spot_img
6.9 C
София
събота | 03.12.2022 | 17:12:25

„Няма нищо по-смешно от нещастието“ – едно интервю на Искра Ангелова с Венци Мицов

За политическото настояще, турбофолка, антиваксърите, хейтърите, културните политики и животът ни по площадите - слагаме и това интервю в рубриката "Книга с похвали, предложения и оплаквания" към новия културен министър

- РЕКЛАМА -spot_img
- РЕКЛАМА -spot_imgspot_img

Чета за опитите на журналиста Венци Мицов да прескочи „оградата“ на Министерство на културата баш по празниците: „Съществува ли министър Атанасов, или е холограма?“ пита Мицов, защото му иска интервю. И се смея, защото той продължава: „Министерство на културата, не ви тагвам, но ви тагвам.“ Ами такъв непукист си е Мицов.

С Венци Мицов се познаваме задочно – срещаме се само като коментатори по телезионните студиа, аз чета неговите текстове, той чете моите, често съм съгласна с него (когато говори за култура), често съвсем не съм (когато не одобрява никого на политическия ни фронт). Виждам, че е, както казват на английски, opinionated, т.е. има категорично и често противоречащо на популярното, че и на полит-коректното мнение, гледам, че не си пази гърба, когато пише, а това се случва все по-рядко сред колегите му. Т.е. той е един от малкото журналисти, които не ги е страх да казват каквото мислят. И не е загубил критическата си способност, макар понякога да пресолява манджата. Венци Мицов е една ходеща „минутка на водещия“ – онези златни 60 секунди, в които истинските журналисти казват онова, което не е за казване – независимо кой е на власт и кой ги е заплашил, какво е удобно и какво не е, кой няма да им говори или ще ги „ънфрендне“ (Боже, какъв сленг! Не мога да се позная!) Тази минутка с нейната непринудена директност, която драматично липсва на почти всички наши телевизионни звезди. Заради това ми е силно симпатичен. Освен че е прям, той обикновено цели право в десятката – такива трябва да са журналистите, мисля си, докато седим на една среща в Offnews и обсъждаме едни репортажи. Той е музикант, свирил е в Хиподил, за цяла една година е бил и общински съветник – от партията Глас народен на Светльо Витков. И други неща е бил, сега работи като журналист и преподава в Благоевградския университет, отскоро е и за част от УС на БМА (Българска музикална асоциация). Има и YouTube канал. Венци Мицов беше един от авторите на една изключително навременна и важна Петиция за спешна финансова помощ до тогавашния Министър на културата Боил Банов в началото на Ковид епидемията. (И тя не доведе до нищо, разбира се, но той беше я написал – заедно с Даниела Кузманова, беше опитал.)

Искра Ангелова:

Здравей, Венци Мицов! Ти си култова фигура!

Венци Мицов:

О, Боже Господи! О, Исусе!

Цялото интервю можете да слушате и като подкаст ето тук

Искра Ангелова:

Венци Мицов е култов герой! Рядко се смея така, както на неговите постове. Винаги са точно в десятката. Първо – поздравления за кристално чистия, ясен поглед върху събитията. Абсолютно си запазил – освен независимост, което е много важно при журналистите (особено непостижимо в днешно време сякаш) – и свежото си чувство за хумор. Не знам как и от къде намираш сили, честно ти казвам!

Венци Мицов:

Аз тук ще цитирам любимия ми Поцо. Цитирал съм го сто хиляди пъти и сигурно е излязло на сто хиляди места, но той в “Годо” има една фраза – “Няма нищо по-смешно от нещастието”. И затова обикновено се получава така, че колкото по-тъжни неща се случват, толкова повече като че ли им се смея. Но това не е парадокс – смехът е и чувство за самосъхранение, а в последните години често ни се налагаше да го прилагаме. Може би заради това понякога нещата ми излизат смешни. А може би е, защото живеем на много смешно място, не знам.

Искра Ангелова:

Да, обаче не си ли се изкушавал – да се ядосаш или да се обезсърчиш? Ти понякога публикуваш този хейт, който се изсипва в интернет, а той е място, където хората показват истинската си същност. Цялото това като го наблюдава човек е много трудно да запази самообладание, да не стане и той самият отмъстителен, да не се огорчи, натъжи.

Венци Мицов:

Между другото, много пъти са ме упреквали, че постоянно пускам това, което хейтърите изливат по май адрес и не само. Аз си ги колекционирам, сега са ми особено любими антивакс хейтърите – там е страшно. Даже имам един голям албум, заради който вече три пъти ме баннаха последователно и сега съм заплашен да ми изтрият профила във фейсбук. Както и да е.

