spot_img
spot_img
-0.2 C
София
неделя | 27.11.2022 | 05:11:10

„Лолита“ е известна, а не аз. Аз съм един неизвестен писател с име, което не може да се произнесе“

Последният руски роман на Набоков "Дар" има ново издание и 20% отстъпка на Панаира на книгата

- РЕКЛАМА -spot_img
- РЕКЛАМА -spot_imgspot_img

Всички познават „Лолита“ на съвършения руски стилист Владимир Набоков, който пише най-големите си произведения на английски. Филмът с Джеръми Айрънс в ролята на Хъмбърт Хъмбърт също е всеизвестен.

Знаем още, че Владимир Набоков (1899 – 1977) е руски и американски писател, преводач, експерт по пеперуди и любител на шахмата.

Потомствен аристократ, той емигрира, след като болшевиките завземат властта в Русия. В Германия пише първите си романи, сред които е и „Дар“. През 1937 г. заедно с жена си Вера и сина им Дмитрий бяга от нацисткия режим отначало във Франция, а след три години в САЩ. Тук написва на английски език прочутите си романи „Лолита“ (1955), „Пнин“ (1957), „Блед огън“ (1962), „Ада, или страст“ (1967), и др.

„Дар“ на Владимир Набоков, снимка: издателство Лист

Ето какво пише самият Набоков за последния си роман на руски език:

„Тъй като светът на „Дар“ е също тъй фантасмагоричен, както повечето мои светове, мога да говоря за тази своя книга от позициите на известно отдалечаване от нея. Това е впрочем последният роман, който съм написал или ще напиша на руски език.

Героинята в него не е Зина, а руската литература. Основното в първата глава са стихотворенията на Фьодор. Втората отразява въздействието на Пушкин върху творческото развитие на младежа и опита му да опише експедициите на своя баща зоолог. Третата глава измества фокуса върху Гогол, но в центъра ѝ е любовното стихотворение, посветено на Зина. Книгата на Фьодор за Чернишевски, една спирала вътре в сонет, е средоточие на четвъртата.

Последната глава съчетава всички предходни теми и внушава усещане за книгата, която Фьодор мечтае да напише някой ден: „Дар“. Питам се докъде въображението на читателя ще изпроводи младите влюбени, след като те напуснат сцената.“

Владимир Набоков

Набоков, снимка Facebook

Романът „Дар”, с който геният Владимир Набоков се обяснява в любов на литературата, живота, пеперудите и една жена, е отново в българските книжарници след 24 години отсъствие. Второто издание на шедьовъра в превод на Пенка Кънева излезе с корица, нарисувана от Люба Халева, и с логото на „Лист”.

Това е последното произведение, писано от Набоков на родния му руски език, и мнозина откриват в него преки податки и настроения от ранния емигрантски живот на писателя.

Младият Фьодор Константинович-Годунов-Чердинцев задвижва и съчинява сюжета на романа. Също като създателя си Набоков, и той обича пеперудите и шахмата и е потомък на руски аристократи. Сега обаче – пак както Набоков – обитава мизерни квартири в Берлин, а в куфара му има повече чернови отколкото бельо. Радва се на първата си стихосбирка, блъска си главата над шахматни задачи, влюбва се в момичето на хазяите и сънува бъдещия си роман.

С днешна дата щедростта на „Дар” и към читателите, и към писателите, е безспорна. В началото обаче романът трудно си пробива път – публикуван е в пет броя на парижкия алманах „Современные записки” през 1937 и 1938 г. Заради резкия тон на четвъртата глава, посветена на Чернишевски, тя е отрязана от публикуване. Романът излиза в цялост чак през 1952 г., публикуван от нюйоркското издателство „Чехов”. Това е и първата руска книга на Набоков, издадена по правилата на новия руски правопис. В бившия Съветски съюз „Дар” излиза през 1990 г. с логото на московското издателство „Слово”.

- РЕКЛАМА -spot_imgspot_img
Искра Ангелова
Искра Ангелова
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.
Последни
- РЕКЛАМА -spot_img
Вижте още
- РЕКЛАМА -spot_img

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here