Home Главен герой На 1 март е концертът на момичетата с хита „Мусaка“ – триото Wet Pebbles + интервю

На 1 март е концертът на момичетата с хита „Мусaка“ – триото Wet Pebbles + интервю

На 1 март е концертът на момичетата с хита „Мусaка“ – триото Wet Pebbles + интервю
Wet Pebbles, снимка: личен архив на групата

Утре, на 1 март, от 20:00 часа в Бар Петък ще можете да чуете една много свежа и млада група Wet Pebbles.

WET PEBBLES са стилно дамско суинг трио в състав цигулка, китара и барабани, като добавим и техния джентълмен-басист – доцент по математика и физика. Този екзотичен квартет ще представи новото си видео към песента „Магията се завъртя“ на връх баба Марта – 1-ви март, 2022 г. – в столичния „Бар Петък“. От бандата ни увериха, че на събитието ще има много изненади и игра с публиката. Подготвили са супер свежи тениски и принтове в комикс стил, заимстван от анимацията във видеото, а група деца – техни ученици от институции, в които преподават – ще се включат на живо на сцената по време на изпълнението на песента.

„Магията се завъртя“ спечели награда за дебют в 52-рия конкурс „Пролет“ на Българското Национално Радио. От повече от месец песента е в класацията БНР топ 20 и се върти в различни национални радиостанции. За видеото WET PEBBLES са работили с фотографа Йосиф Аструков и видео оператора Shorty Sax. Режисьор и идеен концептуалист на клипа е Ваню Кръстев, който използва анимационни елементи от оригинални дизайни за текстил на своята съпруга, Ели Кръстева. Така в клипа оживяват летящи китове, танцуващи фламинго и пищна джунгла, кореспондиращи с лятното тропическо настроение на песента. От бандата ни подсказаха, че са избрали за промото именно Бар Петък заради богато декорираната му в зелени растения сцена за жива музика.

WЕТ PEBBLES се сформира през 2017 г. Невена Григорова – барабани и вокал, и Теодора Николаева (Теddy Velvet) – китара и вокал се събират с идеята да правят авторска музика и версии на любими поп и джаз песни. Канят като солист цигуларката Бояна Желязкова, а след около година към тях се присъединява и Данаил Брезов, член на БАН и преподавател по висша математика и физика във ВИАС. През последните няколко години те свирят на различни фестивали в София и страната, и имат участия в редица столични клубове. През април 2020 г. пускат дебютния си сингъл „Мусака“, който завладява сърцата на феновете и остава в класацията на БНР ТОП 20 повече от два месеца.

Тази пролет им предстои запис на нова  песен – „Дъждовен фънк“ – в студиото на Музикална къща БНР и реализиран с подкрепата на Национален фонд Култура. Песента „Дъждовен фънк“ ще се включи в новия конкурс „Пролет“ 2022 през април и ще има своята официална премиера през лятото. Още за бандата можете да научите тук: https://www.facebook.com/wetpebblesband и можете да подкрепите тяхната песен „Магията се завъртя“ като гласувате за нея на всеки 24 часа ето тук: http://top20.bnr.bg/

Ден преди първия им голям концерт с групата разговаря Искра Ангелова.

Здравейте! Мокри камъчета! Защо се казвате така?

Невена: Името дойде в главата на Теди и го приехме както всичко друго – с чувство за хумор и самоирония.

На колко сте години?

Невена: Тази година ставаме на пет.

От кога се познавате?

Невена: С Теди сме се засичали на джаз събития и по-рано, а с Бо – от създаването на групата. Дани дойде две години по-късно, за да разтури женското ни царство с космическия си бас. (Наричат го Дани Космоса).

Кога разбрахте, че суингът и фънкът са вашата музика? Имате ли конкретен спомен?

Теddy Velvet: Откакто свирим заедно – суингът ни приляга както точките на токачките. 

Невена: Аз започнах да слушам и свиря суинг, когато ме поканиха на турне във Великобритания с една дамска формация през далечната 2009 г. Трябваше да навляза в тази музика и тогава се влюбих в нея от първо “ухо”. Преди това бях основно на поп-рок вълна.

Бо: Завърших НМА „П. Владигеров“ с класическа цигулка, но откакто се помня обичам да импровизирам. Ето как съвсем естествено започнах да свиря в бандата, след като Нев ми се обади.

