По повод течащия в момента конкрус за директори на четири столични театъра – Народния театър „Иван Вазов“, театър „Българска Армия“, Младежки театър „Николай Бинев“ и Сатиричен театър „Алеко Константинов“ режисьорът и дългогодишен директор на театър „Сълза и смях“ по времето на три правителства и министри (Емма Москова – СДС, Божидар Абрашев – НДСВ и Стефан Данаилов – БСП) и щатен режисьор в театър „София“, където поставя няколко легендарни представления като „Елизавета Бам I и II“ Бойко Богданов изрази своето възмущение в социалните мрежи. Възмутителното в случая не е, че някой от кандидатите е бил отхвърлен на първи кръг по документи, а че служителите на Министерство на културата, които никога не се сменят заедно със смяната на правителствата, а са, знае се, вечни, явно не познават изобщо нито най-изявените и емблематични български творци, нито тяхната работа. Ето какво написа Бойко Богданов, дописката му P.S. е добавена за NewsONE.
„ГОСПОДИ, КАКВА ЛИПСА НА ВЪОБРАЖЕНИЕ!
…Ако мразех глупостта, щях да се равнопоставя с нея. Отказвам… Да я презирам е изкусително, но освобождава егото ми за сметка на прошката, която ѝ дължа по християнски… Отказвам. Да ѝ съчувствам е глупаво – като нея…Остава ми само едно – да я посоча с усмивка. Но… Никой в 35-годишния ми професионален живот не ме е (бих искал да кажа „унижавал“, но правилното е „оскърбявал“) и усмихвал така – и да го премълча без отвращение и усмивка означава да преглътна „нищожеството” на духа, на таланта и силата си, а такова мое „нищожество” и мълчание не ми е нито известно, нито го виждам възможно… И като казвам „никой” не ме е унижавал/оскърбявал така, ясно си давам сметка, че е точно „никой”, тъй като не е персонализиран/а/, а е … анонимно същество, от чинност и слепота.
Поводът за тия ми размисли е банално-тъпичък на пръв поглед: някой захлупен чиновник/чка/ в Министерството на културата на РБ е достигнал (по поръчка, или не) до извода, че – цитирам сайта на МК:
„НЕДОПУСНАТ ДО КОНКУРС КАНДИДАТ: 1. Бойко Богданов Богданов – представените копия на трудови книжки са непълни и не може да се удостовери изпълнението на изискването за минимален професионален опит 5 години в областта на културата, съгласно изискванията за длъжността, посочени в обявата.“
…вероятно е спазил някакви чиновнически правила и заръки от някой негов Шеф, а по-вероятно – и очевидно – миг не се е поколебал да изпише с неприязън и незнание тая тъпотия в сайта на МК. В същото МК, където на сянка лежи и попива прахоляка архив, съдържащ документацията /надявам се, поне/ на служителите в това министерство – бивши и настоящи… Да го погледнем по чиновнически: там е и моето досие с 9-годишен /без 2 месеца/ стаж на служител на същото МК като директор на театър „Сълза и смях”. Пак – като за чиновници: по всичките странички на трудовите ми книжки, с изключение на годините като „директор на театър“, е вписана работата ми като режисьор – и никаква друга работа ИЗВЪН тази „в областта на културата”!
А те (годините), са двуцифрено число. Къде отнесе откраднатите ми от него творчески години този чиновник? Къде, човече? Как достигна до изписването, че „не може да се удостовери изискването за професионален опит 5 години”…и т.н. Как? След моите 133 постановки в театъра, операта и мюзикъла? След аплодисментите подир спектаклите ми, след гастролите в странство, след нашенските и международни награди?
Господи, колко е унизително/оскърбително – и …колко е глупаво… Иде ми да си кажа: ”Точно толкова, колкото си заслужаваме”, ама не, не ми се връзва, НИКАК! С какво съм „си” го заслужил АЗ – с творчеството си ли, с борбите си ли, с дръзновението си ли, с поетиката си ли, със страданието и превъзмогването ли? ЛИПСАТА НА ВЪОБРАЖЕНИЕ Е … НАКАЗАНИЕ. ЗА ТЕБ, ЧИНОВНИЧЕ. А ЗА МЕН…ОТВРАЩЕНИЕТО Е… FACIT INDIGNATIO VERSUM/НЕДОВОЛСТВОТО ПРАВИ СТИХОВЕТЕ/… и… понеже съм по-акълия от теб, казано на твой език: ще те прецакам!
P.S.: Къде ще ни посъветвате, драги Чичиковци Гоголеви, да потърсим трудовите книжки на, да речем Моцарт или Яворов, та да „се удостовери изпълнението на изискването за минимален опит 5 години в областта на културата“? Цитирам дословно абсурдната ви посттоталитарна терминология…. или да ви пратя моя „Ревизор“, който не слиза 14 години от сцената на т-р „Сoфия“, да ви ревизира акъля?… Идете го вижте на 150-тото представление през февруари, ще ви е от полза.“
*Публикуваме мнението на режисьора и дългогодишен директор на театър „Сълза и смях“ Бойко Богданов със съгласието му.
Искате да знаете повече?
Бойко Богданов е роден на 16 юли, 1959 г. През 1978 г. завършва Френска езикова гимназия. През 1984 г. завършва ВИТИЗ, специалност „Режисура“ с магистърска степен. Има завършена и средна музикална школа (пиано).
До 2014 г. като режисьор е работил в над 20 драматични и оперни театри в страната и чужбина. Реализирал е над 120 театрални постановки от националната и световна класика, от съвременната драматургия (за 98 от тях, вкл. и оригинална музика), както и редица свои авторски спектакли, мюзикли, класически опери, една авторска опера и един авторски балет. Основател е на една от първите в България трупи за експериментален театър „Елизавета Бам“, просъществувала от 1989 г. до 1994 г. към Общински театър „София“. Бойко Богданов е известен още като общественик с активна публицистична дейност в началото на годините на прехода в националната преса и ефир. В началото на 90-те е кмет на „Града за истина“ във Варна (антитоталитарен протестен палатков лагер пред общината на града).
Специализации извън страната
- 1988 г. – Полша: Вроцлав, Варшава
- 1989 г. – Русия: Москва, Санкт Петербург
- 1989/90, 1991/92: Франция: Париж, Марсилия, Авиньон
- 2003 – Франция, Париж: „Финансиране и мениджмънт на културни институти“ по програма на Френското Министерство на културата и Министерството на външните работи на Франция
Административна работа в театъра
- 1984 – 1987 г. – Щатен режисьор на варненския драматичен театър;
- 1987 – 1989 г. – Режисьор на свободна практика;
- 1989 – 1993 г. – Щатен режисьор на Театър „София“;
- 1993 – 1997 г. – Председател на Българската режисьорска гилдия;
- 1998 – 2006 г. – Директор на Нов драматичен театър „Сълза и смях“ – София;
- От 2007 г. – Режисьор на свободна практика;
- От 2007 г. – Главен режисьор на Русенска опера;
- 2004 г. – Съосновател и арт директор на „Съседни гласове“ – Фестивал на младия алтернативен балкански театър;
- 2011 г. – Основател и арт директор на „Пиринска пролет“ – Балканки фестивал на уличния театър.
