Home Нашите новини „Когато играя, имам чувството, че не стъпвам по земята. Тъмнината изчезва и се появява топлина и радост“ – на 10 март беше роден Иван Ласкин

„Когато играя, имам чувството, че не стъпвам по земята. Тъмнината изчезва и се появява топлина и радост“ – на 10 март беше роден Иван Ласкин

„Когато играя, имам чувството, че не стъпвам по земята. Тъмнината изчезва и се появява топлина и радост“ – на 10 март беше роден Иван Ласкин
Иван Ласкин, снимка Facebook

От Искра Ангелова

На 10 март е роден един от най-запомнящите се, талантливи и ръбати български актьори – Иван Ласкин. Той завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ през 1994 г. в първия клас на Здравко Митков. Умира във Военномедицинска академия в медикаментозна кома на 6 януари 2019 г. на 48 години.

Иван е играл на сцените на почти всички софийски театри, още като студент се помнят ролите му в Народния театър, МГТ „Зад канала“ и Театър „Българска армия“ (1997-2014). Особеният му избухлив нрав, прекалената му искреност, ранимостта, която крие зад привидна хашлащина и грубост вероятно са причина за по-редките му появи на сцената. Той е човек, който „силно люби и мрази“, а бурните му изблици са повод някои колеги да не го обичат особено. Приятелите му обаче знаят колко сърцат човек е той. Иван има две прекрасни дъщери – Люба и София.

Теди Москов и Иван Ласкин, 2015, снимка: Facebook

Играл е в десетки български игрални филми, сред които „Честна мускетарска“, „Вагнер“, „Хайка за вълци“, „Дунав мост“ и „Магьосници“, „Колобър“, „Приятелите ме наричат Чичо“, „Рут“, „Църква за вълци“, „Най-важните неща“, „Грях“, „Стъклената река“ и в над двадесет европейски и американски продукции от периода 1989 – 2007.

Иван Ласкин, 2015 г., снимка: личен профил във Facebook

Занимава се и с продуцентска дейност, дълги години е продуцент и създател на детското предаване по БНТ „Спукано гърне“. Член е на журито на Международния фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира „Велко Кънев“ в Тополовград.

Как обаче започва всичко?

Иван стана истински любимец на детската публика с дебютната си роля в сериала „Васко да Гама от село Рупча“. Там Васко е очарователен, странен, спонтанен и е беладжия. Това е и първата голяма роля на Иван Ласкин, който по онова време учи в столичната Седма гимназия, като за целта на филма отсъства от училище повече от 2 години, които прекарва на кораб!

Той е единственият от многото деца, играли в сериала, който не само продължава кариерата си в киното и театъра, но се налага като един от най-добрите български актьори, макар и да е известен с чепатия си характер.

Ето и един мой спомен – ние бяхме приятели (ту приятели, ту врагове, то с него нямаше средно положение) още от деца. И той, и аз бяхме част от прочутата театрална студия на Бончо Урумов към театър „Сълза и смях“, където Бончо отгледа много големи актьори за българския театър. На приемния изпит Иван беше най-запомнящ се. Той изигра етюд по зададена задача – че театърът гори. Първо попита дали може да излезе, и след 5 минути се върна, ама друг човек, съвсем се преобрази – в заличката на последния етаж влетя потен и задъхан, мокър и отчаян тийнейджър, крещейки „Пожар!“ и търсеше телефон (тогава – стационарен), за да се обади на пожарната… (Даже беше намерил и донесъл един червен със слушалка и жица, подозрително скъсана… за тези 5 минути и си го беше поставил като реквизит – на масата пред комисията.) Всички спонтанно започнахме да му ръкопляскаме.

Бончо много го обичаше и много се шегуваше с него, ни и Иван не му оставаше длъжен и често го имитираше. Запомняща се беше ролята му на Бенедикт в представлението „Много шум за нищо“. След като завърши НАТФИЗ в първия клас на Здравко Митков, Ласкин дебютира в професионалния театър с ролята на Джими Портър в „Обърни се с гняв назад“ в Малък градски театър „Зад канала“ и аз го помня ясно в онова представление – сякаш ролята беше писана специално за него. Помня го и като Ромео в представлението на Здравко Митков. Малко след това изигра и Макбет в „червеното“ представление на дебютиращия тогава режисьор Иво Сиромахов. По-късно Ласкин се премести в Театър Българска Армия. Помня как (май на един рожден ден на МГТ през 90-те) трупата на Театър Българска Армия, стигайки с шествието до „Зад канала“, извади шеговит плакат „Вземете си обратно Ласкин! Това е нашият „подарък“!“

