Искра Ангелова:
Сега ще ви представя една книга. „Коледно чудо“. За мен коледното чудо винаги е било най-голямото чудо през годината. И понеже си говорим за книги – никога няма да забравя онзи велик момент в „Лъвът, вещицата и гардероба“ на К.С. Луйс (който е и теолог, и то какъв!), книга, която баща ми ми превеждаше от английски, когато бях дете. И там… в Нарния, където от 100 години управляват Бялата вещица и суровата зима… най-сетне дойде краят на царуването ѝ и на зимата, и докато идваше пролетта, дойде и Дядо Коледа с шейната! Раздавайки подаръци на всички. И сега се вълнувам, като си го спомня. Може би защото Коледа беше официално забранена по комунизма и този момент винаги съм го възприемала като символ на онзи, нашия момент на идването на свободата. Днес обаче ще поговорим за коледните чудеса, които събра Кремена Димитрова. Тя е съставител и автор в сборника с разкази на различни хора „Коледно чудо“, която би била чудесен подарък за големи, които имат нужда да се завият с едно одеало, да се загледат в снега през прозореца и да попътуват наум, предколедно.
Кремена Димитрова е завършила Културология в СУ „Св. Климент Охридски“ и Театрознание в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, дългогодишен драматург на редица столични и извънстолични театри, автор на статии в онлайн и печатни медии, редактор и сценарист, артистичен директор на продуцентска къща „Креди Арте“. Дълги години Кремена беше PR на издателство Колибри, а отскоро работи в обичаното предаване на bTV „Преди обед“.
Днес в 18:00 Кремена ще е на щанда на издателство Colibri на Панаира на книгата в НДК за автографи, а в събота можете да се видите с нея на щанда на Fox Book Cafe в 15:00. Среща с автограф.
Искра Ангелова:
Защо според теб „чудото“ на Коледа се е поизтъркало? За мен пък това е един от малкото истински съкровени моменти, аз много обичам Коледа от дете и никой няма да успее ме убеди, че дядо Коледа не съществува – за мен вярата в него е като вярата в Бог?
Кремена Димитрова:
– О, чудото не се е изтъркало, опаковката е проблемът. Точно това е моят патос – чудото е важно, то няма нужда от суета, а от случване и вяра. И аз вярвам в Бог, но моята Коледа е в сърцето и топлината на прегръдката на любим човек. Празникът е в сърцето, а чудото има различни проявления. Какъвто човекът, такова му и чудото.
Искра Ангелова:
Много коледни броеве съм правила на предаванията, които съм измисляла – истината е, че повечето гости реално нямат спомен от Коледа – повечето не са я празнували. Говорят за прасето, главно. Твоят спомен за Коледа какъв е? Празнувахте ли я у вас? Как?
Кремена Димитрова:
Този въпрос предполага отговор за времето отпреди 89-та вероятно. Никога не сме били много силни с ритуалите у нас, но винаги сме били много силни в обединяването в семейството. Винаги сме се събирали около масата, дори и да не е била богата и споделянето на миговете заедно е бил нашият празник. Моите родители откриха християнството и свободата да говорят за Бог късно, възпитанието ми обаче винаги е било в следване на християнските ценности, а не в ритуалите. В съдържанието, не в опаковката. Кръстих се на 19 години. По своя воля и избор. Сестра ми – още по-късно, за златната сватба на родителите ми им подарихме икона на Св. Мина. Чак сега те започнаха открито да се кръстят вечер пред нея преди да седнат на масата. Това прави ли ни по-малко християни? Носили сме в сърцата си Бог. И той ни е пазил и осветлявал празниците. Бог е в хляба на масата, който разчупва татко, а не в прасето на съседа, който е събрал комшиите. Не че не са ме водили и на този безумен ритуал, но никога не съм го свързвала с празник, а по-скоро с цирк, показност.
Искра Ангелова:
Преди години имаше една кампания против коледните песни – известни и обичани български артисти в клип нещо плюеха Коледа – и тогава ми стана някак много мъчно. Тогава правех предаването „Нощни птици“ и поканих Американския посланик. Да каже, че Дядо Коледа съществува. И той го каза, засвидетелства, така да се каже, по телевизията. И още – че Коледа е най-приказният християнски празник. И без това нямаме празници, а Коледа е толкова красива, уютна, приказна, ти как мислиш?
