме за първи път свободата и сложността на Шекспир в превода на Валери Петров, защото той ни въведе в това пиршество на поезията, бяхме себе си, защото той ни уважаваше като личности и подкрепяше нашата индивидуалност… Въпреки че той за нас си остана „Бончо“, ние винаги му говорехме на Вие и имаме огромен респект към неговата богата култура, голяма обич и красив ум. Нека е светло на душата му.

Бончо Урумов , снимка: личен архив
Previous article След публикация в NewsONE възтържествува справедливостта
Next article Отиде си още една легенда – Сидни Поатие, разбил стереотипите на Холивуд още през 60-те
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here