Home Мнение Косвената голяма жертва на руската агресия в Украйна е… руската култура

Косвената голяма жертва на руската агресия в Украйна е… руската култура

Косвената голяма жертва на руската агресия в Украйна е… руската култура
Снимка: Pinterest

Четем, гледаме, пишем, плачем… откакто Путин реши да нападне Украйна. Опитвам да обясня на всички мои познати, които се двоумят, че тук няма място за двоумение – ясно е кой е злият. Опитвам още да си представя какво би станало, ако ЕС и НАТО, както каканижат разни умници по телевизионните студия, „вземат по-крути мерки“ – ами трета световна война, ни повече, ни по-малко. Затова целият свят се опитва да покаже на диктатора, че той ще изпадне в пълна изолация. Не както досега. Пълна. И за жалост изолацията е и културна – първи падат хората на изкуството – тях можеш да отстраниш без човешки жертви.

Руската агресия в Украйна предизвика вторичен ефект върху културния обмен, като жертва на санкциите стана дори известният диригент Валерий Гергиев, съобщи АФП.

Французинът Лоран Илер, художествен директор на балетната трупа в театър „Станиславски“ в Москва, подаде оставка заради геополитическото положение.

Русия получи отказ също за участие в песенния конкурс „Евровизия“.

Кралската опера в Лондон отмени гостуване на балета на Болшой театър, предвидено за лятото, заради нашествието на Русия в Украйна.

Заради близостта му с президента Путин Валерий Гергиев беше свален от програмата на фестивала „Дворжакова Прага“, на който трябваше да се представи с Мюнхенската филхармония през септември. 

Той беше заменен и за серия концерти в Карнеги хол в Ню Йорк по същите причини. 

В четвъртък директорът на Миланската скала Доминик Майер и кметът на Милано Джузепе Сала поискаха от Гергиев да направи декларация за „мирно решаване“ на руско-украинския конфликт. В противен случай той няма да участва в представленията на „Дама Пика“ от 5 до 13 март. 

Руският пианист Денис Мацуев също отпадна от концерти в програмата на Карнеги хол. През 2014 г. той подкрепи анексирането на Крим от страна на Русия.

Мерки срещу руското културно присъствие бяха взети в няколко държави от Източна Европа. В Естония театър „Лаба Лава“ отмени Деня на Санкт Петербург в Нарва от 1 до 5 март. В Словакия Националният филхармоничен оркестър свали от програмата си кантатата „Александър Невски“ на Прокопиев, „за да избегне евентуални недоразумения заради текста“ на творбата. В Литва рок групата „Брейн сторм“ отмени турнето си в Русия, Националната опера обяви, че ще свири химна на Украйна преди всяко представление и няма да кани повече чуждестранни изпълнители, които не осъждат руското нападение. 

В Полша заместник-министърът на културата Ярослав Селин заяви, че въпреки  „чудната“ руска култура, музика и литература, „неоимпериалистките концепции на ръководителите в Москва са налудничави“ и според него не е възможно интензивно културно  сътрудничество с Русия. 

Previous article Анжел Вагенщайн ще получи Наградата на София на 26-ия София Филм Фест.
Next article Актьорите от театъра в Дюселдорф носят спални чували в посолството на Украйна
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here