Можете да видите клипа ето на този адрес: https://www.vbox7.com/play:f7c0f46b&start=3
Кремена Димитрова:
Помня тази кампания, много беше забавна. Е, нашият сборник е горе-долу същото. Но, явно и тогава и сега, хората не разбират, че патосът е в превръщането на празника в консумация, в харчене на пари и задръстване на планетата с боклук. Най-хубавата ми Коледа е в една далечна снежна хижа, само с чаша вино пред камината, люлеещ се стол и целия саундтрак на „Аризонска мечта“ на рипийт.
Колкото до Дядо Коледа, дали съществува е въпрос на изобретателност на родителите.
Искра Ангелова:
Вярата в чудеса си е голям кът в днешно време – аз не бих се отказала от нея. Но виж – пластмасовите китайски и виещи снаги, докато пеят фалшиво Дядо Коледовци, които се продават по магазините, целият този абсурден кич от пластмасови боклуци, които изникват навсякъде около Коледа… са си истинско безобразие, тук ще се съглася с теб. Както и доста от колегите-артисти, които се маскират като Дядо Коледа (а преди – като Дядо Мраз) понякога попресоляват супата. И все пак – това е най-вълнуващият празник за децата! Не е ли?
Кремена Димитрова:
Разбира се, че е, някой подлага ли го на съмнение? Но „Коледно чудо“ не е детска книга и тя се занимава с метафизични въпроси и литературен образ на темата за чудото. Иначе и аз съм била Снежанка на един от тези Дядо Коледовци, и това са едни от най-смислените мигове от живота ми. Тогава посетихме и зарадвахме децата в едно онкологично отделение.
Искра Ангелова:
Мислиш ли, че Дядо Коледа идва само при послушните деца? Според мен идва само при онези, които вярват в него?
Кремена Димитрова:
Дядо Коледа идва там, където е искрено желан и където радостта от вярата за съществуването на нещо магично, нещо отвъд човешкото разбиране те прави по-добър. Или по-послушен.
Искра Ангелова:
Искаш ли да ми разкажеш как реши да събираш автори и как ги подбираше? Как всъщност се плаща на авторите в такива сборници – то и без това в България писателите получават нещо като 15% от коричната цена – поправи ме, ако бъркам, ти си експертът в книгоиздаването (Кремена бе дълги години ПР на издателство Colibri, бел.а.)- което си е чиста проба обир, а в случая със сборниците си е направо нищо, от тяхна (по-материална, да речем), гледна точка? Не че на Коледа е уместно да говорим за пари, ама все пак?
Кремена Димитрова:
Това е въпрос на договор между авторите и издателството, но не мисля, че авторите са се съгласили за пари. Мисля, че те си харесаха темата и компанията, в която се появяват. А компанията я събрах аз. Няма да крия – всички са ми приятели, харесвам ги като автори и вярвам в техните силни и разпознаваеми гласове. Исках да не са от обичайните заподозрени, които сме свикнали да бъдат „гласът на народа по всеки повод“, но в същото време да имат опит, стил и позиция.
Искра Ангелова:
Какво си пожела да ти донесе Дядо Коледа тази зима?
Кремена Димитрова:
Куче.
Искате да знаете повече?
„Ако дядо Коледа има библиотека, това „Коледно чудо“ ще присъства в нея. Защото сигурно и на него му е омръзнало да го свързват само с елхички, звезди, чорапчета и прасета. В тези дни отваряме сърцата си за вдъхновението, честваме новото начало и известяваме готовността си да бъдем по-добри, по-искрени със себе си и с хората около нас (неслучайно една от версиите за произхода на думата „Коледа” е от латинското calendae – “тези неща, които трябва да бъдат известени”, оттам името на Календите, първите дни от всеки месец). На страниците на „Коледно чудо” ще откриете тринайсет разказа, които са коледни, защото са точно такива – напълно искрени и изненадващи, вдъхновяващи ни да погледнем с други очи на света около нас. И тогава ще открием и светлина в мрака, и смях сред сълзите, и чудо сред най-делничните неща.
Тези провокативни, стряскащи с дързостта си и отказващи да се подчиняват на традиционната коледна атмосфера разкази ни приканват: „Елате при нас, добре сте ни дошли. На трапезата ни има за всекиго по нещо, защото Коледа е изобилие и щедрост”. Е, може и да се наложи да жертвате нещо – част от времето си, от предразсъдъците си, от сантименталността си… Но и това е част от духа на Коледа – да дарявате нещо от себе си. Затова… четете с коледен трепет и с мъдрост!“ Паулина Мичева, преводач, редактор и читател