Данаил: Откакто започнах да свиря на бас, и преди това харесвах тези стилове, но басът ме научи да слушам повече “с корема” 🙂

Любима книга?

Teddy Velvet: “Ей така” на Виктор Самуилов

Бо: „Периодичната система“ на Примо Леви, но това с „любимата“ книга, песен или филм е доста подвеждащ въпрос. Зависи много и от момента, в който се намираме. Преди около година книгата за мен беше „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков. 

Невена: Напоследък любима ми е тетралогията на Елена Феранте и първата й “Гениалната приятелка”.

Данаил: Труден въпрос, ще се измъкна с “Малкия принц”… не съм чел “Винету”, а много ми се искаше да я кажа 🙂

Любим поет?

Тeddy Velvet: Sting

Бо: Албер Камю

Невена: Атанас Далчев

Данаил: Само един ли… Руми?

Любим режисьор?

Teddy Velvet: Ян Кунен

Бо: Алехандро Гонзалес Иняриту

Невена: театрални: Александър Морфов и Явор Гърдев, а кинорежисьори – Уди Алън и Ингмар Бергман

Данаил: Не знам, любимите вече са ми омръзнали, търся нови.

Любим сериал? 

Teddy Velvet: Синьо лято

Бо: Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Силно впечатление ми направи „Викинги“, но не бих го нарекла чак любим.

Невена: “Сексът и градът” и “Алф”.

Данаил: Хахахах, не 🙂

А кога решихте, че искате да свирите на нещо? По колко часа на ден го правите?

Невена: От малка имам интерес към музиката, а на 14 години се записах на барабани в Музикалната школа към Централния военен клуб при Ани Гитева и това промени живота ми изцяло. Сега свиря по-рядко, отколкото бих искала, но често барабаня на необичайни места. 

Бо: Свиря на цигулка от 6-годишна възраст. Имала съм периоди, в които съм свирила по 8 часа на ден. Напоследък – когато мога отделям около 2 ч. и свиря основно Бах.

Данаил: На около десет се “запалих” по перкусии и бас, детска радост, няколко години по-късно започнах да свиря на китара, вече по-сериозно, а към баса се върнах чак като студент… нямам точно определено време за свирене, винаги си мисля, че е малко.

Tеddy Velvet: Свиря на пиано от 7 годишна, с китарата се запознах преди около 10 години. Ще ми се да имам повече време за свирене.

Wet pebbles, снимка: личен архив

Имате и кавалер: Данаил Брезов, доцент по математика в УАСГ – него къде го намерихте?:-)

Бо: В космоса. Нека кавалерът разкаже.

Данаил: Запознахме се с Теди на един хубав джем и решихме, че искаме да свирим заедно. С Невена и Бо се видяхме след това на тяхно участие – разбрахме се да пробваме и то взе, че стана.

Джаз за деца, йога на смеха, учителстване по музика, свирене на цигулка, пътешестване, писане на сценарии, радост – чета ви биографиите и си мисля, че явно да – това е новият човек на изкуството, той е синтетичен, той обединява всичките си мечти, интереси, пориви… Кога ви остава време обаче… за Wet pebbles?

Теddy Velvet: През последните 6 месеца отделям минимум по 1 час на ден за Wet Pebbles и мисля, че се усеща. Клипове, снимки, дизайни, комуникация, репертоар, проекти, текстове. В момента съм поставила бандата като приоритет в музикалните си проекти.

Невена: Гледаме веднъж седмично да се събираме, а през останалото време обсъждаме важните въпроси в чатове. И някои маловажни – също.

Бо: Винаги се намира време за нещо, което обичаш. 

Първото ви парче се казва „Мусака“ и така безапелационно ни спечелихте освен с качествена музика и с чувството си за хумор. Може ли всяка на прима виста да ми каже как прави мусака?

Невена: С любов и предварително запържен червен пипер.

Теddy Velvet: Аз слагам доста подправки и дебела заливка… И с импровизации докато кълцам картофите.

Бо: По абсолютно класическата рецепта, като за рязането на зеленчуците обикновено разчитам на моята половинка.

Чаровно и омайно е, когато – особено в България – музикантите и хората на изкуството не се взимат насериозно. Кога според вас обаче някои пресоляват супата, ако използваме вашите метафори?

