Home Мнение Като в роман на Кафка – скандал с една от кандидатурите за директор за Народния театър

Като в роман на Кафка – скандал с една от кандидатурите за директор за Народния театър

Като в роман на Кафка – скандал с една от кандидатурите за директор за Народния театър
Бойко Богданов, снимка: Facebook

По повод течащия в момента конкрус за директори на четири столични театъра – Народния театър „Иван Вазов“, театър „Българска Армия“, Младежки театър „Николай Бинев“ и Сатиричен театър „Алеко Константинов“ режисьорът и дългогодишен директор на театър „Сълза и смях“ по времето на три правителства и министри (Емма Москова – СДС, Божидар Абрашев – НДСВ и Стефан Данаилов – БСП) и щатен режисьор в театър „София“, където поставя няколко легендарни представления като „Елизавета Бам I и II“ Бойко Богданов изрази своето възмущение в социалните мрежи. Възмутителното в случая не е, че някой от кандидатите е бил отхвърлен на първи кръг по документи, а че служителите на Министерство на културата, които никога не се сменят заедно със смяната на правителствата, а са, знае се, вечни, явно не познават изобщо нито най-изявените и емблематични български творци, нито тяхната работа. Ето какво написа Бойко Богданов, дописката му P.S. е добавена за NewsONE.

„ГОСПОДИ, КАКВА ЛИПСА НА ВЪОБРАЖЕНИЕ!

…Ако мразех глупостта, щях да се равнопоставя с нея. Отказвам… Да я презирам е изкусително, но освобождава егото ми за сметка на прошката, която ѝ дължа по християнски… Отказвам. Да ѝ съчувствам е глупаво – като нея…Остава ми само едно – да я посоча с усмивка. Но… Никой в 35-годишния ми професионален живот не ме е (бих искал да кажа „унижавал“, но правилното е „оскърбявал“) и усмихвал така – и да го премълча без отвращение и усмивка означава да преглътна „нищожеството” на духа, на таланта и силата си, а такова мое „нищожество” и мълчание не ми е нито известно, нито го виждам възможно… И като казвам „никой” не ме е унижавал/оскърбявал така, ясно си давам сметка, че е точно „никой”, тъй като не е персонализиран/а/, а е … анонимно същество, от чинност и слепота.

Поводът за тия ми размисли е банално-тъпичък на пръв поглед: някой захлупен чиновник/чка/ в Министерството на културата на РБ е достигнал (по поръчка, или не) до извода, че – цитирам сайта на МК:

Министерство на културата, резултат от първи кръг на конкурса за директор на Народен театър „Иван Вазов“

„НЕДОПУСНАТ ДО КОНКУРС КАНДИДАТ: 1. Бойко Богданов Богданов – представените копия на трудови книжки са непълни и не може да се удостовери изпълнението на изискването за минимален професионален опит 5 години в областта на културата, съгласно изискванията за длъжността, посочени в обявата.“

Бойко Богданов, снимка: Facebook

…вероятно е спазил някакви чиновнически правила и заръки от някой негов Шеф, а по-вероятно – и очевидно – миг не се е поколебал да изпише с неприязън и незнание тая тъпотия в сайта на МК. В същото МК, където на сянка лежи и попива прахоляка архив, съдържащ документацията /надявам се, поне/ на служителите в това министерство – бивши и настоящи… Да го погледнем по чиновнически: там е и моето досие с 9-годишен /без 2 месеца/ стаж на служител на същото МК като директор на театър „Сълза и смях”. Пак – като за чиновници: по всичките странички на трудовите ми книжки, с изключение на годините като „директор на театър“, е вписана работата ми като режисьор – и никаква друга работа ИЗВЪН тази „в областта на културата”!

А те (годините), са двуцифрено число. Къде отнесе откраднатите ми от него творчески години този чиновник? Къде, човече? Как достигна до изписването, че „не може да се удостовери изискването за професионален опит 5 години”…и т.н. Как? След моите 133 постановки в театъра, операта и мюзикъла? След аплодисментите подир спектаклите ми, след гастролите в странство, след нашенските и международни награди?

