Home Мнение Ленард Коен и Мариане Илен – непубликуваната история

Ленард Коен и Мариане Илен – непубликуваната история

Ленард Коен и Мариане Илен – непубликуваната история
Корица на книгата "Сбогом Мариане", ИК "Знаци"

“Снощи сънувах много странен сън. Изминаха четиридесет години от тогава, а аз продължавам да сънувам Ленард. Обичам да го сънувам, независимо къде е, дори да е с друга. Снощи отново ми се присъни и ми каза: “Мариане, не трябва да говориш толкова много.” И ето ме сега, седя с вас, гледам ви, а вие ме карате да говоря, да говоря, да говоря!”

Така започва интимният разказ на Мариане Илен – голямата муза на любимия на поколения от цял свят певец и поет Ленард Коен, разкриващ малко по малко красивата любовна история между двамата пред норвежката авторка Кари Хестамар. Свикнали сме животът на артистите да бъде изложен непрестанно пред очите ни като филм, който с любопитство да наблюдаваме и нищо от случващото се в интимния им свят да не ни убягва. За Ленард Коен и Мариане са изписани куп статии. Някои обвиняват канадския певец, че е откраднал любимата на Аксел Йенсен – норвежки автор и съпруг на Илен – но всичко това са “чисти фантасмагории”, както споделя самата Илен. И ето, че накрая историята е събрана в повече от 200 страници, придружена от снимки и непубликуваните никога преди това писма на Ленард до Мариане, както и едно специално негово стихотворение, което за първи път имаме възможност да прочетем.

Мариане Илен, синът ѝ и Ленард Коен, снимка: James Burke

Мариане и Ленард са имали необикновена история, достойна както за роман, така и за биографичен разказ. Двамата се срещат на гръцкия остров Хидра през 1960 г. Мариане тъкмо била изоставена от съпруга си Аксел Йенсен (за който се жени, когато е само на 18 години) заедно с 6-месечния им син. Любовта между момичето от Норвегия и певецът от Канада пламва веднага, а Ленард е готов да стане неин съпруг и баща на детето ѝ. Много скоро след срещата двамата заминават за Осло и през 60-те живеят между Осло, Монреал и Хидра. През 1964 г. Ленард пише втория си роман “Красиви неудачници”, като работи с голямо усърдие, прекъсвайки работата само за обяд и за следобедна сиеста. Той описва този период по следния начин:

Имаше жена, тя имаше дете, имаше ядене на масата, ред в къщата и хармония. Беше идеалният момент да започна сериозна работа… Когато на масата има храна, когато се палят свещите, когато миете чиниите заедно и заедно слагате детето в леглото. Това е ред – това е духовен ред, няма друг.

Книгата “Сбогом, Мариане”, която излезе в България на 14 февруари 2022 г. (съвсем тематично) под редакцията на ИК “Знаци”, съчетава и двете усещания – за биографичен текст и за художествен роман. Разказът на Илен пред авторката на книгата е така искрен, така поетичен и така жив, че читателят не може да не си представи и сам да изживее събитията, довели до срещата им и до тяхната раздяла. Написана с даровитото перо на Кари Хестамар, без обаче тя да изпъква като автор, историята придобива плът и заживява нов живот, изровена от праха на времето, който се опитва да заличи всичко земно. Подзаглавието на книгата е “Една любовна история”, но това не е просто любовна история, не е коя да е любовна история, а история, която прескача любовта, защото остава дори след нейния край.

Свидетелство за силата на любовта и творческото вдъхновение, което непрекъснато се подхранва от нея, е песента, която Коен посвещава на Илен през 1967 г. – “So long, Marianne”. Песента е част от дебютния албум на певеца “Songs of Leonard Cohen”, влязла дори в класацията на Pitchfork Media “Най-добрите 200 песни на 60-те години на 20 век”. Свидетелства са и писмата, написани до Мариане, които за първи път биват публикувани именно с тази книга. Но най-вече стихотворението, което Коен е написал през същата 1967 г., за да изрази чувствата си към Мариане:

Мястото на поезията

Това е за теб,
то е от цялото ми сърце,
то е книгата, която исках да ти чета,
когато остареем.
Сега съм една сянка,
неспокоен като империя.
А ти си жената,
която ми даде криле.
Видях как се взираш в луната,
но без колебание
да обичаш и мен като нея.
Видях как се радваш
на сините скални цветя,
израсли в безплодните камъни
и ти ме обичаше с тях.
Нощта те видях да танцуваш сама
върху мокрия пясък
на брега на морето
и ме допусна в кръга,
но не като чужд.
И всичко се случи
във истинско време,
във истинска плът.
Видях те с дете
и ти ме въведе в света на дъха му
и на прекрасните му видения,
без болка и без капка кръв да пролеем.
На толкова много дървени маси,
украсени с храна и със свещи,
и с хиляди тайнства,
донесла със своята кошница,
се върнах до моята глина,
се върнах до моето раждане,
и ти ме предпазваше с обич,
защото бях малък и се страхувах
да се родя отново.
Исках те, заради твоята хубост,
а ти ми даде толкова много,
ти сподели красотата си,
тази вечер научих това,
когато си спомних огледалата,
от които отвърна лице,
след като щедро им даде
всичко, каквото поискаха,
за да съм посветен.
Сега съм само една сянка,
копнея за граници
на мойто скиталчество
и се придвижвам
с енергията на твойта молитва,
защото ти си приседнала
като прекрасен букет
в кухината на костите
под челото ми
и аз се приближавам към тази любов,
която ти ми измисляш.

Мариане Илен и Ленард-Коен, снимка: The Guardian

Много години по-късно Мариане прочита това стихотворение съвсем случайно. Можем само да предполагаме каква емоция е заляла душата ѝ. Със сигурност обаче не е случайно, че двамата си отиват в една и съща година с разлика само от няколко месеца. Мариане умира на 28 юли 2016 г. на 81 годишна възраст, а Ленард Коен следва нейния път към вечността, умирайки на 7 ноември 2016 г. на 82-годишна възраст. Няма как да отречем, че двамата са дълбоко свързани и макар животът да ги разделя, смъртта навярно ги събира.

Книгата е преведена от английски език от Дора Велева.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here