spot_img
6.2 C
София
събота | 03.12.2022 | 18:12:53

Молиер стана на 400 години, българският театър не отбеляза годишнината му

„Писането е като проституцията. В началото го правиш от любов, след това за няколко приятели, а накрая – за пари”. Жан Батист Молиер

- РЕКЛАМА -spot_img
- РЕКЛАМА -spot_imgspot_img

В събота във Франция започна годината, изпълнена със събития, с които французите честват 400-годишнината на Молиер, най-известният и все още най-популярен майстор на сатирата и сцената в страната.

Годишнината не беше отбелязана по никакъв начин от българския театър, дори известното представление „Дон Жуан“ на Сашо Морфов на сцената на Народния театър не се изигра, защото преди време и то бе спряно от настоящото ръководство заедно с останалите легендарни и обичани от публиката представления на режисьора.

Единственият начин, по който страната ни отчете датата беше онлайн представянето на колекция от плакати „Молиер без граници“ – проект на Международното триенале на сценичиния плакат – София в партньорство с Френския институт в България и Държавен културен институт – МвНР. Колекцията обединява 35 български и чуждестранни плакати. Някои от тях са създадени специално за проекта, а други са част от богатия фонд на Триеналето.

Другата българска институция, която се е сетила за голямата дата е Нов български университет. От 15.01 до 22.01 Книжарница и галерия „НБУ в ЦЕНТЪРа“ продава книги на писателя в чест на събитието.

Кръстен на 15 януари 1622 г. и вероятно роден ден-два преди това, Молиер – истинското име Жан-Батист Поклен – заема централното място във френската култура, както е Шекспир за англоезичния свят. Когато французите говорят за родния си език, те казват: „езика на Молиер“. Смятан е за душата на Комедѝ франсез (Френската комедия), която съчетава елементи на италианската Комедия дел арте с изящността и чувствителността на френския хумор. Сатирата на Молиер често привлича критиката на моралистите и най-вече на Римокатолическата църква заради неговите атаки срещу религиозните лицемери и двуличници. Някои от творбите му дори са били забранени от църквата. През 1650 г. той става директор на пътуващия театър, който постепенно се утвърждава, славата му се разнася из цяла Франция. През 1658 г. неговият театър се установява в Париж.

Тартюф, Македонски народен театър, режисьор Галин Стоев, художник на плаката Георги Янков

Последното изпълнение на сцената на Молиер е фатално и става легендарно.
Молиер страда от туберкулоза и вече много болен, на 17 февруари 1673 г., при представяне на последната му комедия „Мнимият болен“, в която играе ролята на Арган, му прилошава и припада на сцената. След кратка почивка по негово настояване и с огромно усилие на волята доизиграва пиесата, но след спускане на завесата силите му го напускат и той припада отново. Пренесен е вкъщи, където след няколко часа умира на 51 години, в разцвета на творческите си сили.

Nicolas Mignard (1606-1668). Molière (1622-1673) dans le rôle de César de la „Mort de Pompée“, tragédie de Corneille. Paris, musée Carnavalet, Wikipedia

Католическото духовенство, което Молиер така силно ненавижда и така талантливо осмива, отказва да даде разрешение за погребението му. Освен това по френските закони от онова време не е разрешено актьори да бъдат погребвани на свещената земя на гробището. Арманда – съпругата на Молиер, търси съдействието на краля. Той разрешава погребението да се извърши, но без каквато и да е служба и късно вечерта. Заравят го през нощта зад гробищната стена, където по принцип са погребвани само самоубийците и некръстените деца. След ковчега на великия писател вървят много негови почитатели, сред тях Лафонтен, Боало, колегите му от театъра и много други, които разсмива донеотдавна в театъра. След Великата френска революция властта изразява почитта си към Молиер, като останките му са пренесени в гробището на манастир, а през 1817 г. тържествено са пренесени в парижкото гробище Пер Лашез в близост на тези на Лафонтен.

Президентът на Франция Еманюел Макрон за Молиер в Twitter

Искате да знаете повече?

В това време във Франция:

2022 е годината, посветена на Молиер и неговата 400-годишнина. Президентът Еманюел Макрон написа в профила си в Twitter:

„Преди 400 години е роден Молиер. Мнимият болен, МизантропЪТ, Скъперникът… толкова много шедьоври, превърнали се в класика. Театър, кино, книги: този гений на човешката комедия е влязъл завинаги в нашата колективна памет. Да празнуваме Молиер!“

Много от тържествата ще бъдат поставени на места, белязали живота на Молиер като актьор, директор на театър и драматург, но преди всичко в Комеди Франсез, създаден от крал Луи XIV през 1680 г., седем години след смъртта на Молиер. Само негови пиеси ще се играят на сцената на този „парижки паметник на Молиер“ до юли, като това вече започна в събота с оригиналната цензурирана версия на „Тартюф“. Представлението ще се прожектира на живо и по кината. Счита се, че тази пиеса на практика е създала жанра „комедията на нравите“, който осмива моралното лицемерие на висшето общество. „Мнимият болен“, „Скъперникът“ и „Буржоата благородник“ също ще се играят в Комеди Франсез, най-дълго действащата театрална трупа в света, която изпълнява по една творба на Молиер всяка година от откриването си.

Театърът, близо до музея Лувър „има корени в квартала, където Молиер е живял и където е умрял, и той е навсякъде във въздуха“, казва актрисата от Комеди Франсез Доминик Блан пред АФП. „Имам връзка с него, като приятел ми е“, казва още тя. Актьорът Денис Подалидес допълва, че не е „суеверен“ и не се притеснява от присъствието на духа на Молиер в театъра. „Той „спи“ в творбите си, докато не ги изиграем, а след това се усеща едно особено оживление“, казва още той.

Във Версай, където Молиер се радва на покровителството на Луи XIV, няколко от най-известните му пиеси ще бъдат изиграни в оригиналните си версии като „комедии-балети“ с музика на бароковия композитор Жан-Батист Люли.

В западната част на Париж всяко лято се провежда месец на Молиер, а статуята на Ксавие Вейхан ще бъде открита през май след откриването на изложба на Молиер.

Тъй като Молиер бяга от Париж, още когато е на 23, прекарвайки следващите 13 години от живота си с пътуваща трупа – юбилейни събития ще се провеждат из цялата страна. Идната събота ще бъде открита друга статуя в Пезенас, където Молиер е отсядал многократно през ранните си години. Историческото сърце на града ще бъде превзето от живи сцени – откъси от пиесите му и игрални възстановки на неговия живот. На пазара ще излезе и официална пощенска марка на Молиер. Националният център за театрални костюми (CNCS) в Мулен, централна Франция, ще открие изложба „Молиер в костюми“ в края на май. Парижката опера ще отпразнува юбилея с „Молиер в музиката“ от септември.

Драматургът оставя малко следи от личния си живот и единственото от четирите му деца, оцеляло до зряла възраст, губи ръкописите си. Въпреки мита, Молиер не умира на сцената, а малко след представление – като хипохондричния Арган – у дома на Rue de Richelieu на 17 февруари 1673 г.

*В материала са използвани и откъси от статии от френската преса.

„Молиер без граници“, изложба на плакати
- РЕКЛАМА -spot_imgspot_img
Искра Ангелова
Искра Ангелова
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.
Последни
- РЕКЛАМА -spot_img
Вижте още
- РЕКЛАМА -spot_img

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here