spot_img
spot_img
0.6 C
София
неделя | 27.11.2022 | 04:11:51

Mузеят – място за среща?

Хайде на музей в Уикипедия - първият музеен "едитатон" е вдъхновен от Гьоте институт

- РЕКЛАМА -spot_img
- РЕКЛАМА -spot_imgspot_img

Искаме ли го или не – ясно е, че изкуството ще трябва все повече да се дигитализира. Във време на рестрикции и постоянни противоепидемични локдауни като днешното музеите са сред най-потърпевшите и опустели културно-образователни места. Децата ни все по-малко ще знаят какво точно означава „галерия“ или „музей“, както позабравиха значението на „библиотека“ и „читалище“, дори – на „кино“ като места за съпреживяване на изкуство, наука, история и други удоволствия.

Обаче енциклопедиите в интернет също са интересна дестинация, могат да се усъвършенстват и дават безкрайно много възможности! Особено Wikipedia, която, знаете, се създава от читателите си.

По случай Деня на народните будители тази година Гьоте-институт организира първия Музеен Уикипедия едитатон. В обучението се включиха осемнадесет музея от цялата страна, които си поставиха за цел да подсилят и актуализират онлайн репрезентацията си в Уикипедия.

Уъркшопът беше воден от Жюстин Томс – членка на Българското уикипедианско общество, както и експертка в сферата на комуникациите и връзките с обществеността. Представените от нея теми дадоха възможност на участниците да научат повече за историята и замисъла на свободната  енциклопедия Уикипедия, както и за основните линии на редактиране, писане на статии и ново съдържание.

Жюстин Томс
Жюстин Томс

Казвам се Жюстин Томс и това не е псевдоним, а истинското ми име.
Българка от арменски произход, ако се чудите защо се казвам така.
Занимавам се с онлайн медии и онлайн маркетинг от края на 90-те. Преподавам, пиша статии и книги по темата. Децата, децата и компютрите, Интернет и уеб като цяло, развитието на уеб в бг, зелено – това са моите теми. Иначе обичам кафе, с приятели, на открито и игрите с децата си.

Въведението в особеностите на платформата беше последвано от практически демонстрации и обсъждания на конкретни, новосъздадени статии, които да обогатят съдържанието и да популяризират музейното дело в България.

Инициативата, част от дългосрочния проект “Музеят – място за среща” на Гьоте-институт, цели да подчертае ролята на музеите в културния и социален живот, както в исторически план, така и в съвремието.

Участие в едитатона взеха музейни работиници, както и педагози, ПР-и, историци, изкуствоведи и изследователи, чиято работа и интереси са свързани с музейното дело и културното наследство.

Гьоте-институт изказва благодарност към осемнадесетте музея от цялата страна, които се включиха в рамките на инициативата:

  • Регионален исторически музей Бургас
  • Регионален исторически музей София
  • Регионален исторически музей Ловеч
  • Регионален исторически музей Плевен
  • Регионален етнографски музей Пловдив
  • Исторически музей Разлог
  • Национален военноисторически музей
  • Национален политехнически музей
  • Исторически музей Самоков
  • Малка Базилика Пловдив
  • Градска художествена галерия Пловдив
  • Етнографски музей на открито „Етър“, Габрово
  • Музей „Дом на хумора и сатирата“, Габрово
  • Музей „Борис Христов“, София
  • Художествена галерия Казанлък
  • Философско-исторически факултет ПУ „Паисий Хилендарски“
  • УниАрт, НБУ
  • ИЕФЕМ- БАН

Списък с някои от новите или допълнени публикации ще намерите ТУК.

Научете допълнителна информация за проекта „Музеят – място за среща“ – тук.

- РЕКЛАМА -spot_imgspot_img
Искра Ангелова
Искра Ангелова
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.
Последни
- РЕКЛАМА -spot_img
Вижте още
- РЕКЛАМА -spot_img

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here