Home Главен герой Jazz за напреднали – интервю с големия ни джазмен и пианист Антони Дончев, който има концерт днес

Jazz за напреднали – интервю с големия ни джазмен и пианист Антони Дончев, който има концерт днес

Jazz за напреднали – интервю с големия ни джазмен и пианист Антони Дончев, който има концерт днес
Антони Дончев и ЗuP

На 8 декември от 19:30 ч. в Софийска градска художествена галерия маестро Антони Дончев ще представи своя нов проект „3uP“.

Преди повече от 20 години Антони Дончев създава своя първи авторски албум „Дом No 13“. Натрупаните през следващите години идеи, маестрото събира в най-новия си проект 3uP. В него се включват и музикантите Росен Захариев – тромпет и Павел Терзийски – вокал. Двамата са известни със своята художествена и артистична безкомпромисност.

Искра Ангелова:

Скъпи Антони, тежка е царската корона. Знам, че хич не обичаш суперлативите, но ти си най-добрият ни джаз пианист и това е несъмнено! Обаче защо никога не издаваш албуми?:-) (на 20 години пo един!)

Антони Дончев:

Даже на 21 години. Нямам ясен отговор…, май ми липсва амбицията да си издавам музиката…, освен това правилата на днешния ден изискват агресивно предлагане на „стоката“, не го умея това, даже ме отвращава. Нищо за продан!

Искра Ангелова:

Спомням си, че много харесваш Кийт Джарет. Кой друг световен пианист ти е вървял на скъпата и много качествена уредба у вас? Или вече използваш Spotify?

Антони Дончев:

Да, Кийт, Хърби, Чик /отиде си, за съжаление/, старите майстори… много са, не мога да ги изброя! Има и невероятни млади пианисти.

Обаче музика слушам много рядко, най-вече като шофирам.

Aнтони Дончев, снимка: Facebook

Искра Ангелова:

Имаше, помниш, и у нас един бум на джаза – в началото на 90-те, макар и гладни, макар по магазините да имаше само лютеница и хляб, макар да преживявахме луканови зими и да висяхме по площади, ние имаме надежда. И тогава имаше няколко велики джаз клуба – мазето на МГТ „Зад канала“, Ла страда, Франкис, Суинга, този на пл. Славейков, имало е и още сигурно, не си ги спомням сега. Какво стана после? Защо изчезна джазът от софийския културен живот?

Антони Дончев:

Ами този първоначален ентусиазъм си отиде, дойде реалността. Освен това в клубовете се свиреха основно „стандарти“, като на джем сешън. Вероятно на хората им омръзна да слушат все едни и същи теми, които освен това са изсвирени и записани от световни величия доста по-добре. Джазът се превърна от изкуството на създаването, на творенето, в използване на готови чужди модели и на интерпретацията им. По-лесно е да копираш нещо, което друг е създал, отколкото да рискуваш и да търсиш своята пътечка… Разбира се, не всеки е призван. Но не мисля, че джазът е изчезнал от София, има все повече млади музиканти.

Искра Ангелова:

Ти преди 1989 откъде си набавяше касети с джаз?

Антони Дончев:

С приятели си разменяхме плочи, касети, ленти и презаписвахме като луди!

Искра Ангелова:

Акустична версия беше явлението на джаз сцената тогава. Много съм ви питала през годините защо не емигрирахте и съжалявате ли, че останахте? Как се усещаш по този въпрос днес?

Антони Дончев:

Понякога съжалявам… Имах няколко привлекателни предложения. Останах. Дано децата ми простят! Е, всъщност големият ми син емигрира, от няколко години живее в Барселона…

Диригентът на Биг Бенда на БНР Антони Дончев, снимка: Facebook

Искра Ангелова:

Ти зае и друго много почетно място – това на Вили Казасян, като диригент на Биг Бенда на БНР. Какво ще има ново там?

Антони Дончев:

Този сезон реших, че трябва да е „Българският сезон на бенда“. Мисля, че е добре и е важно да покажем и подкрепим нашите талантливи музиканти в тези нелеки времена. Започнахме с 50 годишнината на Георги Корназов, след това Мишо Йосифов. Следват концерти с Орлин Павлов на 17.12. в зала България, после проекти с музиката на Милен Кукошаров, Пепи Славов – син. Единственият чужд гост ще бъде невероятния тромпетист Алекс Сипягин. С него ще закрием сезона на 30.06.2022г.