„Елизавета Бам“, снимка: личен архив

Господи, колко е унизително/оскърбително – и …колко е глупаво… Иде ми да си кажа: ”Точно толкова, колкото си заслужаваме”, ама не, не ми се връзва, НИКАК! С какво съм „си” го заслужил АЗ – с творчеството си ли, с борбите си ли, с дръзновението си ли, с поетиката си ли, със страданието и превъзмогването ли? ЛИПСАТА НА ВЪОБРАЖЕНИЕ Е … НАКАЗАНИЕ. ЗА ТЕБ, ЧИНОВНИЧЕ. А ЗА МЕН…ОТВРАЩЕНИЕТО Е… FACIT INDIGNATIO VERSUM/НЕДОВОЛСТВОТО ПРАВИ СТИХОВЕТЕ/… и… понеже съм по-акълия от теб, казано на твой език: ще те прецакам!

„Ревизор“, 14ти сезон на сцената на театър София, актрисата Невена Калудова публиква в знак на подкрепа към Богданов тази снимка във Facebook

P.S.: Къде ще ни посъветвате, драги Чичиковци Гоголеви, да потърсим трудовите книжки на, да речем Моцарт или Яворов, та да „се удостовери изпълнението на изискването за минимален опит 5 години в областта на културата“? Цитирам дословно абсурдната ви посттоталитарна терминология…. или да ви пратя моя „Ревизор“, който не слиза 14 години от сцената на т-р „Сoфия“, да ви ревизира акъля?… Идете го вижте на 150-тото представление през февруари, ще ви е от полза.“

*Публикуваме мнението на режисьора и дългогодишен директор на театър „Сълза и смях“ Бойко Богданов със съгласието му.

Бойко Богданов, снимка: Facebook

Искате да знаете повече?

Бойко Богданов е роден на 16 юли, 1959 г. През 1978 г. завършва Френска езикова гимназия. През 1984 г. завършва ВИТИЗ, специалност „Режисура“ с магистърска степен. Има завършена и средна музикална школа (пиано).

До 2014 г. като режисьор е работил в над 20 драматични и оперни театри в страната и чужбина. Реализирал е над 120 театрални постановки от националната и световна класика, от съвременната драматургия (за 98 от тях, вкл. и оригинална музика), както и редица свои авторски спектакли, мюзикли, класически опери, една авторска опера и един авторски балет. Основател е на една от първите в България трупи за експериментален театър „Елизавета Бам“, просъществувала от 1989 г. до 1994 г. към Общински театър „София“. Бойко Богданов е известен още като общественик с активна публицистична дейност в началото на годините на прехода в националната преса и ефир. В началото на 90-те е кмет на „Града за истина“ във Варна (антитоталитарен протестен палатков лагер пред общината на града).

Специализации извън страната

  • 1988 г. – Полша: Вроцлав, Варшава
  • 1989 г. – Русия: Москва, Санкт Петербург
  • 1989/90, 1991/92: Франция: Париж, Марсилия, Авиньон
  • 2003 – Франция, Париж: „Финансиране и мениджмънт на културни институти“ по програма на Френското Министерство на културата и Министерството на външните работи на Франция

Административна работа в театъра

  • 1984 – 1987 г. – Щатен режисьор на варненския драматичен театър;
  • 1987 – 1989 г. – Режисьор на свободна практика;
  • 1989 – 1993 г. – Щатен режисьор на Театър „София“;
  • 1993 – 1997 г. – Председател на Българската режисьорска гилдия;
  • 1998 – 2006 г. – Директор на Нов драматичен театър „Сълза и смях“ – София;
  • От 2007 г. – Режисьор на свободна практика;
  • От 2007 г. – Главен режисьор на Русенска опера;
  • 2004 г. – Съосновател и арт директор на „Съседни гласове“ – Фестивал на младия алтернативен балкански театър;
  • 2011 г. – Основател и арт директор на „Пиринска пролет“ – Балканки фестивал на уличния театър.
„Елизавета Бам“, снимка: личен архив
Previous article „Kиното умря, да живее киното“ или кои филми са начело на боксофиса в САЩ
Next article „Няма нищо по-смешно от нещастието“ – едно интервю на Искра Ангелова с Венци Мицов
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here