„Ръкописите не горят!“
Михаил Булгаков
„Майстора и Маргарита“ в Младежки театър „Николай Бинев“ е 2 часа и 30 минути.
Автор: Михаил Булгаков
Превод: Лиляна Минкова
Драматизация и режисура: Николай Поляков
Сценография: Венелин Шурелов
Костюми: Елица Георгиева
Музика: Асен Аврамов
Хореография: Александър Манджуков
Драматург: Майя Праматарова
Първи асистент-режисьор: Боян Арсов
Участват: Рая Пеева, Койна Русева, Ивайло Христов, Боян Арсов, Ахмед Юмер, Юлиян Петров, Кирил Недков, Красимир Недев, Александър Хаджиангелов, Георги Гоцин, Светослав Добрев, Вихър Стойчев, Кристина Янева, Августина Калина Петкова, Бернарда Береану, Никол Оташлийска
Ето и програмата:
| 04/02 | 19.00 | (Голяма сцена) | купи билет |
| 27/02 | 19.00 | (Голяма сцена) | купи билет |
| 15/03 | 19.00 | (Голяма сцена) | купи билет |
| 29/03 | 19.00 | (Голяма сцена) | купи билет |
Режисьор на „Майстора и Маргарита” е Николай Поляков, който освен режисьор на спектакъла е отговорен и за драматургичната версия на превода на един от най-изключителните български преводачи – Лиляна Минкова, която за огромно съжаление ни напусна през 2016 г. Сценографията е дело на Венелин Шурелов, а по костюмографията работи Елица Георгиева. Композитор на спектакъла е Асен Аврамов. Хореограф на „Майстора и Маргарита” е Александър Манджуков.
Истината за Станиславски пък ще видим чрез непубликувания приживе „Театрален роман“ на Булгаков, който ще има премиера на сцената на Сфумато.
„Театрален роман“ от Михаил Булгаков е петата премиера за новия сезон на „Сфумато“. Първите представления са на 4 и на 11 февруари, съобщават от театралната работилница. Режисурата и драматургичната версия са на Люба Тодорова. Сценографията и костюмите са на Антония Соколова, композитор е Илко Биров. Участват Мануела Минкова, Яна Зайкова, Димитър Василев, Николай Ганчев и Димитър Крумов.
„За театъра, без който Булгаков не можеше да живее, както морфинистът без морфин. Попаднеш ли в театъра, струва ти се, че си нещо по-така от другите хора: по-силен, по-гениален, по-хуманен, по-необходим, по-чувствителен. Самозабравяш се, подгонва те амбицията на всяка цена да бъдеш артист и бързо попадаш между зъбчатите колела на театралната машинария, която винаги иска своето и никога това, което ти самият искаш. И тогава настъпва деформацията – неволна, най-често неосъзната, но и неизменна – на попадналия в театъра поетичен характер“, коментира Люба Тодорова.
Нищо не е такова, каквото е било в очите ти, когато за пръв път си пристъпил зад кулисите. Нещо повече – нищо не е такова, каквото би трябвало да бъде. То вече е в нас, „ще се развива и ще ни изсмуче“ – и днес, и по времето, в което Булгаков е започнал да излива своя незавършен „Театрален роман“ на хартия.
Но когато авторът посяга към смъртта през ръката на героя си Сергей Леонтиевич Максудов, и то само заради провала в изкуството, се случва нещо особено. Лентата на живота започва странно да превърта и да напомня за нещо друго, описано от Булгаков така: „Театърът тъне в полумрак. Стоя до рампата. Гледам как художничката Аврора Госие обикаля въртящия се кръг с линийката, как я допира леко до пода. Светлата коса на Госие ту припламва като подпалена, когато тя се навежда към края на рампата, ту гасне и става като пепел. И аз си мисля, че всичко, което става сега, което се влачи така мъчително, всичко ще получи своя завършек.
Искате да знаете повече?
„Театрален роман” е написан през 1936 година, но вижда бял свят трийсет години по-късно. Тук Булгаков пресъздава времето, когато работи в Московския художествен академичен театър (МХАТ) и конфликта си с главния режисьор К. С. Станиславски. Поводът е пиесата на Булгаков „Молиер”, свалена от репертоара след намеса на комунистическата цензура. Независимо от подзаглавието – „Записки на покойника” – романът, по мнението на изследователите, е най-смешната творба на Булгаков, брилянтна и абсурдна сатира на следреволюционна Русия и съветския строй. .
„Булгаков обожаваше театъра и в същото време го ненавиждаше. Така човек се отнася към любима жена, която го е напуснала.“
Чарлс Елена Сергеевна Булгакова
„Булгаков продължава великата руска литературна традиция, но я превръща в една истинска, неметафизична одисея на твореца. Той се бори, страда, съмнява се, отчайва се, успява, перчи се, препъва се, пада… И още от първото изречение на „Театрален роман” усещам, че съм попаднал в здравата хватка на Булгаков.“
Тери Гилиъм
„Булгаков е първият магически реалист.“
Крейг Рейн