Home Настолна книга Една година без поета, който направи обикновените думи необикновени – Лорънс Ферлингети

Една година без поета, който направи обикновените думи необикновени – Лорънс Ферлингети

Една година без поета, който направи обикновените думи необикновени – Лорънс Ферлингети
снимка: фейсбук

Миналата година на тази дата – 22 февруари – на забележителната възраст от 101 г. почина американският поет, художник и издател Лорънс Ферлингети. Автор на над 30 поетични книги и експерименталния роман „Нея”, превел стихове на Жак Превер на английски и издал много значими американски автори чрез издателство City Lights Booksellers & Publishers.

Ферлингети е особен поет, надарен с изключителната дарба да превръща и най-обикновените думи в необикновени, и най-незначителното в живота в истинско събитие. Както самият той казва: „Поезията е светлината в края на тунела и мракът вътре в него.“ Когато чета поезията му, чувствам точно това – че светлината навлиза в мен и мракът постепенно се отдръпва.

Предлагам ви няколко негови стихотворения в превод на Манол Пейков от книгата „Поезията като бунтовно изкуство“, която ИК „Жанет 45” публикува само две години преди кончината на поета, поднасяйки в наследство красивите му думи и на български език.

***

Светът е прекрасно място
да си роден
ако нямаш против че да си щастлив
невинаги е
купон до откат
ако нямаш против мине не мине
тъкмо всичко е супер
и ти лъхне на ад
щото даже и в рая
пеят пеят
пък спрат
Светът е прекрасно място
да си роден
ако нямаш против дето някои мрат
през цялото време
или може би само са гладни
отвреме-навреме
което въобще не е толкова кофти
стига ти да не си
О светът е прекрасно място
да си роден
ако нямаш много против
шепа тъпи до смърт глави
по върховете
или мине не мине
бомбичка-две
във лицата ви взрени в небето
или други таквиз неумесности
към каквито както ви е известно
Обществото ни Марково склонно е
с популярните свои личности
и полярните свои безличности
със свойте свещеници
и други копои
и с различните там разделения
и сенаторски благоволения
и други чревни неразположения
които мъчат
глупавата плът
Да светът е най-чудесното място от всички
за много такива неща като
да позираш забавно и
да позираш любовно и
натъжен да позираш и
тъжни песни да пееш и да се вдъхновяваш
и да ходиш насам-натам
да разглеждаш наоколо
и цветя да миришеш и
да пощипваш статуи
и дори да си мислиш и
да целуваш хората и
да правиш бебета и да носиш шорти и
да размахваш шапки и
да танцуваш
и в реките да плуваш
по време на пикник
в средата на лятото
и просто най-общо казано
„да си живееш живота“
Да
и хоп по средата на всичко това
влиза усмихнат
погребален агент

Илюстрации: Люба Халева

***

Подкарал картонен автомобил без книжка
в началото на века
баща ми открил майка ми
на влакчето на забавленията в Кони Айлънд
всеки оглеждал другия докато се хранели
в един френски пансион наблизо
И като решил точно там и тогава
че тя е съвсем идеална за него
той я последвал в лунапарка на онази вечер
където стремителната среща
на тяхната ефимерна плът на колела
ги запокитила завинаги заедно
И ето ме мен сега на задната седалка
на тяхната вечност
протягам ръце да ги прегърна