Много хора казват, че не трябва да им се обръща внимание, защото това са анонимни хора, които дори някои от тях не са истински и го правят за пари. Аз лично не смятам, че това са анонимни хора. Смятам, че целият този хейт, който се излива по социалните мрежи и във форумите на много издания е по-скоро част от народопсихологията ни. И затова е много важно той да бъде изучаван и наблюдаван като тенденция.

Хейтъри от стената на Венци Мицов

Защото по това, което се случва там аз много успешно се ориентирам какво ще се случи през следващите години с държавата и политиката ни. И почти винаги познавам, почти винаги уцелвам какво ще стане. Макар и през криво огледало, макар и по най-низкия и долен начин този хейт като в някой неореалистичен филм от 50-те в Италия ти дава точно погледа върху грозните, мръсните и злите. Ако трябва да перифразирам Еторе Скола и неговия прословут филм. Така че в тази долна клоака, в тази фекална яма, в която излизат тези блатни газове ти можеш да получиш много добра представа за това в какво общество живеем. Както като човек пийне две чаши и загуби задръжките си. Ти можеш да разбереш каква е душата му най-добре на две ракии! Може би затова имаше една мисъл, която приписват на Достоевски: той няма доверие на хора, които не пият, защото те очевидно прикриват нещо! Така е и с форумите и социалните мрежи – те са нашият тип духовно пиянство, нашият тип анонимна психоанализа. 

Връщам се на въпроса ти – затова ги публикувам и затова се занимавам да ги наблюдавам. Да наблюдавам как те реагират на мнения, които се различават от мейнстрийма. Защото има мейнстрийм и той е свързан със сляпо обожание на новия кабинет, който възникна с едни много великолепни, красиви, млади момчета – герои като от турски сериал – Киро Йейла и Асен Хайделберга с техните девойки, които говорят пламенно като комсомолски активистки на партийно събрание. Има едно много голямо обожание там и то изключително силно ме дразни и притеснява, защото никое правителство не трябва да бъде обожавано. Всяко едно правителство трябва да бъде изразител на това, че ние сме го пратили там в следващите евентуално 2-3-4 години (колкото издържи) – ние му плащаме заплатата и то се ангажира да работи за нас. Такова обожание на правителство не трябва да има и това е ужасно.

Искра Ангелова:

Аз мисля, че да има надежда за първи път от доста години не е лошо, но никой от нас не спи, вече трудно ще ни приспят. Мисля, че те много добре знаят това и го разбират. Те са първите от много години насам, които разбират, че са издигнати отдолу – т.е. от площада – и че площадът ще ги пита и ще им търси сметка. Освен това, Иво Беров имаше наскоро един много хубав коментар: “Те са такава несъвместима коалиция, че помежду си ще се следят и дебнат”. Така че да няма опасност от големи злоупотреби, поне на първо време. Не е ли така?

Венци Мицов:

Все има една добра новина и тя е, че ГЕРБ вече не са на власт и най-вероятно, така като гледам повече никога няма да бъдат. Защо това е добра новина – казвам го с ясната идея, че и в ГЕРБ, както и във всички останали партии има читави хора. И аз познавам много такива. В годините дори съм работил с подобни и дори в Общинския съвет, защото знаете, че една година бях общински съветник. 

Лошата новина е, че това, което се случва сега с тази коалиция аз съм го виждал много пъти вече. Коалиции от тип “баба, дядо, внуче” тук съм виждал много пъти в историята. Последно 2013 г. имаше една такава подобна, в която част от ДБ тогава се наричаше Реформаторски блок. Тя влезе в коалиция с ГЕРБ и – забележете – с АБВ с оправданието, че това е единственият вариант. Сега отново се казва, че това е единственият вариант – да влезе в коалиция с БСП, срещу които 2013 г. протестирахме, скачахме срещу белите автобуси. Представям си как моята приятелка, на която ѝ окървавиха главата, Белобрадова сега седи в Парламента до БСП и заедно общо взето взимат решения за съдбините на клета майка България. Сигурно им е гадно, може пък и да не им е гадно – не знам.

Но става въпрос, че (понеже ти каза „надежда“)… Надежда е единственият квартал в София, който доскоро нямаше метро – сега, слава Богу има. Надеждата като че ли много отдавна умря. Надеждата умря някъде след 97-ма година, когато Парламентът беше подпален, хората изкараха управляващите и само находчивостта на полицията и някои ченгеджийски методи да докарват ченгета от Монтана да бият софиянци спомогнаха за това тогава да не се стигне до много по-сериозни ситуации.

