ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ:
Чувство на безпомощност и няколко думи… История, литература, култура, изкуство, религия, спорт — изглежда те не учат човечеството на миролюбие и законност, а на бездействие. Агресията на Путин в Украйна не е от снощи. Тя е резултат от дългата толерантност на Запада към незаконността, престъпността, корупцията, нарушаването на човешки права, с една дума — толерантността към злото.
След 1989 година Западът можеше и трябваше да осъзнае, че цивилизационно най-близки до ценностите на демокрацията бяхме ние, страните от бившия социалистически лагер. Можеше да помогне повече за установяване на реална държавност, в която върховенството на закона гарантира свободата и достойнството на хората в тези наши разложени от комунизма държави; така хората сами щяха да повярват колко по-добре е да се живее в мир и справедливост, отколкото в пост-соц-мутро-кратизъм. Източна Европа трябваше и можеше да бъде пример за по-добър живот. Зад себе си можехме да оставим и нацизъм, и комунизъм, и други видове организирана престъпност, а не да продължаваме да ги влачим като котви, забити в миналото. Но Западът вместо да съдейства на по-слабите си източно-европейски братовчеди да укрепнем, тръгна уж да промотира демокрация в Близкия Изток, Африка, на места, където демокрация не е имало (или поне не и във вида, в който си я представяме.) После Дж. Буш Младши нахлу в Ирак. Редно беше, заедно с хунтата на Чейни и Ръмсфелд да бъде осъден (поне морално) като военопрестъпник. Не беше. И Америка, а с нея и Западът загуби моралното си предимство.
И докато Западът се занимаваше с неотложни задачи, Путин някак укрепваше разнебитения статус на бившата СССР, разбира се, не благодарение на технологии, наука, иновации, а на безкрайните си залежи от всякакви природни ресурси.
Войната на Путин е дълга, търпелива и колкото руско-имперска, толкова и някак лична.
И както всеки самовлюбен човек се опиянява от собствения си глас, всеки автократичен режим се опиянява от собствените си успехи. И режимът на Путин постигна успехи. А конфликтът в Украйна днес е пряк резултат от неуспешно решаване на много европейски проблеми, които не биваше да бъдат неглижирани. Дълга тема е, и важна… дори не съм сигурен защо го пиша това тук.
Преди 8 години стотици хиляди храбри украинци излязоха на площад Майдана в най-студените месеци — от ноември до късен февруари — защото искаха обещаното присъединяване към Европейския съюз; те отказаха да продадат европейската си идентичност, заради обещанията на Путин за по-евтин руски газ. Тези протести бяха най-категоричната пътна карта на Украйна към Европа, бяха истински цивилизационен избор, но бяха окървавени, а и омаскарени по-късно. Тези протести също тръгнаха, заради потъпкване на истината, отново заради несправедливост, а навярно и заради национално предателство на тогавашния президент Янукович…
Това, което знам от опит е, че няма по-голяма ценност от Свободата.
И няма по-добро място за живеене от Европа.
И няма по-естествен човешки стремеж от този да живееш в свободна и справедлива Европа.
Но е крайно време Европа да се отърси от своята толерантност към злото и несправедливостта.
Дано войната на Путин (всъщност загубена от него, преди дори да я започне) помогне на Европа да осъзнае това.
Накрая и няколко думи за България — днес виждам, че Бойко Борисов и лейтенантите му са се активизирали и ръсят мозък по ТВ-студиата по темата Украйна. Да напомня ли, че докато бяха на власт, те инвестираха 3 милиарда пари на български данъкоплатци за Руско-турски газопровод, правен от руски компании с руски работници, газопровод, който да заобиколи Украйна.
Същите “анти-комунисти”, докато бяха на власт 12 години се преструваха, че не виждат срамния паметник на Червената Армия, издигнат в самия център на столицата.
Дано войната свърши, дано не загинат повече невинни хора и Бога на разума да е с Украйна. Нито една човешка жертва не е оправдана в тази излишна война.
Нито една.
А междувременно, България е Европа, е НАТО.
п.с. Всеки трол тук ще бъде трит.
ГЕОРГИ БЪРДАРОВ:
Преди първото изречение в „Absolvо te” стои изречението: „Войната винаги се завръща, рано или късно, но винаги“…
В последните години на мои лекции в университета и в публични дискусии изразявах огромните си опасения, че този повече от 70-годишен мир в Европа е притъпил сетивата ни. Започнахме да приемаме мира, демокрацията и свободата за даденост, за неотменно наше право, престанахме да се борим за тях и да се плашим от войната. Всъщност обаче в цялата човешка история властта е упражнявана чрез деспотизъм и насилие.
А войната е естественото състояние на човешкия род. Мирът, демокрацията, свободата са изключение от правилото. Сега ще има много сълзливи обяснения, много взаимни обвинения. Но трябва да се запитаме кой печели от войната, а това са всички замесени в нея отговорни фактори – и тези, които я провокираха като натиснаха копчето, и тези, които я провокираха като неадекватно мълчаха и цъкаха с език. А кой ще е загубил – хилядите обикновени хора, които ще загинат, мислейки, че го правят за някаква възвишена кауза.
Кауза всъщност няма, има само икономически интереси!
Някакви некадърни хрантутници се чувстват длъжни да се изкажат по всички теми, най-вече по тези, които не разбират.