***

Поезията е семена и пъпки, не вейки. Напуши се с нея, за да се опиеш.
Пораждай колективна радост пред лицето на колективната тъга.
Тайничко освобождавай всяко същество, което видиш в клетка.
Освобождавай безимотните и вбесявай тираните.
Надай варварски крясък над покривите на света.
Посипи стиховете си със солта на земята.
Застъпвай се за глупавите и лудите.
Виж вечността в очите на животните.
Виж вечността – не по-следващата нощ, а довечера.
Изрази неизразимото.
Не бъди твърде загадъчен за човека на улицата.
Бъди пойна птица, не папагал.
Бъди канарче във въглищната мина. (Мъртвото канарче не е само орнитологически проблем.)
Бъди също и петелът, който буди света.
Пиши кратки стихотворения с гласа на птиците.
Недей да угодничиш, особено на публики, читатели, редактори и издатели.
Не обслужвай Усреднения ум на Америка, нито потребителското общество. Бъди поет, а не търгаш.
Не пренебрегвай академичните умове, които твърдят, че едно стихотворение трябва да притежава цялостност, хармония, сияние, истина, красота, доброта.
Не се подхлъзвай на банановата кора на нихилизма, дори когато се вслушваш в тътена на Небитието.
Запълни тъмната пропаст, която зее зад всяко лице, всеки живот, всеки народ.
Създай ново стихотворение от всеки опит и преодолей късогледството на сегашния момент.
Улавяй мигове, всяка секунда е удар на сърцето.
Не им позволявай да ти казват, че поезията е невроза, която някои хора никога не успяват да израстат.
Никога не вярвай, че поезията е неуместна в мрачни времена.
Освен ако не изпитваш подтик да запееш, не отваряй уста.
Недей да наставляваш ето така. Недей да казваш Недей.
Присмивай се онези, които ти казват, че живееш в свят на мечти. Промечтай своята собствена реалност. Вдигни бивак на бреговете на реалността.
Надсмей се на онези, които ти казват „Мини на проза, младежо, мини на проза“.
Излез от килера си. Там е тъмно.
Въздържай най-невъздържания си глас със състрадание.
Произвеждай ново вино от гроздовете на гнева.
Помни, че мъжете и жените са безгранично възторжени, безгранично страдащи същества.
Вдигни щорите, раззей закепенчените си прозорци, вдигни покрива, развинти ключалките на вратите, но не изхвърляй винтовете.
Не разрушавай света, освен ако не разполагаш с нещо по-добро, с което да го заместиш.
Бъди отдаден на нещо извън самия себе си.
Господарската класа разпалва войните; низшите класи се сражават в тях. Правителствата лъжат. Гласът на управляващите често не е гласът на народа.
Надавай глас. Претворявай делата в действие. Мълчанието е съучастие.
Бъди шило в задника на държавата, но също и нейна светлинка в мрака.
А ако имаш два хляба, направи както са правели гърците – продай единия и с разменната монета купи слънчогледи.
Събуди се, светът гори!

От книгата „Поезията като бунтово изкуство“, Лорънс Ферлингети. Снимка: фейсбук

***

Не съм си лягал с красотата цял живот нали
припомняйки си час по час
пределно изобилния й чар
Не съм си лягал с красотата цял живот
и лъгал с нея при това
припомняйки си час по час
че не умира красотата и
че другаде принадлежи –
че тя е сред туземните изкуства
далеч над бойното поле на любовта
Тя е над всичкото това
о да
най-хубавото място в църквата е нейното
там горе дето арт директори благоговейно
се срещат и избират безсмъртните неща
Че цял живот са лягали
със красотата те
Че пили са роса от цвете
и са се хранили със райски мед
и предобре им е известно че
красивите неща са радост
за вечни времена
и красота не може ни една
да избледнее в губеща пари нищожност
О не не съм си лягал аз
на Красотата върху Облегалката
та цяла нощ да ме е страх да стана
да не изпусна някое макар и малко
движенийце което красотата сторила е значи
И все пак спал съм аз със красотата
по мой си шантав начин
и правил съм й две-три жадни сцени
във моето легло на красотата
и съм разлял две-три стихотворения
и съм разлял две-три стихотворения
върху света наподобяващ Бош