Искра Ангелова:

Знам много добре, че бяхме пред гражданска война в онази нощ през 1997 г., в която всъщност правителството си подаде оставката. Общо взето нас, студентите ни бяха накарали да ходим по кръстовищата да помолим децата, които бяха барикадирали цяла София, да се махнат, че идваше армия.

Венци Мицов:

Точно така, аз по това време работех в Дарик радио и бях кореспондент точно тази нощ в Дупница. Тогава последователят на Мангъров и по някаква ирония на съдбата – министър на здравеопазването за известно време Стойчо Кацаров – беше председател на общинския съвет в Дупница. Спомням си много добре как караха ченгета от други градове да бият хората, които по това време бяха там. Примерно, в София докарват от Враца, в Дупница караха ченгета от Кюстендил.

Искра Ангелова:

Въпросът е, че ти каза, че оттогава насам не е имало надежда.

Венци Мицов:

И сега няма надежда.

Искра Ангелова:

Сега като че ли се разместват пластовете, има течение, което само по себе си… идеята, че може да има промяна се възроди! Ние бяхме загубили надежда, че в рамките на нашия живот е възможно да се случи това. Всяка промяна е добро нещо – влиза нов свеж въздух, нови хора с нови идеи, които не са обвързани с тези мрежи, в които бяха обвързани толкова години всички в Парламента.

Венци Мицов:

Разместването на пластовете винаги е добро нещо, особено в конкретния случай, когато ГЕРБ са ни управлявали. Като се замисля, само Тодор Живков ни е управлявал по-дълго в последния век.

Венци Мицов на протест, снимка: Facebook

Искра Ангелова:

В културно отношение аз лично съм страшно недоволна от тези 12 години, защото липсваше каквото и да било (не че някога е имало) специално адекватно отношение към културата. Това обвързване на живите изкуства, на изпълнителските изкуства с продажбата на билети сведе голяма част от прекрасните ни театър и музика до чиста халтура. Приравни ги с халтурата… Актьори-колеги обикалят села и паланки с лек декор и мечка, за да събират публика… За симфоничните оркестри също ми е страшно болно. Всичко това ти си го писал, говорил си го… Какво се случва, когато се опитаме да извадим в една малка бедна държава живите изкуства, които имат нужда от трупа, от оркестър, от огромен ансамбъл, от сцена, от декор, от професионален режисьор, диригент… на пазарен принцип, на улицата? Остават едни солови изпълнения, единични акции, малки проектчета и общо взето всичко загива, не е ли така?

Венци Мицов:

Знаеш ли, понеже заговорихме за култура, наистина е хубаво да се говори за култура. И в контекста на събитията от 89-та година насам е добре да кажем, че през 89-та едни хора явно се събраха, казаха “Абе, сега тук можем да спестим от това, можем да спестим от онова, по-важно ни е друго” и тръгнаха с тази идея. И едно от нещата, за съжаление, даже може би най-първото, беше културата. Защото ти и да спреш цялата култура, хората няма да умрат. Поне не веднага. Те ще си живеят – ще си ядат хляб, ще си ядат сирене, ще си пият лимонада. Ще получават стомашни киселини и някакви други неща, но ще си живеят. 

Проблемът е, че това неглижиране и закопаване на културата, забиването ѝ в 38-ма глуха беше комично. Те сега не могат да се разберат на кого да го дадат това министерство, защото никой не го искаше. Защото там няма пари. То е логично – там, където има много пари, има много желаещи. Където няма пари: “Ама кой ще го вземе, ама сега коя от партиите, от коалиционните партньори ще го вземе, какво, как…” и нали, накрая го дадоха на някакъв младеж, който е ремонтирал читалището на дядо си, продавал пици и играл тенис. Силно се надявам нещо да направи.

Искра Ангелова:

Ами да ти кажа пък честно, може би е по-добре да го дадат на някой младеж, който е живял в САЩ, отколкото на академиците, които досега я управляваха.

Венци Мицов:

Ще ти кажа какви са плюсовете и минусите. Аз ги претеглям през последните дни много, защото за мен беше изключителна изненада. Аз бях 100% убеден, че министърът на културата ще бъде господин Тодор Мечкарски от НАТФИЗ. За мен беше тотално неизвестен човек до онзи ден, но смятах, че ще е той. И всъщност дори бях написал визитка за Offnews за него, и на следващия ден, когато обявиха министрите, за мен беше – уау! Тотална изненада. Но да се върна за малко на културата – защото ние спестихме тези пари от културата, след което в продължение на 30 години хората не живеят с култура и в крайна сметка достигаме до ден днешен, в който…

Венци и неговата съпруга, снимка: Facebook

Искра Ангелова:

В който имаме примерно ИТН в парламента, спечелил 2 пъти избори тази година.

