Home Главен герой Има ли нов директор Народният театър? За напрежението около конкурса говори Бръчков от „Хъшове“: Валери Йорданов

Има ли нов директор Народният театър? За напрежението около конкурса говори Бръчков от „Хъшове“: Валери Йорданов

Има ли нов директор Народният театър? За напрежението около конкурса говори Бръчков от „Хъшове“: Валери Йорданов
Валери Йорданов, снимка: "Хъшове", Facebook

Валери Йорданов, един от най-обичаните, най-играещите актьори в Народния театър попитах за така създалото се напрежение около конкурса за нов директор на театъра. Припомням, че конкурсът беше спечелен от настоящия директор на театъра в Плевен Васил Василев, но министърът на културата Атанас Атанасов каза в телевизионното предаване „Лице в лице“, че има избран директор, но той няма да подпише протокола от конкурса преди да направи юридически консултации заради предполагаеми нередности в процедурата.

Искра Ангелова: Валери, някакви сили се опитват да изкарат този конкурс нелигитимен, явно подвеждат министъра – защо, според теб и какво в цялата тази ситуация не ти изглежда редно?

Валери Йорданов: Ще започна от там, че ние минахме живота си в протести заради всичко, което се случва. И най-прекрасните неща, които успяхме да направим в този театър и в други театри бяха опорочавани от нечии чужди интереси, бяха възпрепятствани от тях. Най-главният казус в момента, който ме вълнува е как можеш да обявиш конкурс за невалиден! Бяха измислени доводи от сорта на: как човек от комисията си бил тръгнал по-рано, като този човек, колежката Койна Русева изрично е предупредила преди това, че има неотложен ангажимент, изслушала е кандидатите и е попълнила всичките документи, необходими за конкурса. Всъщност те са знаели за това. Или са си измислили някакви други неща – че някой кандидат бил в нетрезво състояние, което също първо се оказа невярно, а и второ – дори и да е било вярно, всеки кандидат се явява сам за себе си, и всеки си защитава своята позиция. Мен това, което ме втрещява е не кой ще спечели, а начина, по който нещата се преиначават, преправят за нечие удобство. Втрещява ме, че Министърът на културата онзи ден от десет въпроса не можа да отговори на нито един, през цялото време се усмихваше и кимаше с глава, като че ли това е редно и е в реда на нещата. Втрещява ме, когато на ръководни длъжности, толкова важни, защото ако някой ми каже, че българската култура не е важна – значи можем спокойно да си забравим всичките национални празници, да престанем да възпитаваме децата си и да помним кои сме, от къде сме… Някои на такива длъжности нямат никаква представа за какво става дума и гледат на всичко това като на някакъв бизнес, неясен за нас хората, упражняващи тези професии, ние, които се опитваме да правим нещо в тези професии. Чакам с нетърпение да видя какво ще бъде становището на Министерството и как ще ни обяснят техните нови решения. Явно не гледаме какъв кандидат е спечелил, а дали ни е удобен за нас индивидуално. Но нека погледнем какво се случва в реалната ситуация: ако трябва да говоря за миналото – ясно е, че този театър не е управляван последните години както трябва.

Валери Йорданов, Дарин и Деян Ангелови, Евгени Будинов в „Хъшове“, снимка: Facebook

И.А.: И да, искам да те попитам относно падналите, най-ефектни, най-играни и обичани от публиката най-безспорни като художествени качества представления на няколко режисьори под претекста Ковид в Народния театър. Всичките представления на Сашо Морфов са свалени, представления на Явор Гърдев, на Деси Шпатова, на Крикор Азарян. И, доколкото разбирам, чува се в средите, те не са паднати заради Ковид реално, наистина ли?

Валери Йорданов: Първо, това са няколко режисьори, които са най-добрите български режисьори, най-добрите, като повечето от тях не преподават, защото някак си системата не ги е определила, въпреки, че техните произведения стават класики и се играят по 15, 16, 17 години. Такива представления се махнаха на пълни салони.

И.А.: Ето например „Хъшове“, в което ти играеш Бръчков колко години вече…

Валери Йорданов: Честно да ти кажа, аз се изморих да го играя, но разбирам колко е важно, когато виждам децата и публиката, която крещи: „Да живее България!“

И.А.: Да, защото е важно да се спомене, че май в края на деня, оказва се, това са чисто политически дрязги и решения, а за съжаление те са далеч от нашия свят?

Валери Йорданов: Освен представленията на Сашо са махнати и други хубави представления. Защото за сашовите някой може да каже: „Те са близки и затова Валери ги защитава,“ а аз ги защитавам заради художествения фактор и заради тяхната неповторимост, която се доказа през годините. Махнати са представления на Явор Гърдев например, на Мариус Куркински, млади колеги напуснаха, не издържаха на напрежението. Колегата Леонид Йовчев, който каза: „Не мога да издържам тук“ и напусна, и започна на свободна практика, той е един изключително талантлив млад актьор.

