Home Култура Поетът Георги Борисов: „Идват съдбоносни за нацията дни“

Поетът Георги Борисов: „Идват съдбоносни за нацията дни“

Поетът Георги Борисов: „Идват съдбоносни за нацията дни“
Снимка: Награди "Перото"

КАКВО МИ КАЗА СВОБОДАТА

Георги Борисов

Тази птица, която е понесла в крилата си вятъра,
или вятърът, който тази птица отнася нанякъде,
и дървото, което упорито изгризва пръстта,
и пръстта, укротила в челюстта си дървото, и тя –

са еднакво свободни: ще е птица дървото и птицата – прах…
Аз съм само човекът, който днес стои между тях.

1976

В ДЕНЯ НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ БЯХА РАЗДАДЕНИ ЛИТЕРАТУРНИТЕ НАГРАДИ „ПЕРОТО“

Зорница Христова, Виктор Самуилов, Джузепе дел Агата, Елена Алексиева и Румен Павлов спечелиха литературното отличие в петте основни категории на наградите

„От всички награди, които ми е поднасяла съдбата, а те не са чак толкова много, тази е най-неочакваната за мен. Първо, защото идват съдбоносни за нацията дни и второ, защото, когато става дума за физическо оцеляване на никого не му е до награди, особено в така наречената духовна област, която в съзнанието на все повече наши съграждани, се свързва предимно с масовата култура. Не знам на кого му е дошло на ум да се сети за мен, но му благодаря. Човек винаги има нужда от добра дума за стореното, от едно кратичко „браво“, което някой ден може да осмисли целия му живот“, с тези думи поетът, есеист, публицист, издател и главен редактор на списание „Факел“ Георги Борисов прие наградата за цялостен принос за 2021 година на Национален център за книгата и Литературен клуб „Перото“. Наградата му бе връчена от Министъра на културата проф. Велислав Минеков.

Министърът на културата проф. Велислав Минеков връчва наградата на поета Георги Борисов

„След мене няма да остане нищо.
Смъртта ще спи, детето ще расте.
Небето ще е чисто, чисто, чисто.
Ще има смърт. Ще има и дете.“
Георги Борисов

Роденият през 1950 г. Георги Борисов е един от най-талантливите автори, дебютирали към края на 70те години. Това е важно за българската литература поколение, важен е и самият исторически момент, в който българският читател (от 80те години) започна да чете поезия и да се увлича по нея. Но със своята поезия Георги Борисов не пренася постиженията на онази успешна стилистика от вчера, а я развива, населва я с нова фигуративност, зарежда я с изненади и изострени парадокси.

Тази година журито на Награди „Перото“ отреди и една извънредна награда в жест на преклонение към делото и живота на Марин Бодаков. „На мен се падна от една страна голямата чест да връча награда, която се присъжда за първи път, от друга страна това е и най-тъжният момент, че човекът, който я заслужава не е сред нас. Иска ми се за миг да си представим, че е тук и това най-лесно би могло да стане като си припомним неговите думи: „и да не се обадя – обаждам, ще бъда винаги навред“.

Марин Бодаков, 1971-2021

Статуетката бе връчена от Изпълнителния директор на НДК – Пени Раева, а наградата прие неговата дъщеря – „Марин не беше, Марин е! Той продължава да бъде с нас, най-вече чрез думите си, които той направи смисъл на живота си. Продължава да успокоява, да дава смисъл, да дава насока. Той заслужава да си спомняме за него, колкото и да боли. Да ходим на местата, на които той е ходил като „Перото“ и да четем думите му“.

Наградата „Перото“ в категория „Детска литература“ отиде при Зорница Христова и книгата „Нарисува за децата Вадим Лазаркевич: Биография“. В категорията „Поезия“ отличие спечели Виктор Самуилов за „Аорист“.

За преводите на италиански на „Времеубежище“ от Георги Господинов и „Избрани стихотворения“ от Любомир Левчев приз в категория „Превод“ получи Джузепе дел Агата. Елена Алексиева е лауреат на наградите в категория „Проза“ с романа „Прекъсването на Самсара“. „Отвор“ на Румен Павлов стана победител в категорията „Дебют“.