Венци Мицов:

Не само! В който антиваксърството, плоскоземците, 5G стопърите и ваякакви други клети идиоти са мнозинство. И в държава, в която Турбо Фолкът е заменил Националния фолклор и т.н. Държава, в която общо взето бездуховенството победи.

Искра Ангелова:

И това беше и медийна политика. Абсолютно съзнателно вече виждам, прокарвана.

Венци Мицов:

Аз дори не знам дали е съзнателно. Дори не съм сигурен, че ние сме толкова умни, че да направим нещо съзнателно. Мисля, че ние го направихме от глупост и си мислехме, че можем оттам да спестяваме абсолютно всичко. Ние спестихме абсолютно всичко и резултатите са тези, които виждаме в момента. И най-търсените думи в интернет за миналата година са “Кирил Петков” и “Джулиана Гани”. Това са най-търсените думи за 2021 година в интернет. Всичко е точно!

Искра Ангелова:

И стигаме до там да си внасяме музиканти?

Венци Мицов:

Точно така. Защо? Имаме над 20 оркестъра световни, които са с български концертмайстори. Включително тази година гледаме на 1-ви януари Виенска филхармония, в която Албена Данаилова си е концертмайстор. Тя е концертмайстор, което е: „Уау!“. Но от друга страна, тази година Музикалното училище в София изкара един цигулар. Защо? Защото професиите, свързани с изкуствата са нископрестижни.

Искра Ангелова:

Най-нископлатените.

Венци Мицов:

И е най-голяма вероятността да трябва да караш такси, за да се издържаш, ако работиш нещо такова. И това вече довежда до другото – в някои оркестри няма достатъчно кадри и там например свирят чужденци. 30% от състава на оркестрите вече са чужденци.

Искра Ангелова:

Това хем е комично, парадоксално е и хем е ужасно тъжно.

Венци Мицов на концерт, снимка: Facebook

Венци Мицов:

Знаеше се от всички, че ще се стигне до там. И никой нищо не направи по въпроса. И сега имаме едно ново правителство, имаме един нов министър, имаме едни до болка втръснало казионни НПО-та, които съскат и обясняват, че всъщност ние сме имали прекалено много театри, прекалено много оркестри. Не можело да имаме толкова много опери – дайте да ги закрием и да правим спектакли, например: трансцендентално голо тяло в пространство, опнато между нищото и световното безвремие…

Искра Ангелова:

Които, между другото, са и доста скъпи спектакли. Тоест, ако разпределиш тези пари, които се дават (слава Богу, от друга страна – така ни ограмотяват, гастролират тук световни имена) – все пак ние също имаме невероятни живи изпълнители – ако ги разпределиш между хората, които живота си оставиха, играейки по сцените в България и свирейки, и балетистите, които взимаха по 300 лв., когато завършеха хореографското училище и отидеха в Софийската опера и балет… Ще бъде доста по-хуманно и доста по-честно!

Венци Мицов:

И да сложа една вметка, гениалният мистър Калфин искаше да им вдигне пенсионната възраст. И те да се пенсионират и да взимат пенсии чак след 65-годишна възраст. Очевидно, защото г-н Калфин няма идея за какво точно става въпрос в балета, и че тези хора на 35 години са инвалиди, повечето от тях.

Искра Ангелова:

Просто всеки път, когато говорим за това, започвам да искам да викам. За да имаш професионално изкуство в такава малка държава трябва да следваш примера на Полша, на Чехия, на Германия, Франция, Австрия, ако си по-амбициозен.

Венци Мицов:

Дори на Унгария, където Орбан, когото всички ние много хейтим, всъщност прави много за културата. Между другото, Унгария е от страните, в които има много висок процент от БВП за култура, колкото и странно да изглежда.

Искра Ангелова:

И Путин хич не го обичаме, обаче Русия е известна с традициите си и грижата си към културата.

Венци Мицов:

И Гергиев е като визитка. Гергиев легитимира Путин… като едва ли не готин.