Млади колеги в театъра в момента са на заплати по 580 лв., по-малко взимат от чистачките в Народния театър „Иван Вазов“, а играят по няколко представления и не смогват да си платят квартирите, нощно време ходят по заведения като бармани, за да се издържат! Но това е икономическият проблем, с който и ние сме се справяли навремето като сме били млади, може да каже някой. Мога да говоря за нещо друго – представлението „Ничия земя“, което обра овациите и всички най-големи награди. То падна преди кончината на колегата Йосиф Шамли, а преди това не беше слагано дълго време. Играехме го веднъж на 3 месеца, след това не го сложиха 8 месеца, защото темата на представлението – трима войници в окоп, която в момента е много актуална – не беше удобна тогава. Беше поканено на няколко международни фестивала, но на поканите не се отговаряше… Представлението, темата критикуваше НАТО, Европейския съюз и т.н. с чувство за хумор, с тъга и всичко останало. И това представление не се слагаше /като „махнато“, рекламирахме си го сами/, много преди кончината на нашия колега Йоско! И при въпрос защо не се слага при пълни салони, отговорът беше пак лъжа: няма публика, а беше пълно догоре и студентите седяха по стълбите да го гледат. Сега не искам да разказвам за всичката мръсна пяна, която през годините наблюдавах, тя е доста уморителна, но един човек според мен трябва да може да се замисли над това и да се опита да я изчисти, да я махне.

И.А.: Да, и особено когато вие – голяма част от актьорите от Народния театър не сте доволни от начина, по който някак си се правят опити да се изопачи в момента резултата от един, да кажем, честно проведен конкурс. Вашите думи вероятно имат повече тежест, отколкото всичките политически задкулисни игри. Затова ви търся.

Валери Йорданов: Да, употреби израза „да кажем“, какво значи „да кажем“? В тази комисия са професор Атанас Атанасов, актьорът, от който аз съм се учил като студент, преподавател, педагог, режисьор и какво ли не още. Който целият театър е събрал в себе си. Там е Венко, който е един от най-добрите сценографи, там са актрисата Койна Русева, да не изреждам всичките имена, но там са хора с капацитет, там са Лилия Абаджиева с нейния различен вид театър и фантазия, и собствен поглед, съвременен. Имаш в комисията едни топ 5 от топ 15-те в България примерно. И в един момент започваш да си измисляш някакви неща… Това значи, че тази комисия или резултатът от конкурса не са угодни някому.

Искам да задам конкретен въпрос към Министъра на културата – има ли представа въобще с какво се е захванал? Като гледах онзи ден интервюто му се питах. Приятелски, ако може да отговори, има ли представа къде са го сложили? И всъщност, ако не се вземе правилното решение, каква вреда може той самият да причини на бъдещето? Защото настоящето е кофти, миналото е свързано с неприятни спомени, но бъдещето?

И.А.: Много силно се надявам и виждам, че има силна политическа воля за промяна, че това е някаква грешка, някакъв шум в системата и че вашият глас ще бъде чут, защото според мен вие сте легитимната страна, вие – актьорите от Народния театър и много ти благодаря за това интервю, тръгвай – знам, че отиваш на репетиция.

Валери Йорданов: Искрено се надявам тази политическа воля да не е само на думи. Да не е просто поредният Големанов /нямам предвид нашата постановка, а „образа“/, да не е поредният Бай Ганьо.

И.А.: И да не играем „Службогонци“ също?

Валери Йорданов: Колкото и да сме се изморили, ние сме хъшове и сме непримирими: „Съвършенство или смърт!“ Надявам се това да е просто някаква грешка и неосведоменост.

И.А.: Точно така. И аз се надявам, защото животът ни мина по тези площади в търсене на справедливост и някак си на мен лично вече ми се изчерпа търпението…

Валери Йорданов: Ще завърша само с още нещо. Аз се надявам заради младите колеги, защото те са страшно талантливи, има много хляб в тях. Те са следващите българи, каквито ние ги произведем или им помогнем да станат. За мен най-големият ужас беше като разбрах, че са събирали подписка за представленията на Александър Морфов, за да се върнат, защото благодарение на тези представления те са поискали да се занимават с тази професия. И  хвърлям ръкавицата: било им е наредено от преподавателите да отхвърлят подписката си, писмото си… иначе нямало да им бъдат разписани книжките! Надявам се това да е лош слух, но познавам хората, от които го чух и знам, че не е. Нека изпратим тази стара система и тя да си остане най-после в миналия век.

И.А.: Качественото, доброто, прогресивното, хубавото изкуство, то не е непременно некомерсиално. Нито пък задължително се играе на стадиони. Ние трябва да търсим и пазим добрите, и да ги подкрепяме, не да ги гоним да стават по неволя „хъшове“ и невъзвращенци в собствената си страна. Извинявам се, че пак връщам към Сашо Морфов, но ние го прогонихме, обидихме го, той не иска да поставя повече в България. Сега именно Васил Василев успя да го доведе обратно и то – в Плевенския театър, това е чудесно, как смяташ?

Валери Йорданов: Той е успял да му покаже, че има смисъл! И в момента сблъскваме и него, и останалите режисьори, много от тези, които са спряни, не искам да изброявам, защото колегите са изморени да се занимават, да се борят „с глава срещу стената“. Има шанс да се върнат българските режисьори и да дойдат нови хора, да има обмен, да идват и чужди, и руски, и украински, и всякакви интересни чужди режисьори, защото изкуството си има кауза и тя е свързана с хората и техния Дух, и израстване, а не със… целите на Политиката и бизнеса ѝ.  Има го този шанс, моля забравете интереса си, господа министри, а погледнете националния интерес! Не може да се махат представления и да се говори, че се махат заради Ковида, а същевременно да се репетират представления с още повече актьори и всички да го боледуват по два, три пъти, да ходят с маски и да ходят на работа.

И.А.: Това е лицемерие, лъжа.

Валери Йорданов: Това е положението. Благодаря много.

И.А.: И аз благодаря, Валери. Продължаваме борбата за истината.

Previous article Иво Сиромахов: „Приех поста генерален директор на БНТ“
Next article Правнучка на Толстой приютява украински бежанци в дома си. Респект
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here