***

Открий отвъдната реалност, ако има такава.
Езикът ти трябва да пее, със или без рима, за да оправдае факта, че е изписан в типографията на поезията.
Чети между редовете на човешкото общуване.
Позволи на ума си да се самообразова от сърцето.
Твоят живот е твоята поезия. Ако нямаш сърце, ще пишеш безсърдечна поезия.
Избягвай провинциалното, търси универсалното.
Недей да дялаш камъни. Потопи се в морето за поезия, всяко стихотворение е една жива риба.
Казвай онова, което не може да бъде казано. Направи невидимото видимо.
Мисли субективно, пиши обективно.
Бъди буквалист на въображението. Конкретното е най-поетично.
Изговаряй дълги мисли в кратки изречения.
Ако смяташ да бъдеш поет, не мисли, че приумиците на мисълта са поезия.
Както и полето от слънчогледи, едно стихотворение не трябва да бъде обяснявано.
Да се налага да тълкуваш едно стихотворение е провал в комуникацията.
Поетът не трябва да обсъжда поетичния занаят или творческия си процес.Те са нещо повече от търговска тайна, те ви обгръщат с тайнственост чрез своите тайни.
Всичко, което поетът казва относно своето творчество е извинение, което не трябва да прави.
Ако ти се налага да преподаваш поезия, удряй черната си дъска с тебешира на светлината.
Нека няма идеи, които не са в сетивата. Nihil in intellectu quod non prius in sensu.
Ако ще си велик поет, свързвай се с мислещи поети. Те са трудни за намиране.
Мислещата поезия не трябва да е лишена от екстаз.
Чети епичните романисти, поетите пророци, великите разказвачи, великите умове.
Обитавай книжарниците.
Какво имаш на ум? За какво мислиш? Отвори си устата и спри да мънкаш.
Не бъди с чак толкова отворено съзнание, че да ти изпадне мозъка.
Превърни се в нов ум, претвори го в още по-нов.
Измети паяжините.
Насърчавай дисидентството и критичното мислене. Първата мисъл би могла да е най-лошата мисъл.
Преследвай Белия кит, но не го пронизвай с харпуна. Вместо това – улови песента му.
Позволявай си смайващ полет – полети на нечувано въображение.
Надмини най-големите очаквания на хората и техните най-мрачни предсказания.
Съпротивлявай се често, подчинявай се по-рядко.
Да живее песимизма на интелекта и оптимизма на волята.“

ПОЕЗИЯТА КАТО БУНТОВНО ИЗКУСТВО

Съпротивлявай се често, подчинявай се по-рядко.
Ако нямаш нищо за казване, не го казвай.
Направи ново вино от гроздовете на гнева.
Улавяй мигове, всяка секунда е удар на сърцето.
Бъди отдаден на нещо извън самия себе си.
Прави го със страст.
Думите могат да те спасят там, където оръжията не могат.
Бъди пойна птица, не папагал.
Чети между редовете на човешкото общуване.
Измети паяжините.
Обитавай книжарниците.
Бъди разказвач на велики истории, дори те да са най-мрачните.
Събуди се, светът гори!

***

„Тя е сламената коса на Елена, огряна от слънцето.
Тя е огненият меч на Одисей.
Тя е гола електрическа крушка в бездомен хотел, която осветява голотата на умовете и сърцата.
Тя проблясва в чашата на утрото.
Поезията е несравнимият лиричен интелект, осмислящ петдесет и седем разновидности на човешкия опит.
Тя е енергията на душата – ако душата съществува.
Тя е къща в планината, която отеква с всички гласове, произнесли някога нещо безумно или възхитително.
Тя е подмолен набег над забравения език на колективното несъзнавано.
Поезията е оръжие, даряващо живот, разгърнато на полесражение, където царува смъртта.
Поезията деконструира властта. Абсолютната поезия деконструира абсолютно.
Тя е въже, което да завържете около себе си в бурното море, когато наоколо няма бряг.
Тя е сянката, хвърлена от уличните лампи на нашите въображения.
Тя е иззидана от нощни мисли. Ако съумее да се откъсне от илюзията, не ще се отречеш от нея преди да настъпи утрото.
Поезията се образува посредством изпаряване на течния смях на младостта.
Поезията е книга на светлината нощем, разпръсваща облаците на незнанието.
Тя чува шепота на слоновете.
Тя знае колко ангели и демони танцуват на главата на един фалос.
Тя е тананикане виене смеене въздишане на зазоряване, необуздан мек смях.
Тя е окончателният гещалт на въображението.
Поезията – бельото на душата.
Думите са живи вкаменелости. Поетът сглобява дивия звяр.
Проза, предрешена в типографията на поезията, не е поезия.
Поезията е гилотина за възприети схващания, des idées recues.
Поезията е хартиена лодка върху потопа на духовното опустошение.
Поезията не струва нищо и затова е безценна.“

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here