Ето и една новина, върху която бих искала да обърна вниманието на господа политиците у нас. Залисани в страховитата днешна реалност, в която гази целият свят – когато дългата, безпрецедентна и мъчителна Ковид криза, неусетно изместена от войната на Путин, довела и нашата страна до драстично растяща инфлация и неуправляема огромна бежанска криза на майки и деца от Украйна… ние забравихме (отново) належащия проблем с решаването на противоречията и споровете, свързани с финансирането на българското кино. А то, драги ми читателю, е реално единствената останала ни възможност българското изкуство (а не само отделни негови мигрирали по света представители, като музикантите например) да се изправи и да стои достойно редом с големите, въпреки малките си бюджети, рядко говорения си по света български език и угнетителното отношение към самото него у нас. („Български филм ли е – не ми го хвали!“)
Набързо приетият в последните моменти на предишното управление на ГЕРБ без нужното обществено обсъждане и консенсус силно проблематичен Закон за киното остава в основата на блокирания процес за кинопроизводство, а самите кинаджии са се разделили на множество групи по интереси, които видимо нямат единна позиция. Но слънцето винаги изгрява. Както казва едно клише: „Прави каквото трябва, пък да става каквото ще.“ Доказателство, че това е правилната житейска позиция е онова, което – напълно независимо от нашите местни дрязги, несъгласия, критики и скандали – се случи по страниците на най-престижните американски списания и вестници с нежния, ироничен и смешно-страшен филм „Страх“, чието избиране за българско предложение за наградата за чуждоезичен филм „Оскар“ бе така шумно оспорвано от определени групи у нас.
Авторитетният в. „Ню Йорк таймс“ сравни българската актриса Светлана Янчева с носителката на награди „Оскар“, „Златен глобус“ и „Еми“ Франсис Макдорманд. И други водещи издания в САЩ публикуваха ласкави рецензии за българския филм „Страх“ на режисьора Ивайло Христов, който бе българската номинация за награда „Оскар“ за международен филм. Продукцията се представя от началото на месеца във виртуални кина в САЩ, от Амазон, Епъл Ти Ви и други стрийминг платформи на английски и на български език със субтитри.
„Перфектен филм за този момент – въпреки че излиза в края на 2020 г., спечелвайки Голямата награда на международния кинофестивал в Талин „Тъмни нощи“, „Страх“ предлага както сериозно-комичен мехлем, така и размахва пръст, точно когато поредната голяма бежанска криза вълнува света,“ пише електронното издание на списание „Варайъти“ в коментар за продукцията.
„В началото на „Страх“ доминира чувството на самота,“ започва рецензията в „Ню Йорк таймс“. „Режисьорът Ивайло Христов е вещ в бавното натрупване на напрежението и в комичното насочване в погрешни посоки,“ посочва авторът. „Режисьорът показва как думите водят до действия, как ревността и скуката се смесват с предразсъдъците в отровна напитка.“
В рецензията се изтъква, че Янчева силно напомня на Франсис Макдорманд – саркастична, уморена и нетърпелива. „Тя е харизматичният морален център на филма, точно както Макдорманд беше в „Три билборда извън града“. „Страх“ има по-ясно и по-подробно усещане за място от „Три билборда извън града“. Лицата изглеждат живи като пейзажа, а саркастичният , фаталистичен хумор има също толкова силен и отличителен местен привкус като гъбите и лютите чушки, които Светла, героинята на Янчева, приготвя на бежанеца Бамба.„
„Избран миналата година за българското предложение в надпреварата за награда „Оскар“, този топъл, завладяващ, чернобял филм напомня за горчиво-сладки артхаус хитове като „Посещението на оркестъра“ („The Band’s Visit“), както и избрани бисери от държави от съветския блок, от новата вълна от 60-те години на 20-и век“, пише „Варайъти“. В рецензията се посочва, че режисьорът Ивайло Христов залага на абсурден хумор, напомняйки на бодливите, но нежни социални сатири на Иржи Менцел, Милош Форман и други източноевропейски творци отпреди повече от половин век.
„Това приятно ретро усещане се засилва от елегантната простота на красивите, остри черно-бели композиции на оператора Емил Христов. Макар че изобразяването на националистическата отрова е като истинско ужилване, „Страх“ не се отклонява от комедийния терен и завършва с причудлива нотка. Това е и весел портрет на женската неукротимост, по примера на скорошни филми като „Кошер“ и „Това не е погребение, това е възкресение“ („This Is Not a Burial, It’s a Resurrection“). Изглеждайки по-скоро като селска Пати Смит, страхотната героиня на Янчева предизвиква неохотно възхищение („Каква упорита жена си ти“) на Бочев, който се оказва един от по-разумните опоненти,“ пише „Варайъти“.