Мен лично Ласкин ме е спасявал в много тежки емоционални моменти, за което винаги ще съм му благодарна, защото освен мъж, актьор, дивак, той можеше да бъде и много верен приятел. Освен в Студията, сме играли заедно Лора и Яворов на един рецитал в Поморие, където ни беше събрал Георги Къркеланов, а Алекс беше Мина. Иван можеше да те накара да се смееш до припадък, но често се случваше да е и много сантиментален. Влюбен е бил винаги (няма да го забравя на една Аполония как звънеше на любимата си всяка вечер от пощата!), като беше много верен на любовта си към малкото жени в живота му. Играли сме на много игри – асоциации, Монополи, Клудо, филми, истина или предизвикателство – това му беше любимата. Понякога, когато искам да знам истината за нещо, се обръщам мислено към него. Макар и да беше адски непредвидим, безскрупулен, прям и често да избухваше, той имаше безкомпромисен камертон за истината и много се гневеше на фалша и малодушието. Бяха най-близки приятели с Чочо Попйорданов и ми е много тъжно, че изгубихме и двамата толкова рано.

За финал ще разкажа и един смешен случай:

Иван беше запален ловец. Не знам дали някога действително е убивал животно, но обичаше много да ходи на лов. По едно време ни беше много страх от него, защото той имаше пушка – включително ме е „пазил“ с нея от бивше гадже, като обикаляха с Чочо с колата от разстояние заведението, където аз се бях срещнала с въпросния в едно крайморско село и… стреляха във въздуха. И двамата караха кола като луди за връзване – много бързо. И двамата ми бяха като братя. Големите (добри?!) момчета, които ме пазеха от лошите… Та един път Иван отишъл на лов през нощта край дивото село до морето, на което летувахме всички. В полето видял да светят очи на животно, ама нали били ниско в тревата – решил, че е вълк. Стрелял и… какво се оказало? Бил ранил смъртоносно едно събудено от него магаре. На следващия ден отишъл и дал пари на собственика на магарето, за да си купи ново. И гордо разказваше, че собственикът не само си купил кон, а не магаре, но го кръстил… как? Иван, разбира се!

Иван беше МНОГО добър актьор, за жалост – от малодушие ли, от конформизъм ли или просто, защото беше „труден“ и „конфликтен“ режисьорите не искаха да си имат много много работа с него. Може би просто са си пазели нервите. А може би защото никога не им спестяваше истината, знам ли – такива хора трудно се понасят, в тяхната компания се чувстваш винаги прозрачен, като на скенер, трябва и ти да си безкрайно искрен – иначе не става. Във всеки случай и двамата с Чочо изгубиха работата си в театъра – когато започнаха да пият повече, ги прогониха. Или пък стана обратното – започнаха да пият, защото изгубиха работата си?… Кой знае. Вижте го сами в една от последните му роли в театъра, като Тригорин в „Чайка“ на Коко Азарян. Голям актьор.

Иван Ласкин, 2014, снимка: Facebook

А сега – малко негови мисли и ядове – тези постове са писани през 2017 г., когато вече не е бил първа хубост, сигурно, знам ли, бяхме прекратили почти отношенията си. Но в тези му писания в мрежата си личи колко много болка, хумор, обич, гняв, злост и разочарование е сдържал… или не е. От всичко по много…

Иван Ласкин, 2017 г., Facebook:

„Нека всичките ни страхове, болки, съмнения, суета и алчност, гняв, мъст, похот, горделивост и завист, ако ги имаме да изчезнат! Нека смирението и приятелството да ни водят. Бъдни вечер!! И Честито Рождество Христово, приятели.“

„Моята “проста причина” в пет тезиса.

Причината не може да бъде проста. Прост е този, който използва „поради простата причина“… Именно поради тази причина идват пет прости тезиси причинени от простаци, които ме ядосват вече доста. Искам да “помоля” всички, които се занимават с дебилната си политика да не използват следният словоред:

1. “Бих казал в интерес на истината”… тъпако, ИСТИНАТА няма интерес. Пробвай с “в името на истината” или “в чест на истината” – така ще си по-малко глупак.

2. “ако трябва да бъда честен”… глупако, през цялото това време, в което битуваш заради дебилен народен избор (факт), явно не си честен и отделяш 3 секунди от безчестното си поведение, за да се осереш с това, че с израза си доказваш, че подчертано не си честен!

3. махнете от речника си думите “дебил” и “материал”… за да не ви ги забоде тези думи Народа с габърче за гърба, ритайки ви през входа, който скоро за вас ще се окаже изход!

4. “аз дадох!” грешката е вярна… ама май ние дадохме…

5. Не правете селфита в Парламента! Ще излезе, че селфи-то прави силата! „СЕЛФИ“ е абревиатура: Означава СЕЛска ФИзиономия! За всички приятели…

Ваш, Иван))))

Най-голямото разочарование се нарича доверие! Никога не се доверявайте поради сляпа емоция. Ще получите тъга и разочарование! Подлостта и меркантилността ни обикалят като влажна и невидима мъгла около нас. Пазете се от усмивки, безизразни очи и “приятелство”. Общувайте с грубияни! Милите хора ме плашат. Ваш Иван!

