spot_img
6.2 C
София
събота | 03.12.2022 | 18:12:08

Любимият ни автор Булгаков отново е на мода – гледайте „Майстора и Маргарита“ в Младежкия театър и „Театрален роман“ в Сфумато

И двата романа са написани през 30-те години и са публикувани 30 по-късно, след смъртта на автора им

- РЕКЛАМА -spot_img
- РЕКЛАМА -spot_imgspot_img

„Ръкописите не горят!“

Михаил Булгаков

„Майстора и Маргарита“ в Младежки театър „Николай Бинев“ е 2 часа и 30 минути.

Автор: Михаил Булгаков
Превод: Лиляна Минкова
Драматизация и режисура: Николай Поляков
Сценография: Венелин Шурелов
Костюми: Елица Георгиева
Музика: Асен Аврамов
Хореография: Александър Манджуков
Драматург: Майя Праматарова
Първи асистент-режисьор: Боян Арсов

Участват: Рая Пеева, Койна Русева, Ивайло Христов, Боян Арсов, Ахмед Юмер, Юлиян Петров, Кирил Недков, Красимир Недев, Александър Хаджиангелов, Георги Гоцин, Светослав Добрев, Вихър Стойчев, Кристина Янева, Августина Калина Петкова, Бернарда Береану, Никол Оташлийска

Ето и програмата:

04/0219.00(Голяма сцена)купи билет
27/0219.00(Голяма сцена)купи билет
15/0319.00(Голяма сцена)купи билет
29/0319.00(Голяма сцена)купи билет

Режисьор на „Майстора и Маргарита” е Николай Поляков, който освен режисьор на спектакъла е отговорен и за драматургичната версия на превода на един от най-изключителните български преводачи – Лиляна Минкова, която за огромно съжаление ни напусна през 2016 г. Сценографията е дело на Венелин Шурелов, а по костюмографията работи Елица Георгиева. Композитор на спектакъла е Асен Аврамов. Хореограф на „Майстора и Маргарита” е Александър Манджуков.

„Майстора и Маргарита“ в Младежкия театър

Истината за Станиславски пък ще видим чрез непубликувания приживе „Театрален роман“ на Булгаков, който ще има премиера на сцената на Сфумато.

„Театрален роман“ от Михаил Булгаков е петата премиера за новия сезон на „Сфумато“. Първите представления са на 4 и на 11 февруари, съобщават от театралната работилница. Режисурата и драматургичната версия са на Люба Тодорова. Сценографията и костюмите са на Антония Соколова, композитор е Илко Биров. Участват Мануела Минкова, Яна Зайкова, Димитър Василев, Николай Ганчев и Димитър Крумов.

„За театъра, без който Булгаков не можеше да живее, както морфинистът без морфин. Попаднеш ли в театъра, струва ти се, че си нещо по-така от другите хора: по-силен, по-гениален, по-хуманен, по-необходим, по-чувствителен. Самозабравяш се, подгонва те амбицията на всяка цена да бъдеш артист и бързо попадаш между зъбчатите колела на театралната машинария, която винаги иска своето и никога това, което ти самият искаш. И тогава настъпва деформацията – неволна, най-често неосъзната, но и неизменна – на попадналия в театъра поетичен характер“, коментира Люба Тодорова.

Нищо не е такова, каквото е било в очите ти, когато за пръв път си пристъпил зад кулисите. Нещо повече – нищо не е такова, каквото би трябвало да бъде. То вече е в нас, „ще се развива и ще ни изсмуче“ – и днес, и по времето, в което Булгаков е започнал да излива своя незавършен „Театрален роман“ на хартия.

Но когато авторът посяга към смъртта през ръката на героя си Сергей Леонтиевич Максудов, и то само заради провала в изкуството, се случва нещо особено. Лентата на живота започва странно да превърта и да напомня за нещо друго, описано от Булгаков така: „Театърът тъне в полумрак. Стоя до рампата. Гледам как художничката Аврора Госие обикаля въртящия се кръг с линийката, как я допира леко до пода. Светлата коса на Госие ту припламва като подпалена, когато тя се навежда към края на рампата, ту гасне и става като пепел. И аз си мисля, че всичко, което става сега, което се влачи така мъчително, всичко ще получи своя завършек.

Майстора и Маргарита, снимка Младежки театър

Искате да знаете повече?

„Театрален роман” е написан през 1936 година, но вижда бял свят трийсет години по-късно. Тук Булгаков пресъздава времето, когато работи в Московския художествен академичен театър (МХАТ) и конфликта си с главния режисьор К. С. Станиславски. Поводът е пиесата на Булгаков „Молиер”, свалена от репертоара след намеса на комунистическата цензура. Независимо от подзаглавието – „Записки на покойника” – романът, по мнението на изследователите, е най-смешната творба на Булгаков, брилянтна и абсурдна сатира на следреволюционна Русия и съветския строй. .

„Булгаков обожаваше театъра и в същото време го ненавиждаше. Така човек се отнася към любима жена, която го е напуснала.“
Чарлс Елена Сергеевна Булгакова

„Булгаков продължава великата руска литературна традиция, но я превръща в една истинска, неметафизична одисея на твореца. Той се бори, страда, съмнява се, отчайва се, успява, перчи се, препъва се, пада… И още от първото изречение на „Театрален роман” усещам, че съм попаднал в здравата хватка на Булгаков.“
Тери Гилиъм

„Булгаков е първият магически реалист.“
Крейг Рейн

- РЕКЛАМА -spot_imgspot_img
Искра Ангелова
Искра Ангелова
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.
Последни
- РЕКЛАМА -spot_img
Вижте още
- РЕКЛАМА -spot_img

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here