Home Uncategorized Още български писатели реагират на руската инвазия в Украйна: Захари Карабашлиев и Георги Бърдаров

Още български писатели реагират на руската инвазия в Украйна: Захари Карабашлиев и Георги Бърдаров

Още български писатели реагират на руската инвазия в Украйна: Захари Карабашлиев и Георги Бърдаров
Захари Карабашлиев, снимка Facebook

ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ:

Чувство на безпомощност и няколко думи… История, литература, култура, изкуство, религия, спорт — изглежда те не учат човечеството на миролюбие и законност, а на бездействие. Агресията на Путин в Украйна не е от снощи. Тя е резултат от дългата толерантност на Запада към незаконността, престъпността, корупцията, нарушаването на човешки права, с една дума — толерантността към злото.

След 1989 година Западът можеше и трябваше да осъзнае, че цивилизационно най-близки до ценностите на демокрацията бяхме ние, страните от бившия социалистически лагер. Можеше да помогне повече за установяване на реална държавност, в която върховенството на закона гарантира свободата и достойнството на хората в тези наши разложени от комунизма държави; така хората сами щяха да повярват колко по-добре е да се живее в мир и справедливост, отколкото в пост-соц-мутро-кратизъм. Източна Европа трябваше и можеше да бъде пример за по-добър живот. Зад себе си можехме да оставим и нацизъм, и комунизъм, и други видове организирана престъпност, а не да продължаваме да ги влачим като котви, забити в миналото. Но Западът вместо да съдейства на по-слабите си източно-европейски братовчеди да укрепнем, тръгна уж да промотира демокрация в Близкия Изток, Африка, на места, където демокрация не е имало (или поне не и във вида, в който си я представяме.) После Дж. Буш Младши нахлу в Ирак. Редно беше, заедно с хунтата на Чейни и Ръмсфелд да бъде осъден (поне морално) като военопрестъпник. Не беше. И Америка, а с нея и Западът загуби моралното си предимство.

И докато Западът се занимаваше с неотложни задачи, Путин някак укрепваше разнебитения статус на бившата СССР, разбира се, не благодарение на технологии, наука, иновации, а на безкрайните си залежи от всякакви природни ресурси.

Войната на Путин е дълга, търпелива и колкото руско-имперска, толкова и някак лична.

И както всеки самовлюбен човек се опиянява от собствения си глас, всеки автократичен режим се опиянява от собствените си успехи. И режимът на Путин постигна успехи. А конфликтът в Украйна днес е пряк резултат от неуспешно решаване на много европейски проблеми, които не биваше да бъдат неглижирани. Дълга тема е, и важна… дори не съм сигурен защо го пиша това тук.

Преди 8 години стотици хиляди храбри украинци излязоха на площад Майдана в най-студените месеци — от ноември до късен февруари — защото искаха обещаното присъединяване към Европейския съюз; те отказаха да продадат европейската си идентичност, заради обещанията на Путин за по-евтин руски газ. Тези протести бяха най-категоричната пътна карта на Украйна към Европа, бяха истински цивилизационен избор, но бяха окървавени, а и омаскарени по-късно. Тези протести също тръгнаха, заради потъпкване на истината, отново заради несправедливост, а навярно и заради национално предателство на тогавашния президент Янукович…

Това, което знам от опит е, че няма по-голяма ценност от Свободата.

И няма по-добро място за живеене от Европа.

И няма по-естествен човешки стремеж от този да живееш в свободна и справедлива Европа.

Но е крайно време Европа да се отърси от своята толерантност към злото и несправедливостта.

Дано войната на Путин (всъщност загубена от него, преди дори да я започне) помогне на Европа да осъзнае това.

Накрая и няколко думи за България — днес виждам, че Бойко Борисов и лейтенантите му са се активизирали и ръсят мозък по ТВ-студиата по темата Украйна. Да напомня ли, че докато бяха на власт, те инвестираха 3 милиарда пари на български данъкоплатци за Руско-турски газопровод, правен от руски компании с руски работници, газопровод, който да заобиколи Украйна.

Същите “анти-комунисти”, докато бяха на власт 12 години се преструваха, че не виждат срамния паметник на Червената Армия, издигнат в самия център на столицата.

Дано войната свърши, дано не загинат повече невинни хора и Бога на разума да е с Украйна. Нито една човешка жертва не е оправдана в тази излишна война.

Нито една.

А междувременно, България е Европа, е НАТО.

п.с. Всеки трол тук ще бъде трит.

Георги Бърдаров, снимка: Facebook

ГЕОРГИ БЪРДАРОВ:

Преди първото изречение в „Absolvо te” стои изречението: „Войната винаги се завръща, рано или късно, но винаги“…

В последните години на мои лекции в университета и в публични дискусии изразявах огромните си опасения, че този повече от 70-годишен мир в Европа е притъпил сетивата ни. Започнахме да приемаме мира, демокрацията и свободата за даденост, за неотменно наше право, престанахме да се борим за тях и да се плашим от войната. Всъщност обаче в цялата човешка история властта е упражнявана чрез деспотизъм и насилие. 

А войната е естественото състояние на човешкия род. Мирът, демокрацията, свободата са изключение от правилото. Сега ще има много сълзливи обяснения, много взаимни обвинения. Но трябва да се запитаме кой печели от войната, а това са всички замесени в нея отговорни фактори – и тези, които я провокираха като натиснаха копчето, и тези, които я провокираха като неадекватно мълчаха и цъкаха с език. А кой ще е загубил – хилядите обикновени хора, които ще загинат, мислейки, че го правят за някаква възвишена кауза. 

Кауза всъщност няма, има само икономически интереси!

Previous article Звезди от световната поп сцена за войната в Украйна: Майли Сайръс, Барбара Стрейзанд, Миси Елиът
Next article Всички беди, които сполетяха гениалния диригент, но привърженик на Путин Валерий Гергиев днес
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

1 COMMENT

  1. Някакви некадърни хрантутници се чувстват длъжни да се изкажат по всички теми, най-вече по тези, които не разбират.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here