Искра Ангелова:

Защо Сашо Морфов е отишъл да поставя основно в Русия? Защото е прогонен оттук по политически причини. Той е политически емигрант, като своите хъшове. И отива в една Русия, където сутринта е казал “Абе, имам една идея – мисля си, дали да не вали сняг…” и т.н, споделя видения. И на обяд вече вали по цялата сцена сняг. И те вече са купили машините, подредили са…

Венци Мицов:

Те в Катар направиха в пустинята мол, в който можеш да караш ски. Ние тук не можем да ремонтираме в Пловдив оперно-филхармоничното дружество, ще падне покривът. И това е от 100 години. От друга страна, в Пловдив преди 2 години, като беше Европейска столица на културата направи спектакъл, който струва милион и нещо. Да бяхте оправили покрива на сградата! Това са хора, за които важи поговорката: “Да се покажем пред чужденците”. Тук можем да умираме от глад, ще теглим заем да купим, за да дойдат чужденците да видят колко сме яки и как на масата има всичко. И утре вече могат да ни вземат бъбрека. Горе-долу така разсъждаваме – на парче.

Венци и сина му Лазар, снимка: Facebook

Искра Ангелова:

А тази мантра, която се преповтаря от политиците в последните години – как хората на изкуството са едни мрънкала, едни хрантутници на държавна хранилка? Същото може да се каже за героите ни днес – за лекарите, и за полицаите, и за учителите. И за цялата държавна администрация. (Те не са точно герои…), нали?

Венци Мицов:

Бойко Борисов излиза (този човек ни беше 3 мандата премиер – Баце! Новия Тодор Живков), вървят протести, хората в радиото вземат по 600 лева заплати, това са доктори, доценти, хора със стаж 20 години. Протестират, защото взимат 650 лева, и той казва: Ха! Сега разбирам, че сме имали толко много оркестри в радиото! Много са! Защото, г-н другарю Борисов, тези 6 състава не знам дали знаеш, но те са част от националната сигурност на страната ни, те отговарят за Златния фонд. И те са все едно да ти бутнат сградата на Парламента със самолети отгоре, ако ги загубиш тези хора. Ти губиш част от идентичността си. Те са хората, които записват химна на република България.

Искра Ангелова:

Добре де, Венци, защо не се сетиха нашите “приятели” политиците 30 години, че всъщност може да се развие страшен културен туризъм в тази държава? Защо, когато идеш във Виена, отваря се вратата на метрото и ти виждаш само афиши на изложбите, музеите и концертите пред теб. Това са им огромните постери. Тук се отваря вратата на метрото на летището и виждаш някоя разголена “Гергана”, “Славена” и т.н.?

Венци Мицов:

Защото, когато си израснал, слушайки Шабан Шаулич ти няма как да се сетиш за Карлхайнц Щокхаузен после, разбираш ли? Това ни е проблемът. Че хората, които слушаха сръбска кафанска музика и общо взето израснаха с тази турбофолк култура дойдоха на власт. И когато те дойдоха на власт, като преди това едни други момчета с екзотични псевдоними бяха превзели музикалния бизнес, защото някой им го даде, те няма как да измислят културна стратегия. Защото те са чалгаджии. Такива са си се родили и такива ще си умрат. 

Бойко Борисов покани Ивана – аз никога няма да спра да давам този пример. Стават промените у нас и в целия бивш соц лагер. В Унгария идват Rolling Stones и се срещат с Хавел, след това идва Франк Запа и се среща с Хавел. Той прави Франк Запа свой символичен посланик в Щатите. По онова време в Румъния идва Майкъл Джексън на концерт, а у нас Лепа Брена прави най-големия концерт в кариерата си, слиза с хеликоптер на Националния стадион. Защо? Защото сме закърмени с турбофолк културата и резултатите в момента ги виждаме. Резултатите са едни самопреценящи се такива, дето, ако им сложат ваксина, ще им сложат чипове и Бил Гейтс ще ги контролира.

Искра Ангелова:

То е комплексно. Въпросът е, че и медиите помогнаха. Те 20 години отглеждаха поколение, което вече отива да гласува. С чалгата всяка вечер в 22 часа. Това си е нарочно проведен ход и абсолютно успешен експеримент. Но според мен тези нови момчета не слушат чалга, те са съвършено различна порода.

Венци Мицов:

Не залагай на това. Аз в момента продължавам да се изненадвам от това как изключително интелигентни и културно изглеждащи хора на две ракии изведнъж започват да пеят “Псуем те, животе” и да си късат ризата на дансинга. Белканто ниската култура у нас даде много жертви. И дълги поколения още ще имаме да изкупуваме това нещо, ако тръгнем сега да се променяме.

Венци Мицов, снимка: Facebook

Искра Ангелова:

Има и друг мит (и то не е мит, за жалост), че интелектуалците се продават…

Венци Мицов:

Извинявай, прекъсвам те. Дали не е време да се появи Харвард кючек?

