Home Киноман „Ню Йорк таймс“ сравни актрисата Светлана Янчева от „Страх“ с Франсис Макдорманд, а „Варайъти“ – Ивайло Христов с Иржи Менцел и Милош Форман

„Ню Йорк таймс“ сравни актрисата Светлана Янчева от „Страх“ с Франсис Макдорманд, а „Варайъти“ – Ивайло Христов с Иржи Менцел и Милош Форман

„Ню Йорк таймс“ сравни актрисата Светлана Янчева от „Страх“ с Франсис Макдорманд, а „Варайъти“ – Ивайло Христов с Иржи Менцел и Милош Форман
Светлана Янчева, Страх, снимка ProFilm

Ето и една новина, върху която бих искала да обърна вниманието на господа политиците у нас. Залисани в страховитата днешна реалност, в която гази целият свят – когато дългата, безпрецедентна и мъчителна Ковид криза, неусетно изместена от войната на Путин, довела и нашата страна до драстично растяща инфлация и неуправляема огромна бежанска криза на майки и деца от Украйна… ние забравихме (отново) належащия проблем с решаването на противоречията и споровете, свързани с финансирането на българското кино. А то, драги ми читателю, е реално единствената останала ни възможност българското изкуство (а не само отделни негови мигрирали по света представители, като музикантите например) да се изправи и да стои достойно редом с големите, въпреки малките си бюджети, рядко говорения си по света български език и угнетителното отношение към самото него у нас. („Български филм ли е – не ми го хвали!“)

Набързо приетият в последните моменти на предишното управление на ГЕРБ без нужното обществено обсъждане и консенсус силно проблематичен Закон за киното остава в основата на блокирания процес за кинопроизводство, а самите кинаджии са се разделили на множество групи по интереси, които видимо нямат единна позиция. Но слънцето винаги изгрява. Както казва едно клише: „Прави каквото трябва, пък да става каквото ще.“ Доказателство, че това е правилната житейска позиция е онова, което – напълно независимо от нашите местни дрязги, несъгласия, критики и скандали – се случи по страниците на най-престижните американски списания и вестници с нежния, ироничен и смешно-страшен филм „Страх“, чието избиране за българско предложение за наградата за чуждоезичен филм „Оскар“ бе така шумно оспорвано от определени групи у нас.

Авторитетният в. „Ню Йорк таймс“ сравни българската актриса Светлана Янчева с носителката на награди „Оскар“, „Златен глобус“ и „Еми“ Франсис Макдорманд. И други водещи издания в САЩ публикуваха ласкави рецензии за българския филм „Страх“ на режисьора Ивайло Христов, който бе българската номинация за награда „Оскар“ за международен филм. Продукцията се представя от началото на месеца във виртуални кина в САЩ, от Амазон, Епъл Ти Ви и други стрийминг платформи на английски и на български език със субтитри.

„Перфектен филм за този момент – въпреки че излиза в края на 2020 г., спечелвайки Голямата награда на международния кинофестивал в Талин „Тъмни нощи“, „Страх“ предлага както сериозно-комичен мехлем, така и размахва пръст, точно когато поредната голяма бежанска криза вълнува света,“ пише електронното издание на списание „Варайъти“ в коментар за продукцията.

„В началото на „Страх“ доминира чувството на самота,“ започва рецензията в „Ню Йорк таймс“. „Режисьорът Ивайло Христов е вещ в бавното натрупване на напрежението и в комичното насочване в погрешни посоки,“ посочва авторът. „Режисьорът показва как думите водят до действия, как ревността и скуката се смесват с предразсъдъците в отровна напитка.“ 

В рецензията се изтъква, че Янчева силно напомня на Франсис Макдорманд – саркастична, уморена и нетърпелива. „Тя е харизматичният морален център на филма, точно както Макдорманд беше в „Три билборда извън града“. „Страх“ има по-ясно и по-подробно усещане за място от „Три билборда извън града“. Лицата изглеждат живи като пейзажа, а саркастичният , фаталистичен хумор има също толкова силен и отличителен местен привкус като гъбите и лютите чушки, които Светла, героинята на Янчева, приготвя на бежанеца Бамба.

„Избран миналата година за българското предложение в надпреварата за награда „Оскар“, този топъл, завладяващ, чернобял филм напомня за горчиво-сладки артхаус хитове като „Посещението на оркестъра“ („The Band’s Visit“), както и избрани бисери от държави от съветския блок, от новата вълна от 60-те години на 20-и век“, пише „Варайъти“. В рецензията се посочва, че режисьорът Ивайло Христов залага на абсурден хумор, напомняйки на бодливите, но нежни социални сатири на Иржи Менцел, Милош Форман и други източноевропейски творци отпреди повече от половин век.

„Това приятно ретро усещане се засилва от елегантната простота на красивите, остри черно-бели композиции на оператора Емил Христов. Макар че изобразяването на националистическата отрова е като истинско ужилване, „Страх“ не се отклонява от комедийния терен и завършва с причудлива нотка. Това е и весел портрет на женската неукротимост, по примера на скорошни филми като „Кошер“ и „Това не е погребение, това е възкресение“ („This Is Not a Burial, It’s a Resurrection“). Изглеждайки по-скоро като селска Пати Смит, страхотната героиня на Янчева предизвиква неохотно възхищение („Каква упорита жена си ти“) на Бочев, който се оказва един от по-разумните опоненти,“ пише „Варайъти“.

Ивайло Христов на терен, Страх, снимка ProFilm
Previous article Режисьорът Мартин Негрев разказва за отличието „Златна роза“ и филма си „Магаре“
Next article Йоко Оно отново провежда мощна акция за мира
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here