Писателят Георги Господинов и проф. Джузепе дел Агата, носител на наградата за превод „Перото“ 2021

Статуетките, които получиха всички наградени, са дело на скулптора проф. Емил Попов.

Статуетки на наградите „Перото“, проф. Емил Попов

Журито на награди „Перото” през 2021 г. бе в състав: проф. д-р Светлана Стойчева-Андерсон, Теодора Димова – носителка на Награда „Перото” 2020 г. в категория „Проза”, Силвия Чолева, Белослава Димитрова – носителка на Награда „Перото” 2020 г. в категория „Поезия”, и доц. д-р Дарин Тенев.

А ето и кои бяха номинираните:

Категория „Проза“:

„Драки и къпини“, Албена Стамболова 

„Мисия Туран“, Алек Попов 

„Нас, които ни няма“, Антония Апостолова 

„Резиденцията”,  Георги Тенев

„Преобърнати съзвездия”, Деметра Дулева

„Прекъсването на Самсара“, Елена Алексиева

„Опашката”,  Захари Карабашлиев

„Вечерна сватба“, Иван Станков 

„Т като Ташкент“, Христо Карастоянов

„Телогинариум“, Ясен Григоров                                                                                                                                                                           
Категория „Поезия“:

„Единайсетте сестри“, Албена Тодорова 

„Свещената гора“, Александър Байтошев

„Аорист“, Виктор Самуилов 

„Писмо в небето“, Владимир Левчев

„Писма до Ния, която не родих”, Димана Йорданова

„Солени молекули” , Калоян Христов

„Малкият свят, големият свят“, Надежда Радулова

„Белият час”, Петя Цонева 

„Развалини“, Тома Марков                                                                                                                                                                           
Категория „Детска литература“:

„Мравин“, Великан Василева

„Нарисува за децата“, Зорница Христова 

„Велосипедисти край езерото Папийон“, Иван Раденков 

„Еми и крадецът на сенки”, Марин Трошанов

„Кало Змея 2”, Милен Хальов

„Силфите”, Росица Добрева

„Приспивни песни за феи и чудовища“, Сотир Гелев 

„Един ден в музея“, Тодор Петев, Зорница Христова 

„Български митове и легенди“, Цанко Лалев                                                                                                                                                               

Категория „Дебют“:

„Играта продължава”, Алекс Цонков

„Чакам в кафенето”, Биляна Генова

„Аз зад черното и бялото”, Бистра Окереке

„Трети шанс”, Валентина Мизийска

„Шестият пръст”, Деляна Манева

„Играта на солта”, Елена Колева

„Ела и ме спаси“, Емилия Милчева

„И се родиха стихове”, Нина Михайлова

„Отвор“, Румен Павлов                                                                                                    

Категория „Превод от български на чужд език“:

Виктория Лефтерова и Eнрике Гил-Делгадо за превода на испански на „Портретът на моя двойник“ (Siruela, 2020)

Виктория Лефтерова и Енрике Малдонадо за превода на испански на „Сестри Палавееви в бурята на историята“ (Hoja de Lata, 2020)

Джузепе дел Агата за превода на италиански на „Времеубежище“ от Георги Господинов (Voland, 2021)

Джузепе дел Агата за превода на италиански на „Избрани стихотворения“ от Владимир Левчев (Bompiani, 2021)

Иван Шопов за превода на македонски на „Английският съсед“ от Михаил Вешим (Готен, 2020)

Изидора Анжел за превода на английски на „Невидими“ от Наталия Делева (Open Letter Books, 2021)

Михайло Свидерски за превода на македонски на „Мистичната роза“ от Роман Кисьов (Восток, 2020)

Рейнал Перес Васкес  за поезията на Цветанка Еленкова „Седмият жест“ в издателство Vaso Roto на испански език

Хайри Хамдан за превода на арабски на „Остайница“ от Рене Карабаш (Сафсафа, 2021) 

Хеле Далгор за превода на датски на „Времеубежище“ от Георги Господинов (Jensen & Dalgaard, 2021)

Награди „Перото“ 2021
Previous article Седмица на БУДИТЕЛИТЕ в NewsONE: „Не разбирам този празник!“
Next article Седмица на БУДИТЕЛИТЕ в NewsONE: „Животът в това измерение на галактиката може да бъде прекрасен. Да го пазим!“
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here