Коледен концерт на Биг Бенда на БНР с Орлин Павлов

Антони Дончев:

Разбрах, че в новия ти албум има парчета, посветени на велики пианисти, които си отидоха млади – Румен Тосков-Рупето и Васил Пармаков-Пармака. Какво си спомняш най-напред, когато си помислиш за тях двамата, бяхте и големи приятели?

Антони Дончев:

Да… Рупето… Един ден през втората половина на 80-те /с Акустична версия вече бяхме спечелили конкурсите в Белгия и Германия,и имахме титлата „Млади джаз артисти на Европа, голяма работа :)))/, се прибирах у дома. Още от стълбището чух пиано, все едно аз свиря! Влязох в дневната и видях свирещия – сух, кокалест, с очила. Рупето! Беше „извадил“ буквално моето парче! А на Пармака все още му виждам живите, блеснали очи, когато за първи път надникна през вратата на стаята, в която импровизирах нещо. В музикалното училище беше забранено да свирим на пианата през междучасията, за да не ги раздрънкваме, защото там се свиреше основно рок и то основно от хора, които не са пианисти (смях), но… Тези будни очи, любопитни, винаги виждам първо тях.

Румен Тосков-Рупето, снимка: Facebook

Искра Ангелова:

Рупето беше смирен и тих, много добър човек, Пармакът беше по-проклет, язвителен, пишещ човек, мрачен и огорчен си отиде той от тук. Какво все още можем да направим ние, живите, за да може гениалните музиканти, артисти, писатели, режисьори, балетисти да не си отиват от света ни толкова обидени, бедни и унизени?

Антони Дончев:

Не знам… изкуството, създаването се „хранят“ от тъгата. Може би трябва да имаме памет, да ни ги забравяме! У нас това не се случва, май… всеки смята, че е пръв, и всичко започва от него.

Живко Петров, Ангел Заберски, Васил Пармаков и Антони Дончев, снимка: Facebook

Искра Ангелова:

Разбрах, че в албума има и композиции на Росен Захариев. Той обича природата и горите… Как се събирате изобщо на репетиции?

Антони Дончев:

Да, има 2 много красиви пиеси на Роко. Не е лесно да се съберем. Правим доста уговорки. И промени в тях.

Искра Ангелова:

Павел Терзийски е певец, с когото работите много – кога и как го срещна и защо се харесахте и станахте съмишленици?

Антони Дончев:

Павката срещнах преди няколко години, изявяваше се по алтернативните сцени. Веднага ме привлече с отвореността си и таланта. Започнахме да свирим заедно в различни проекти.

Искра Ангелова:

Антони, много ми се иска ти да се опиташ да обясниш какво се случва със света през последните 2 години и накъде вървим? На теб как ти се отрази? Какво предстои? Да не сме свидетели на края му? На този свят?

Хммм, случи се нещо, което много ми се иска да отрезви човечеството, ама… надали.

Тази сгрешена ценностна система, това, че може да ти „продадат“ най-големия боклук, стига да е рекламиран добре, а обикновено боклуците най-много се рекламират! Това е ужасно! В изкуството това е посредствеността, тя е агресивна и опасна! Но най-лошото според мен е този световен брътвеж, този опит да се покажеш, който ни трови всяка секунда с изяви на некомпетентни хора, които няма какво да кажат. Забравихме да слушаме мъдростта, знанието… Това е някакъв нов вид комунизъм – всеки да говори за всичко. Хора, млъкнете, не пишете! Може би в тази тишина ще се чуят гласовете на тези, които има какво да кажат. 

Какво би искал да ти донесе Дядо Коледа тази година?

Много сняг и поносима цена на картите за ски лифтовете.

Антони Дончев, снимка личен архив

През 2017 година Антони Дончев създава бандата 3uP по повод Международния фестивал за съвременна клавирна музика „Пианисимо“. След големия успех пред публика и критика, бандата продължава своите изяви на всички големи джаз фестивали в страната и чужбина. Триото създава авторска музика, композирана от Антони Дончев и Росен Захариев, която съчетава многостранността на джаз стилистиката със съвременната класическа музика и фолклор, във всичките им аспекти.

Павел Терзийски, Росен Захариев, снимка личен архив

Не пропускайте концерта на 8 декември от 19:30 ч. в Софийска градска художествена галерия и в се насладете на хубава музика в компанията на Антони Дончев, Росен Захариев – тромпет и Павел Терзийски – вокал. На място ще можете да закупите новия компактдиск „3uP“.

Билети за концерта се продават на касата на галерията.

Антони Дончев, албум ЗuP

Previous article Най-добрите световни класически концерти като коледен подарък
Next article Какво НЕ ЗНАЕМ за студентския празник и за Джон Ленън, убит днес
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here