Home Нашите новини „Откровен фискален цинизъм с българската култура“ нарече Диана Андреева бюджетната прогноза за 2023-2025 година

„Откровен фискален цинизъм с българската култура“ нарече Диана Андреева бюджетната прогноза за 2023-2025 година

„Откровен фискален цинизъм с българската култура“ нарече Диана Андреева бюджетната прогноза за 2023-2025 година

„В средносрочната бюджетна прогноза е заложена не просто изненада, а изключително намаление на средствата за българската култура.“ Това заяви пред БНР Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата и преподавател в УНСС. По думите ѝ в това число влизат и средствата за обществените медии, които са недофинансирани.

Абсолютно несъобразно с тенденциите за увеличаване на публичните финанси в държавни бюджети намаляват финансите за група „Култура“, поясни Андреева. Тя уточни, че около 0,4% е предвидено да бъде делът на разходите за култура през 2025 година.

Ние се връщаме на най-ниската точка от последните 32 години.“

„Числата, заложени в средносрочната бюджетна прогноза за 2023-2025 година показват, че културата не е приоритет, а е финансирана на остатъчен принцип„, коментира Диана Андреева.

В предаването „Хоризонт до обед“ тя нарече „огромна несправедливост, която някой си е позволил в Министерство на финансите“ това, че в следващите години се запазва тенденцията делът на централизирано ниво да бъде по-голям от този за общините и допълни, че те трябва да реагират.

По думите ѝ средствата по Плана за възстановяване не са достатъчни, за да компенсират намаляването на публичните финанси за култура.

Министерството на културата не може да се справи с отстояване на интересите на българската култура и трябва да работи с всички гилдии, смята Диана Андреева.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл

Вчера Диана Андреева написа в профила си в социалните мрежи:

Уважаеми колеги от българската култура,

В публикуваната „Средносрочна бюджетна прогноза за 2023-2025 г.“ е предвидено намаление на публичните финанси за българската култура – в абсолютни стойности и като % от БВП.

Изискват се спешни действия и публична дискусия за финансиране на българската култура.

Това, което се случва е откровен фискален цинизъм с българската култура и поставя под въпрос устойчивото развитие на културните дейности и достигането на публичните финанси до 1 % от БВП.

През 2025 г. е заложено намаляване на % от БВП на 0,4%.

0,4% от БВП – връщаме се в 1997-1998 г.

Tова е документ на Министерство на финансите, достъпен е публично – в секция бюджет, след това-бюджетна процедура 2023 г.

Previous article Стефан Вълдобрев и Обичайните заподорени с концерт на открито в София
Next article Честит международен ден на културата, културни читатели на cultureONE
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here