Искра Ангелова:

Продажните интелектуалци? Какво за тях?

Венци Мицов:

Факт. Точно това исках да ти кажа одеве.

Искра Ангелова:

На мен ми казват: Хайде стига бе, Искра, какво толкова ги защитаваш хората на изкуството? Целия си живот даде да ги защитаваш. Ти не виждаш ли, че се продават за 5 стотинки?

Венци Мицов:

Ти каза, че ни мачкали, а къде бяхме ние в последните 30 години ми е много интересно? Защото ние с теб сме ходили по протести, но кажи ми, пред Министерството на културата колко протеста имаше през последните 10 години? Аз ще ти кажа – два.

Искра Ангелова:

На последния, на който бяхме, бяха примерно 50 човека максимум.

Венци Мицов:

Не! 50 човека с журналистите. Аз ги преброих. Значи, културтрегери да е имало 20.

Искра Ангелова:

Милена Славова беше, ти…

Венци Мицов:

След това видях, че е подкрепила кандидатът за президент на ГЕРБ, ректора на Софийски университет… Бяхме стигнали до там да си говорим за гилдиите. Гилдиите не са смели. Дълги години са били супер смачкани и не смеят да излязат на никакви протести, абсолютно нищо не смеят да направят.

Искра Ангелова:

Защо?

Венци Мицов:

Ето това е един много добър въпрос, който ми задаваш.

Искра Ангелова:

Аз мога да ти разкажа защо журналистите в БНТ сега не смеят, обаче защо примерно актьорите в Народния театър да не смеят?

Венци Мицов:

Защото няма да го поканят на частно парти на нова година, където няма да изкара 1200 лв. примерно.

Искра Ангелова:

Мислиш ли?

Венци Мицов:

Ами да, то няма друго обяснение. Освен това, в гилдиите има и друго. Там всички са някак индивидуалисти. Всеки, когато види някой друг, че нещо прави, вика: “Ти ли, бе? Аз пък с теб няма да изляза, защото си не знам си какъв”. Има го и това. Но според мен по-скоро гилдиите, особено моята, музикалната (за съжаление) са много талантливи хора, но не винаги талантливите хора са много умни. Тук трябва да го направим това разграничение. Например в музикалната гилдия 80% смятат, че Ковид е измислен от Американското правителство, за да съсипе мощта на българския шоубизнес. И не се шегувам, това са неща, които ги имам като наблюдения. Половината ръководство на Музикаутор, например, пуска такива статуси. Аз какво да си мисля? Извънземните са дошли тук, Сорос е пуснал нещо, химическия пневмонит ни е залял, вече масоните, юдеите и рептилите са дошли и така. В смисъл, талантът и интелектът не винаги вървят ръка за ръка. Това е много тъжно, но е факт.

Искра Ангелова:

Делото за помощ на давещите се е дело на самите давещи се! Какво да направим така, че да се защитим? Това правителство поне засега дава сигнали, че ще чува какво мислим.

Венци Мицов:

То е от два дни, нищо не знаем. Но, да, тръгнали са с тази нагласа. То и Бойко така тръгна, между другото, едно време.

Искра Ангелова:

Всички тръгват така. Въпросът е ние да използваме този момент и да им дадем “книга за похвали, препоръки и оплаквания”, една инициатива, която започнах тук, в NewsONE.

Венци Мицов:

Това е много хубаво, което си направила. Аз го видях, между другото. Много горещо го приветствам това нещо. Въпросът е, че сега имаме нов министър на културата, който е изненада. В една идеална ситуация този министър може да бъде един много добър избор. Тази идеална ситуация е, че той няма нищо общо с калното и гнусно фекално блато, в което се намира културата с всичките си НПО-та и дребни интересчета. Защото там големи пари няма, има малки пари. Освен ако не става въпрос за нещо като Ларгото, примерно, където имаше много големи пари, но това са такива прецеденти, които се случват много рядко.

В идеалния случай този министър е равно отдалечен от всички тези хора и им казва: “Гледайте си работата” и си води някаква чудесна политика. Обаче аз не мисля, че се намираме в идеалния вариант, а се намираме в някакъв вариант, в който не е имало кого да сложат и са сложили този човек, най-вероятно защото се познава с Асен от Хасково. Едва ли е било заради нещо друго, защото той бекграунд няма. Силно се надявам заместник-министрите му, или въобще екипът му да са някакви хора, които повече разбират, защото той нищо не разбира. Ако му сложат кофти екип, този човек ще изгори изключително бързо. Просто няма да може да се оправи с материята. Така че по-скоро никак не съм сигурен дали това ще проработи или не. Аз лично ще му стискам палци да заработи, защото аз искам да заработи. На мен ми писна, а и винаги, когато тръгна да критикувам някой, си казвам: “Доскоро бяха Банов и Рашидов, колко по-зле може да стане?!” После се сещам, че може да стане и по-зле, защото имаше една Нина Чилова, която бъркаше Панчо Владигеров със Златю Бояджиев. Така че винаги може и по-зле, но в крайна сметка ще видим. Аз лично се притеснявам, че има нещо недомислено в тази история. Дано да не съм прав.

