spot_img
spot_img
-0.2 C
София
неделя | 27.11.2022 | 06:11:28

Най-сетне пробив – фирмите, които помагат за развитието на културния и обществения живот няма вече да са анонимни в БТА

"Медиите могат да допринесат българският бизнес да инвестира в култура, наука и образование, като посочват кои са спомоществователите на различни събития и инициативи в тези сфери," каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев.

- РЕКЛАМА -spot_img
- РЕКЛАМА -spot_imgspot_img

Най-сетне имената на спомоществователите, партньорите, спонсорите и донорите на различни културни и обществено значими прояви няма да бъдат спестявани от медиите! Досега това беше причината повечето бизнеси да се въздържат от щедра алтруистична и обществено полезна дейност, макар някои да го правеха и напълно анонимно – заради каузата. В края на деня именно спонсорите на една или друга културна или обществена инициатива, произведение, продукция са и нейни създатели. Несправедливо е точно те да остават в сянка, като така се убива и естественият им порив да подкрепят българското изкуство и образование.

„В БТА има начин за представяне на бизнес информацията, за нея има специална редакция и вече се съобщават имената на фирми, особено на тези, които помагат за развитието на културния и обществения живот.“ Това каза в Националния пресклуб на БТА генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев по време на срещата на клуба „Бизнес на високи токчета“, в който членуват дами, занимаващи се с предприемачество.

Новата дирекция „Икономика“ отразява информация за българската и за световната икономика, като идеята е световните новини да намират връзката си с българските по същата тема. От следващия месец ще работи и новият сайт на БТА, където заедно с икономическа рубрика, ще има и рубрика „Зелена БТА“, посветена на екологията и „зеления преход“ на икономиката. „В дирекция „Икономика“ работят едни от най-компетентните репортери и редактори,“ посочи Кирил Вълчев. „Ще засилим икономическата информация от всички области. Плановете ни са да има специализирани икономически кореспонденти и в шестте региона за развитие на страната,“ добави той.

„БТА променя и една трайна политика на българските медии, която няма основание в законодателството – да не се говори с имена за бизнеса,“ каза Кирил Вълчев. „Няма забрана нито в Закона за радиото и телевизията, нито в други закони да се казва от коя фирма е човекът, който се изказва по определена тема. Напротив, това е от полза, за да се ориентират хората кой точно им говори. Когато бизнесът прави иновации, открива нови работни места и продукти, които сами по себе си са новини, досега те не можеха да бъдат съобщавани. БТА ще стане пример за останалите медии и този практика ще бъде преустановена. Наистина, разликата между рекламата и информацията е деликатна, но ние имаме добрия опит на световните агенции и никъде няма такова нещо. Виждам в националната информационна агенция на България възможност да се помогне на българския бизнес. Бизнес новините или както ги наричаха стопанските новини е нормално да присъстват във всички български медии и БТА ще се опита да помогне, това да се случи.

В списание „Лик“ също има отделна рубрика за култура, образование и наука, където бизнеси, които помагат на научни проекти и културни събития ще им се казват имената. Медиите могат да допринесат българският бизнес да инвестира в култура, наука и образование, като посочват кои са спомоществователите на различни събития и инициативи в тези сфери,“ каза Вълчев.

Кирил Вълчев посочи, че БТА иска да ползва потенциала на браншовите бизнес организации за системно получаване на информации и анализи в тяхната сфера на дейност.

Ние от newsONE поздравяваме БТА за това революционно, навременно и крайно необходимо решение.

Кирил Вълчев, генерален директор на БТА, снимка Facebook
- РЕКЛАМА -spot_imgspot_img
Искра Ангелова
Искра Ангелова
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.
Последни
- РЕКЛАМА -spot_img
Вижте още
- РЕКЛАМА -spot_img

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here