Харесвам свежо навалял сняг. Усмивхам се на кръговете върху повърхността на тихо езерце в Родопи неумело създадени от водно конче, което току-що е осъзнало, че може да лети))) Обичам мириса на зелено жито в нивите между Банкя и Клисура преди да завали….. Но всичко това обаче бледнее пред Твоята усмивка!

6.09.2017

На 6 септември 1885 г. се случва Съединението на Княжество България с Източна Румелия. От началото на 1885 сформираният в Пловдив чрез ръководството на един от най-великите Българи Захари Стоянов е комитетът БТЦРК. Най-масовото мероприятие е отбелязването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли. Не съм сигурен дали Хаджи Димитър е бил от БСП, но пък леко породих усмивки по лицата ви, приятели, защото знам, че и Димитър Благоев също не е от БСП. )))) Играл съм си в двора на къщата му на една от най красивите улици в БанкИ. Не се казва Банкя, а Банки. Питайте някой кореняк) Пак предизвиках усмивки))) Така де. Та на това ЧЕСТване, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството се случва нещо велико за България! Капитаните Райчо Николов, Сава Муткуров и един с малко по-голям чин – майор Данаил Николаев, къде с крамоли, къде със съгласие създават днешния ни празник! После пък Кръстевич е бил наритан леко по гъза)))))) Ама така е било… то вижте сега как е! Кой знае защо Русия отказва да признае… а, кажете защо? После им го върнахме в Тутракан. Просто ще цитирам генерал Колев:

“Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!”

Чест и Поклон! Чест за Александър I! Девизът “Съединението прави силата” е премахнат след идването на шаячните властници през 1944. Възстановен е след 10-ти ноември, ама не знам кога точно… мисля 91-ва. За Конституцията става въпрос. Аз обичам България и бих искал да кажа, че наистина е крайно време да знаем кого избираме просто безсмислено да попръцква с показалец в сградата с надписа, защото когато се снимат пред фасадата показалците, дори не гледат в надписа над главите им. После, мандатно минават през задния вход където трябва да има друг надпис: “Заповядайте в първия в света кошер за калинки”.

Честит Празник на всички Българи! Бог да пази България! И разума на Народа ѝ!

За Чочо:

Знаеш, че днес ти донесох руски люти кисели краставички, които ти обожаваш и един ловен патрон, защото постоянно ми ги крадеше патрон по патрон и си ги редеше в хола като трофеи. Пак се смях на бюста, който ти е изваял Вежди, защото приличаш на нещо средно между карибски пират и Годзила в менопауза. Смея се, любими приятелю… хубав си! Александра и Джовани изпушиха 757438 цигари. Довечера няма да отида с другите. Ще си остана вкъщи и ще гледам или “Адио, Рио” или “Вчера”… май и двата. Александра и Софи ще отидат, за да си играят с Катето))) Пиша на страницата си, защото имам нужда да споделя на всички колко много те обичам! Сещам се, когато си сцепи главата на снимките на “Дунав мост”, как ти промих раната с газирана вода и после всички момчета ти се подигравахме, че си като отворено шампанско. Понякога тая в себе си злоба и лечението ми идва, когато в изблик на злобата си, ти моментално изскачаш пред очите ми и ми казваш да не съм такъв! Да, ще се старая да съм като теб. Въпреки, че моето сърце е обикновено, човешко, а твоето е голямо колкото НДК и е Ангелско! Хем ми липсва смеха ти, хем го чувам всеки ден! Честит Рожден Ден! Обичам те големи батко! Обичам те непрежалими Петър Иванов Попйорданов!

Баси! На Парламента трябва да пише: „Съединението прави КАЛИНКИ“… Опростачване на воля… думи нямам!

Аз обичам България. И се гордея с това!!!!!!!

Тъжно ми е, Чоче, тъжно ми е.., Мисля, че ти сега си усмихнат и аз съм така сега. Ние с теб, Чоче, знаем, че Театъра не е сграда, нито боя, нито субсидия или мазня. Ние знаем, че това е душа и съдба, Чоче, че Театъра е жена и самота. Аз сега пиша, защото се подразних, натъжих и разплаках… (както винаги, Чоче) и исках да споделя с хора, които ще четат, че ти честитя Празника и нищо, че за първи път на този празник няма да отпием вино заедно бих искал да ти кажа, че …………………….

Иван Ласкин и Чочо Попйорданов, Facebook

Дано са заедно там, където избързаха да отидат. И дано се усмихват.

Previous article „Много неправди, а една Мария – затуй не се е оправил този свят“ – първата театрална постановка на „Козият рог“ гостува в София
Next article Режисьорът Боян Крачолов разказва за света на Бекет и спектакъла “Парче монолог / Не Аз”, който има премиера днес
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here