Home Нашите новини Нашите герои / Борис Станимиров: „Имах две деца, сега имам четири“

Нашите герои / Борис Станимиров: „Имах две деца, сега имам четири“

Нашите герои / Борис Станимиров: „Имах две деца, сега имам четири“
Борис Станимиров, снимка Facebook

Отдавна се каня да започна да описвам героизма на хората на изкуството и интелектуалците в България, които – неорганизирани и водени единствено от личната си съвест и обич тръгват, взимат майки с деца, настаняват ги у тях… Следващият разказ ме разтърси и разплака. Прочетох го във Facebook – на стената на човек, който познавам само виртуално. Борис Станимиров е автор на Facebook поредицата Консерватизмите на templar.

„Тази нощ не съм си лягал. Две украински деца, студенти, момче и момиче на 19. Отишли с Уизеър на разходка в азиатска държава. С по една раничка на гърба, както се пътува с нискобюджетните авиолинии. И с летни дрехи, защото там където отиват е лято. Там ги заварва войната. Нямат къде да се върнат. Нямат и как. И остават на улицата. Просто така. Съвсем сами и съвсем без нищо.

Отиват в посолството на една много уредена и много много богата европейска държава и искат помощ. Оттам им казват, че им съчувстват, но нямат бюджет за да ги превозят до богатата държава. За щастие в съседство с посолството на богатата и уредена държава било посолството на най-загубената и неуредена държава в Европа. Но с най-прекрасния, велик и Христов народ на земята. Посолството на загубената държава нямало бюджет дори за дребни сладки за прием на националния си празник, какво да говорим за самолетен билет на бежанци и то двама, и то украинци. Само че консулът, който срещнал децата не им го казал. Прегърнал ги. Прибрал ги при себе си.

И започнал българският екзодус с цялата си хаотична красота. Местната българска общност приели децата вкъщи, щипали им бузките, направили им баница, събрали помежду си пари, дали им дрехи, купили им самолетни билети. Щафетата на живота.

Вчера влязох при ректор на малко висше училище, където се преподава специалността, която учат украинчетата. Не довърших изречението. Минути по-късно с човек от студентския съвет намерихме стая в общежитието. Благодарен съм, че тази нощ точно аз бях Избран да взема децата от летището. Граничните полицаи ме пуснаха почти до самолета. Щафетата на живота сработи и тук. Всеки познава някого, който познава друг, който работи някъде…

Държавата ни е пълен хаос, няма нито идея, нито правила какво трябва да се прави. Но хората ни са добри и правят каквото трябва. Имах две деца. Вече имам четири. Сега спят.“

А кой е Борис Станимиров? Иначе e роден през 1976 г. в София. Завършил е молекулярна биология в СУ Климент Охридски (2002). Специализирал е международни икономически отношения в УНСС, както и Политически умения в Нов български университет. Работи като мениджър в международна финансова група. Има политически опит на различни нива, в това число и в областта на международната политика. Заместник-председател на Европейските млади консерватори под патронажа на Маргарет Тачър. Владее четири езика. Женен. 

*Текстът е публикуван с позволение на автора му.

Previous article Черната комедия „Жълт олеандър“ с Китодар Тодоров е политически трилър
Next article Голям пробив на български пиеси на EURODAM 22
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here