Данаил: Когато се вживяват в ролята на инфлуенсъри по теми, от които нямат никакво понятие, но ги използват за временна слава. 

За какво сте си мечтали като малки?

Teddy Velvet: Да стана циркаджийка и да имам летящ кон.

Невена: Да стана еколог и да имам пиано, на което да свиря вечер след работа.

Бо: Да стана космонавт и балерина. 

Данаил: Помня, че исках да бъда боклукчия, след това рок-звезда: второто се сбъдна, а първото вероятно е някаква метафора за човек, който се бори с ентропията – не знам дали съм успял там.

Сега сте пример за self-made продукт, който се налага заради качеството си, от само себе си, защо според вас това стана възможно? Защо още първото ви авторско парче „Мусака“ стои в класацията на БНР ТОП 20 повече от два месеца? Защо през 2021 г. песента ви „Магията се завъртя“ печели награда на БНР за Дебют на 52-рия конкурс за авторска песен „Пролет“ 2021? Т.е. как така???

Невена: Защото обичаме това, което правим и не се отказваме въпреки трудностите. За хубавите неща се иска освен вдъхновение и постоянство.

Бо: Магия

Wet pebbles, снимка: личен архив

Срещали ли сте т.нар. „мафия на монополистите“ по радиата и медиите, случвало ли ви се е да ви откажат да ви пускат парчето или да не ви канят някъде? Изобщо какви са ви наблюденията върху начина, по който медиите у нас отразяват изкуство, което не е продуцирано от големите компании, а и не е поп-фолк чалга?

Теddy Velvet: Трудно е да се стигне до по-слушани от младите медии. И е трудно да се стигне до ротация в медия – ако има подкрепа, то обикновено е най-вече за еднократно наше представяне.

Бо: Подкрепям мнението на Теди. Разчитаме основно на подкрепата и споделянето на нашите фенове. 

Невена: За всяка музика си има публика. От БНР харесаха песента “Мусака” и я въртяха доста дълго. Отразявали са ни и от Jаzz FM. Мисля, че човек е точно там, където трябва да бъде.

Данаил: Не знам доколко е мафия, медиите залагат на сигурното и не обичат да рискуват, а слушателите са зажаднели за музика.

Гледате ли музикалните формати по телевизията и какво мислите за тях?

Бо: Не.

Данаил: По телевизията не, но понякога гледам откъси на запис – има нещо чисто човешки трогателно в това един скрит талант да разцъфне пред света.

Невена: Отдавна не гледам. Но, да, има добри находки. Някои от звездите, които познаваме в момента, са тръгнали оттам.

Виждате ли как постепенно в национален ефир се завръща с пълна сила чалгата? Защо според вас иначе симпатични предавания решиха да я легитимират сега? Наново?

Теddy Velvet: Защото търсят рейтинг. Чалгата е стил, който вече е сериозно легитимиран, не можем просто да го загърбим, факт е. Въпросът е да се дава път и на разнообразна и качествена нова музика. 

Бо: Твърде сложна тема, но пошлостта залива не само България, а и целия свят. Чалгата не е нов феномен. Народът винаги е искал хляб и зрелище.

Невена: Не гледам телевизия. Проблемът с чалгата у нас е, че се превърна в манталитет и отдавна не е само музика.

Данаил: Две поколения свикнахме с нея и вече се приема за нещо нормално. Беше тръгнала да си ходи по някое време, но я върнаха насила едни хора, които сега са в парламента – явно им е важна.

Wet pebbles, снимка: личен архив

Огромният успех на Sentimental Swingers преди години обеща, че у нас има нужда от различни, ярки, весели други стилове в музиката, че ролите, в които влизаха трите певици са хем много есктравагантни (извън клишето), хем – достатъчно разпознаваеми и привлекателни за по-широка публика и че носталгията може да носи и рокля на точки и да не е обвързана с нашия си местен соц… За жалост Рони си отиде и това сложи край на онзи свеж и находчив проект. Не ви ли е страх, че може да ви сбъркат с тях или че по нещо си приличате или бихте казали, че по-скоро го правите в памет на Рони?

Teddy Velvet: Те бяха голямо вдъхновение и наистина свеж полъх. За разлика от тях, ние свирим и пеем и трите, и правим всичко сами: музика, аранжименти, продуциране. Не сме толкова мащабен проект, засега, но определено сме независими и многолики. Поклон пред Рони и всички музиканти от проекта Sentimental Swingers.