Преди концерт, снимка Facebook

Искра Ангелова:

Много се обнадеждих от консултациите на партиите за културата. Първоначално се сащисах от това какви хора избират партиите да коментират културата – това ли е целият им потенциал, това ли са експертите, с които те разполагат? Защото там нямаше кой знае колко изявени имена, с малки изключения.

Венци Мицов:

Да, когато думата взе Стоян Михалев аз започнах да хапя монитора, даже още има следи.

Искра Ангелова:

Защо? Нещата, които те казаха, бяха правилни. Нито един от тях не говореше за закриване на културни институти, напротив – те говореха как да се разработят в по-малките населени места културните институти, така щото не във всяко село да има по едно казино и един чалга клуб, а да продължат да си работят и да се развиват?

Венци Мицов:

Ден преди това от някои активисти на Продължаваме промяната се споделяше пламенно един статус на един човек, който се казва Асен Асенов, който твърдеше, че в България има твърде много опери, твърде много театри и т.н. Спомняш си, видяла си го. Аз тогава се чух с някои хора от някои политически партии и казах в прав текст, че ако тръгнат да правят това лично аз, могат да разчитат на мен, ще застана и ще ги замерям с камъни, където пожелаят и когато си поискат. Без значение дали после ще ме вкарат в затвора или не. И някои от тях ме чуха за това, което им казвам, защото дебело се натърти, че няма да се закрива нищо. Не знам дали забеляза?

Искра Ангелова:

Да, забелязах и това – че всички се обединиха около идеята бюджетът за култура да бъде между 1 и 1,5 % от БВП! Откога го чакаме този момент!

Венци Мицов:

Точно така. Стигаме до тук. Нали излезе споразумението онзи ден? В него пише какво са казали всички, за какво са се разбрали и за какво не. Да виждаш някъде за какво са се разбрали и за какво не са се разбрали по отношение на този или онзи процент? Единственото място, където фигурира е, че ДБ са казали, че трябва да се увеличат парите на 1,5%, а някой друг казал “поне процент” – и до там, няма го това разписано никъде. Тоест, не отиваме на процент и на процент и половина. Почти съм сигурен, че няма да стигнем до там. Или в краен случай, след 3-4 години може би, евентуално, 1%. Така че, какво да ти кажа – Надежда е квартал в София. Аз така си го представям. Надеждата ще я видя тогава, когато в продължение на няколко години някакви хора работят както трябва. А не да гледам глупости и да ме лъжат за пореден път.

Искра Ангелова:

Аз си мисля, че има поле за диалог, и сега е моментът да го проведем?

Венци Мицов:

Да. Например и в администрацията на предшественика на сегашния министър… на министър Минеков имаше диалог, при всичките му спорни решения, той все пак е човек на изкуството, много се пали и е човек с дълъг протестен бекграунд – логично. Но имаше диалог с Министерството на културата, т.е. аз можех да се обадя на двете заместник-министърки, те си вдигаха телефоните, отговаряха. Защото преди това такова нещо нямаше. Аз имах случай с администрацията на Банов, в която изпратих писмо през март месец, когато затвориха всичко заради Ковид, да ги попитам някои неща, и те никога не ми отговориха.

Общински съветник

Искра Ангелова:

Между другото, така стана, че всъщност реално Ковид кризата, която засегна най-много независимите артисти не беше отиграна по никакъв начин, нали? Тоест, имаше някакви сесии с едни малки пари, които се раздадоха общо взето на всеки, който кандидатства, но много свободни артисти не се класираха по критериите…

Венци Мицов:

За тези пари беше протестът. Защото хем ги раздадоха, хем ги бавеха. Протестът беше, за да не им бавят парите, не за друго.

Искра Ангелова:

Т.нар. творчески инициативи са някакви спасителни пояси, които бяха осигурени. Но общо взето, ние продължаваме да нямаме регистър колко са независимите артисти в България. Никой не знае. Има хора, които от бедност не си плащат осигуровките и изобщо не могат да кандидатстват и по тези социални мерки…

Венци Мицов:

Когато имаш работа 2 месеца, а 8 нямаш, ти тези 2 месеца гледаш да си платиш някакви сметки и да си купиш храна. То е до там.

