Home Главен герой Нашите герои / Вълнуващият разказ на режисьора Петринел Гочев за това как семейството му прибра украинска фамилия – без уговорки, с обич и смях

Нашите герои / Вълнуващият разказ на режисьора Петринел Гочев за това как семейството му прибра украинска фамилия – без уговорки, с обич и смях

Нашите герои / Вълнуващият разказ на режисьора Петринел Гочев за това как семейството му прибра украинска фамилия – без уговорки, с обич и смях
Петринел и голямото му ново семейство: от ляво надясно - Гергана, Петринел, Роко, Аниел, Тоня, Миша, Максим, Карина, Аня, Саша

БАТЕРИИ НА БЪРЗО ЗАРЕЖДАНЕ

„Около 30 часа е пътувала Ана с Максим, на 5 и Александра на 14. С Петко се засичаме на Микре – той ги е поел от Букурещ. Първите 15 минути са трудни. Моят руски не е мръднал от трудната ми четворка в десети клас. Английският е перфектен само за Гергана и може би – добър при Саша, но тя е по тинейджърски сдържана, а и явно изтощена от път и гранични пунктове. Малкият джоголи непрекъснато, аз трудно разбирам, защото доста от думите му са завалени по детски. Шофирам, сравнително бързо, за да съкратя малко това тяхно пътуване. Гергана измисля игра – рисува на някакъв лист животни, а Максим трябва да ги познава и назовава на руски и украински, ако знае думата. Майката Ана, въпреки умората, току възклицава пред някоя нова група хълмове и заснежени планини, които, знаете, са в изобилие около магистрала Хемус. Снима, още снима.

„Каква красота! При вас всичко е различно! При нас няма планини.“ Става ми фукливо гордо, заради „Горда Стара планина, до ней Дунава синей…“ Подмятам нещо за Карпатите, но те били на Запад и по-скоро хълмове в украинската част. Не знам дали е така – гледах клипче с високи зъбери и високо-планински езера.

Максим пита майка си кога ще се прибират. Тя ловко и убедително му обяснява, че сега при тях е станало много много скучно и всичките му приятели са хванали нанякъде. Явно тази тема е вече с история, защото той пита скоро ли ще пристигнем, и кога ще се запознае с новите си приятели. Държа здраво волана, Слава Богу, че Гергана не разбира какво си казват майката и детето – щеше да ревне.

Рисунките стават все по-дребни, защото листът е само един – някакво зарязано писмо от НАП. Последен час. Минаваме да вземем готова храна от някакво заведение. Предоставят я като помощ. Изобилна е и високо качество. Мисля, че в последния участък от пътя Ана се отчайва къде попада с децата си – те са от Одеса, а тук завои, високи гористи хълмове и сумрак.

Стигаме. Видът на котарака Роко стопява умората и страховете от неизвестното на мига. Максим се провиква „Ето мой нов дом!“ Десет минути, колкото да ги ориентираме кое къде е и тръгваме обратно за София, където ни чакат вече Карина, Тоня на 11 и Миша – баща ѝ, бесарабски българин, който работи тук сезонно от три години. За тях е по-лесно.

Той търси да наеме нещо, но всичко е станало много бързо, въобще не са очаквали цялата лудница.

У дома сме.

Посрещат ни децата с разни въпроси. Майката Ана спи. Олеква ми, че е адекватен човек, осъзнаващ, че трябва да възстанови сили. Оставям Гергана да се оправя с народа и тръгвам да прибера и сина ми Аниел от тренировка. Той не е бежанец, все пак. На парцал съм, но си повтарям – нищо не е срещу 30 часа. Аниел вечеря в колата, разпитва ме за гостите, не му е приятно, че някой му разтурва ежедневието. Даже ме моли някак да заобиколи запознанствата. Държа се твърдо. Не отстъпвам. Дали ме ненавижда в момента, се питам. През осветения прозорец виждаме Гергана, гушнала Максим, който чака новия си приятел. Момичетата са се изпокрили, а възрастните спят.

Влизаме.

Максим е избягал. Но след минута трите деца се изтъпанват пред Аниел и с подаване на ръка, с ясни гласове, се запознават с него. Той е ухилен, Максим търчи около него, а момичетата му говорят неспирно на руски, а той на английски, после смесват езиците, а после с викове и смехове превземат цялата къща. Трийсет часа? Заредили са батериите за минути. Възрастните спят.

Децата са поканили Аниел да му покажат тяхната стая.

Той се хили, защото до вчера я знаеше като неговата и на Филип. Е, по – рано беше на Петра. Завиждам им за батериите. Единайсет годишната Тоня влита с едно одеало в хола – Там се сбиха, а аз си лягам. (Казва „Лека вечер“ на български.) Ние също си лягаме. До батерии е всичко.“

Петринел и Гергана, Facebook

*Публикуваме текста на автора с негово съгласие.

Искате да знаете повече?

Петринел Людмилов Гочев е роден на 28.10.1968 г. в София – режисьор, сценограф, художник.

Петринел Гочев освен режисьор е художник, скулптор и сценограф. Завършва средното училище за приложни изкуства и в биографията му са вписани над 10 самостоятелни изложби, част от които са представени в Софийска градска художествена галерия, в художествените галерии във Варна, Велико Търново, Видин. През 1999 година се дипломира като режисьор в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Маргарита Младенова. Професионалният му дебют е на сцената на Пазарджишкия театър с постановката „Епични времена“ по Йордан Радичков през 1998 г. в. В периода 2000 – 2001 г. е директор на Драматичен театър – Благоевград, след което излиза на свободна практика.

Последните реализирани постановки на Гочев са в средата на първото десетилетие на ХХI век, след което в продължение на седем години името на режисьора отсъстваше от театралните афиши. Голямото си завръщане на театралната сцена Петринел Гочев извърши със спектакъла „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир в ДТ – Габрово, макар преди това да поставя „Живял човек“ от В. Шукшин на Хасковска сцена (2011). След голямата пауза и безпорния успех на „Ромео и Жулиета“ Петринел Гочев реализира още два свой проекта – „Голямата печалба“ от Ектор Кинтеро в ДТ – Благоевград и „Сватбата на дребния буржоа“ от Бертолт Брехт на сцената на Театър „София“.

Петринел Гочев, снимка: Facebook
Previous article Всички украинци с вход свободен на Swing to peace на Вера Шандел и Ангел Заберски-син
Next article Гледайте само в cultureONE разходката в открития космос на астронавтите Раджа Чари и Матиас Маурер
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here