Бо: Това, което бих споделила само е, че много Рони беше любим български артист за мен с цялата си многопластовост и талант. Поклон.

Невена: Тази група беше явление на нашата сцена и една от любимите ми, а с Рони сме свирили на едно детско събитие в Бургас и няма да забравя позитивната й енергия и непринуденост. За мен винаги ще е вдъхновение това, което е създала. И само мога да се радвам, ако някой направи аналогия между нас и тях, въпреки че сме малка формация и търсим по-акустично звучене, нямаме и брас. 

Разбира се, те не са измислили концепцията на момичешкото трио – освен Андрюс систърс, в САЩ има много такива групи… Вие коя най-много харесвате?

Невена: Да, вълната на суинга не е от вчера, а за мен основен мотив да съберем тази група беше, че преди това свирих с друга дамска формация на турне в цяла Великобритания. Някои от тях също пееха. Но на мен ми се искаше да импровизираме повече и най-вече да правим авторска музика. От вокалните формации и импровизатори ме вдъхновяват Manhattan Transfer и Jacob Collier, а от българските голямо явление са “Спектрум”.

Бо: Андрюс систърс ни вдъхновяват, но по мое мнение повече се доближаваме до Postmodern Jukebox по разнообразие на репертоара. 

Може би основната разлика между вас и тях е, че вие и свирите, и композирате парчетата си, нали така? Повечето момичешки групи не са били толкова надарени…

Невена: Благодаря. Правим, каквото ни идва отвътре и това ме изпълва с радост най-много от всичко. Имах лош опит с друга група, в която ми бяха забранили да пея, за да си “гледам барабаните” и уранската ми природа се опълчи на това с времето…

Бо: И се забавляваме..

Междувременно светът влезе във война. Вече сте били част от голяма кауза – Greenpeace, смятате ли, че част от важните неща за един човек на изкуството са неговите каузи и примерите, които дава? 

Бо: Да, разбира се. Чрез изкуството можем да говорим, да достигнем по-бързо до повече хора. Аз лично не бих казала нищо друго по темата, освен че не подкрепям войната като цяло. За жалост все още не сме еволюирали до там, че да можем разрешаваме конфликтите си по мирен път.

Невена: Да, ролята на човека на изкуството е да е адекватен на времето си и да отразява действителността със средствата на изкуството. Но и да бъде човек и да излезе от балона си, когато времето го изисква. 

Данаил: Не бива да цапаме сцената с политика, а и артистите също грешат в преценката си – но все пак сме хора и всеки може  да покаже съпричастност към каузите, в които вярва. 

Сега как бихте искали да се включите? Какво можем да направим за украинците и руснаците, които са в беда? Едно време бях организирала заедно с екипа на „Нощни птици“, с много наши приятели-музиканти и целия състав на Модерен театър благотворителен концерт за помощ на децата от Хаити. Днес нямам национален ефир, но имаме други начини – дайте идеи?

Бо: Благотворителен концерт като за начало. 

Невена: Подкрепям предложението на Бо. И освен това всеки може да помисли за място, което да преотстъпи временно на нуждаещи се семейства. И да намали коментарите в социалните мрежи за сметка на действията.

Данаил: Така е, хората, които бягат от войната имат нужда от подслон и утеха, не от декларирано състрадание. А това са най-милите и гостоприемни хора, които някога ще срещнете.

Teddy Velvet: Миналата седмица на един джем в бар Безкрай имах удоволствието да се запозная с един украински саксофонист избягал в София – Йерослав. Пламенен човек, усмихнат и впечатлителен като дете. Сподели, че за една седмица са му намерили работа като музикант, квартира и дори някой, който да му носи зеленчуци от село. Казах му “Welcome home!” и ми стана много мило, че съм българка.

Много се радвам за вас, стискам ви палци, изключително сте колоритни и се надявам да мога да ви интервюирам и в телевизионно студио… съвсем скоро! Успех! 

Wet pebbles, снимка: личен архив
Previous article Берлинска филхармония посвещава Втора симфония на Густав Малер на засегнатите от войната в Украйна
Next article Наградите на американската Гилдия на актьорите бяха раздадени в Санта Моника
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here