Home Главен герой Филип Аврамов: Народният театър загуби блясъка си поради директорски решения

Филип Аврамов: Народният театър загуби блясъка си поради директорски решения

Филип Аврамов: Народният театър загуби блясъка си поради директорски решения
Филип Аврамов, снимка: личен профил във Facebook

Искра Ангелова:

Напоследък гледаме с интерес едно ново, много по-смислено и важно реалити – конкурсите за директори на театри. Не помня някога досега да е имало толкова голям обществен интерес към темата. Може би пък на хората им е омръзнало да бъде унищожаван българския театър от политическия елит? През последните години българският театър не беше сред приоритетите на политиците ни и това не е тайна за никого. Може би сега е хубаво да си спомним, че имаме театър на световно ниво и да спрем да го търгуваме като политически инструмент, да го караме зорлем да бъде площаден, халтурест и на всяка цена силно комерсиален, да го унищожаваме изцяло в малките населени места, да го унижаваме чрез смешното и жалко заплащане на професионалните актьори и на всички, които работят зад сцената по осъществяването на театралния продукт, да го лишаваме от възможността да се съпостави с другите театри на международни конкурси и фестивали, да го завладяваме, да го използваме, да го тъпчем…

Имаше конкурс за директор на Народния театър, конкурсът мина, избра се директор, обаче и самият министър на културата каза, че май конкурсът не е легитимен. И сега нещо / някой се опитва да върне всичко в точка А и да се започне отначало. Защо? Каква е тази битка сега? Защо трябва на всички важни места в държавата вечно да стоят едни и същи хора? Няма лошо да има промяна, ти как мислиш?

Филип Аврамов:

Аз съм за! Ако питаш мен, просто явно проблемът е в Министерството на културата, че не го признава и че не е легитимен този избор, според тях. Но нека си проверят нещата и там да помислят. Това не означава обаче, че Народният театър трябва да остане без директор.

И.А.: Какъв искаш ти да бъде Народният театър, националният ни театър?

Филип Аврамов: Искам да бъде такъв театър, в който хората да отиват без никаква принуда, а по желание. В смисъл – и репертоарът да му е различен, да е цветен, да има и драматични сцени, сцени за по-сериозна драматургия… има много сцени в Народния театър. Това му е хубавото. Поне три. Така че в една въпросна вечер може да се съберат 1000 души и да гледат театър. Нещо, което не може да се направи просто ей така, всеки ден, на всяко място.

И.А.: Освен това Народният театър беше наистина най-добрият театър – и като репертоар, и като трупа, и като режисьори, които поставяха там. Някак си той загуби този си блясък през последните години, може би и епидемията помогна?

Филип Аврамов: Загуби този си блясък заради директорски решения, които не се оказаха толкова удачни, колкото си мислеше самият директор. Само още едно ще ти кажа: „Ничия земя“, която беше наградена, за която взеха Икар и Йоско (Шамли, бел. ред.), и също режисьорът Стоян Радев. Една пиеса, която с идването на въпросния господин Мариус Донкин изведнъж беше някак си забравена за 10 месеца. За 10 месеца го изиграхме само веднъж, забележи – през май месец. Това с единственото оправдание, което чух, че аз не съм имал свободни дати, което не е вярно. И когато реших да отида при директора, Йосиф си отиде, и то вече нямаше смисъл да правя каквото и да било. Защото нямаше за какво да моля вече. Що се отнася до Народния театър – мисля си, че това е меко казано гнусна политика. Не мога да ти го обясня. Но фактът е, че 10 месеца бяхме без представление.

И.А.: Същото и с „Хъшове“. „Хъшове“ беше свалено на пълни салони, защо?

Филип Аврамов: „Хъшове“. Имаше и вътрешни проблеми с господин Морфов. Също това помогна за развитието на проблема. Както знаем, там вината е споделена. Но и „Дон Жуан“ да вземеш, не можеш така да говориш в перспектива, да хвърляш някакви изисквания, не за половин хонорар, ами за една трета от хонорара. И да очакваш, как да кажа, това да се случи. Което пак е директорска грешка за мен. Но понеже има война между господин Морфов и господин Донкин, в тази война пострадаха и такива хора, случайни – като мен. Защото бях обявен за „морфовист“, а имам едно представление с господин Морфов, което се казва „Дон Жуан“. Знаех за тези неща и като нарочен за „морфовист“ аз нямам вече право да играя в Народния театър. Не мога да го преценя, но както и да го преценявам – и с господин Валентин Танев сме си говорили – първата работа на Мариус Донкин беше да свали представлението „Лазарица“, последното представление на професор Крикор Азарян. Това му беше първата работа. Пак поради някакви измислени глупости. А това представление беше на петнайсет години вече, с Малин Кръстев. Не виждам причини за всички тези глупави решения. Ако си мислят, че това обаче е добро менажиране, мога да им дам пример, който вече не е между живите, за съжаление: Павел Васев беше най-добрият директор на Народния. Но той имаше грижа към актьора, и разбиране, и мениджърски дух. И наемаше точните хора за точните неща, за точните пиеси. Така се прави. Смятам, че така е редно. Всичко останало е опит да спестим истината, но то като спестиш веднъж, два пъти, три пъти, и на четвъртия път няма да ти се наложи да обясняваш, вече ще си съгласен… А аз не съм. Аз не съм съгласен с тези неща! И никога не съм бил.

И.А.: Добре. Сега да се надяваме, че в крайна сметка все пак този конкурс ще си протече докрай и ще излъчи своя победител. И от тук нататък други съдбини ще очакват Народния театър, така ли?

Филип Аврамов: Ами, дай Боже. Защото иначе – така ако са решили да си остане… Но истината е, че така цяло едно поколение, не знам… Не ми се връзва с предишното ръководство.

И.А.: Трябва да има промяна. Винаги е полезна. Да се надяваме, че ще я видим и в Народния театър. Благодаря ти.

Филип Аврамов: И аз благодаря.

Искате да знаете повече? Гледайте целия конкурс за директор на Народния театър – представянията на кандидатите започват на 20-та минута.

Previous article Правнучка на Толстой приютява украински бежанци в дома си. Респект
Next article Турнето на Dead Can Dance започва днес, концертът в София е през май
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here