ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ:

Чувство на безпомощност и няколко думи… История, литература, култура, изкуство, религия, спорт — изглежда те не учат човечеството на миролюбие и законност, а на бездействие. Агресията на Путин в Украйна не е от снощи. Тя е резултат от дългата толерантност на Запада към незаконността, престъпността, корупцията, нарушаването на човешки права, с една дума — толерантността към злото.

След 1989 година Западът можеше и трябваше да осъзнае, че цивилизационно най-близки до ценностите на демокрацията бяхме ние, страните от бившия социалистически лагер. Можеше да помогне повече за установяване на реална държавност, в която върховенството на закона гарантира свободата и достойнството на хората в тези наши разложени от комунизма държави; така хората сами щяха да повярват колко по-добре е да се живее в мир и справедливост, отколкото в пост-соц-мутро-кратизъм. Източна Европа трябваше и можеше да бъде пример за по-добър живот. Зад себе си можехме да оставим и нацизъм, и комунизъм, и други видове организирана престъпност, а не да продължаваме да ги влачим като котви, забити в миналото. Но Западът вместо да съдейства на по-слабите си източно-европейски братовчеди да укрепнем, тръгна уж да промотира демокрация в Близкия Изток, Африка, на места, където демокрация не е имало (или поне не и във вида, в който си я представяме.) После Дж. Буш Младши нахлу в Ирак. Редно беше, заедно с хунтата на Чейни и Ръмсфелд да бъде осъден (поне морално) като военопрестъпник. Не беше. И Америка, а с нея и Западът загуби моралното си предимство.

И докато Западът се занимаваше с неотложни задачи, Путин някак укрепваше разнебитения статус на бившата СССР, разбира се, не благодарение на технологии, наука, иновации, а на безкрайните си залежи от всякакви природни ресурси.

Войната на Путин е дълга, търпелива и колкото руско-имперска, толкова и някак лична.

И както всеки самовлюбен човек се опиянява от собствения си глас, всеки автократичен режим се опиянява от собствените си успехи. И режимът на Путин постигна успехи. А конфликтът в Украйна днес е пряк резултат от неуспешно решаване на много европейски проблеми, които не биваше да бъдат неглижирани. Дълга тема е, и важна… дори не съм сигурен защо го пиша това тук.

Преди 8 години стотици хиляди храбри украинци излязоха на площад Майдана в най-студените месеци — от ноември до късен февруари — защото искаха обещаното присъединяване към Европейския съюз; те отказаха да продадат европейската си идентичност, заради обещанията на Путин за по-евтин руски газ. Тези протести бяха най-категоричната пътна карта на Украйна към Европа, бяха истински цивилизационен избор, но бяха окървавени, а и омаскарени по-късно. Тези протести също тръгнаха, заради потъпкване на истината, отново заради несправедливост, а навярно и заради национално предателство на тогавашния президент Янукович…

Това, което знам от опит е, че няма по-голяма ценност от Свободата.

И няма по-добро място за живеене от Европа.

И няма по-естествен човешки стремеж от този да живееш в свободна и справедлива Европа.

Но е крайно време Европа да се отърси от своята толерантност към злото и несправедливостта.

Дано войната на Путин (всъщност загубена от него, преди дори да я започне) помогне на Европа да осъзнае това.

Накрая и няколко думи за България — днес виждам, че Бойко Борисов и лейтенантите му са се активизирали и ръсят мозък по ТВ-студиата по темата Украйна. Да напомня ли, че докато бяха на власт, те инвестираха 3 милиарда пари на български данъкоплатци за Руско-турски газопровод, правен от руски компании с руски работници, газопровод, който да заобиколи Украйна.

Същите “анти-комунисти”, докато бяха на власт 12 години се преструваха, че не виждат срамния паметник на Червената Армия, издигнат в самия център на столицата.

Дано войната свърши, дано не загинат повече невинни хора и Бога на разума да е с Украйна. Нито една човешка жертва не е оправдана в тази излишна война.

Нито една.

А междувременно, България е Европа, е НАТО.

п.с. Всеки трол тук ще бъде трит.

ГЕОРГИ БЪРДАРОВ:

Преди първото изречение в „Absolvо te” стои изречението: „Войната винаги се завръща, рано или късно, но винаги“…

В последните години на мои лекции в университета и в публични дискусии изразявах огромните си опасения, че този повече от 70-годишен мир в Европа е притъпил сетивата ни. Започнахме да приемаме мира, демокрацията и свободата за даденост, за неотменно наше право, престанахме да се борим за тях и да се плашим от войната. Всъщност обаче в цялата човешка история властта е упражнявана чрез деспотизъм и насилие. 

А войната е естественото състояние на човешкия род. Мирът, демокрацията, свободата са изключение от правилото. Сега ще има много сълзливи обяснения, много взаимни обвинения. Но трябва да се запитаме кой печели от войната, а това са всички замесени в нея отговорни фактори – и тези, които я провокираха като натиснаха копчето, и тези, които я провокираха като неадекватно мълчаха и цъкаха с език. А кой ще е загубил – хилядите обикновени хора, които ще загинат, мислейки, че го правят за някаква възвишена кауза. 

Кауза всъщност няма, има само икономически интереси!