Искра Ангелова:

Навсякъде по света бяха раздадени – може би не навсякъде, но в цивилизования свят – помощи на хората, останали на улицата заради пандемията, нали?

Венци Мицов:

В цивилизования свят отдавна има такива регистри и там отдавна се удържат данъци. Примерно, в Германия е така – там наистина им раздават, но им скъсват г‘за от данъци. Няма какво да се лъжем. Тук влизането на този регистър ще доведе до голям отпор на независимия културен сектор, защото изведнъж ще бъде вкаран в правила и норми, и ще трябва да си плаща пари  на държавата всеки месец. И няма да го посрещне много добре, въпреки, че много го искаше. И това трябва да го знаем още от сега.

Доколкото знам, една работна група е работила над такъв проект много дълго време, включително имам колеги от управителния съвет на Българска музикална асоциация, които казват, че тя е почти на финален етап, като само трябва да се подпише от юриста на Министерство на културата, а той от година и повече бламира, общо взето. Отказва да подпише под някакъв претекст и не е подписал. И затова нямаме регистър. Така че нещата са наистина трагични, всичко в администрацията върви толкова бавно, че…

Искра Ангелова:

Ние сме като в “Процесът” на Кафка.

Венци Мицов:

Ние винаги сме живели като в роман на Кафка. И в тези негови романи умират хора, и след като умрат те ние се сещаме, че е имало някакъв проблем, казваме, че сега ще го решим и после спираме да работим по него. Последният случай беше с тази голяма катастрофа на съседите ни от Македония, които загинаха на магистралата. Установиха, че там не било ОК и кой ще бъде наказан? Баба ми!

Венци Мицов на пазар

Искра Ангелова:

Надявам се, че следващата година ще бъде малко по-различна. Кажи ми твоя цитат, нещо, което си казваш, когато ти стане много кофти и когато загубиш надежда, която казваш, че така или иначе си нямаш. Ти си един реалист със силно развита критическа способност, но все пак, какво си казваш? „Когато изглежда, че няма надежда и всичко е свършено вече…“

Венци, ставай от леглото и днес, защото какво?

Има една велика мисъл от Швейк. Докато бях в болницата февруари месец с Ковид си бях взел една книга набързо от вкъщи – „Приключенията на добрия войник Швейк“. Много обичам да чета тази книга. Вътре имаше една история за един войник, който написал на стената: “Никога не е било някак да не е било”. И вече това е мисълта, която си казвам всеки ден. Ще надживеем и тези идиоти, ще надживеем и следващите идиоти! Ако трябва ще си измислим наново света, в който живеем, или ще емигрираме вътрешно  – което аз правя, защото когато ми е много кофти сядам вечер и си пускам концерт, хор от Алфред Шнитке, или Шеста симфония от Карл Хартман, или нещо друго такова. Аз много обичам да слушам модерна музика, ХХ век, авангардно, нещо, което много хора не биха издържали и 20 секунди. Пускам си Едисон Денисов, Гия Канчели… Или си пускам някой стар филм. Много обичам да гледам филми като “Амадеус”, някакви филми на Годар, такива шантави, за да стигам до някакви крайности, защото ми е много интересно да се разглабям и да се сглабям наново, занимавайки се с модерно изкуство, например. И всъщност, вътрешната имиграция ме спасява и винаги ме е спасявала. И семейството ми.

Искра Ангелова:

И Сомчо.

И Сомчо като ме ухапе два пъти всичко е наред. Аз общо взето убежището си го имам и друго не ми трябва. Тази година си имам и друго убежище – преподаването, което адски много ми харесва, защото се занимавам с млади хора и единствената цел, която съм си поставил, е да направя така, че да говоря интересно за музиката и по този начин да им помогна да повишат собствените си естетически критерии. И мисля, че това трябва да правим всички. Трябва да си копаме в градинката.

Искра Ангелова:

Много ти благодаря. Очаквай да те поканя скоро и в телевизионен формат!

Винаги за Вас!

Венци Мицов и Сомчо, снимка: Facebook

- РЕКЛАМА -spot_imgspot_img
Искра Ангелова
Искра Ангелова
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.
Последни
- РЕКЛАМА -spot_img
Вижте още
- РЕКЛАМА -spot_img

2 COMMENTS

  1. Принципно партията, на която г-на Мицов беше член се казва „Глас народен“.
    Има и други неточностни в интервюто

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here