Home Мнение Полезните идиоти на разделението – мнение на Борис Станимиров

Полезните идиоти на разделението – мнение на Борис Станимиров

Полезните идиоти на разделението – мнение на Борис Станимиров
Борис Станимиров, снимка: личният му профил във Facebook

От Борис Станимиров

Много хора питат какво можем да направим, как да сме по-подготвени, къде мога да се науча да стрелям, къде са бомбоубежищата… Могат да се направят много неща и може би ще има отделна тема за тях. Но най-важното нещо, което една общност може да направи в тежък момент е да запази и укрепи своето единство. А най-голямата щета, която врагът може да и нанесе е да посее раздор в нея. А ние българите сме много склонни на раздори. На токсично глупав индивидуализъм. На всеки сам_си_преценяне. На „тоя ли ще ми каже…“

Така че първото нещо, което можете да направите и то да започнете да го правите веднага е да броите до 10 преди да се скарате с някого. Преди да избухнете емоционално и да настроите някого срещу себе си. Преди да накърните доверието с човек, с когото утре ще сте в един окоп, в пряк или преносен смисъл. Общество, което е единно, макар и около по-умерена позиция е много по-силно и устойчиво от разделеното общество, в което непримирими групи се обвиняват и се нападат, пък дори и едната от непримиримите позиции да е напълно правилна, а другите в различна степен грешни.

Ленин въвежда термина „Полезни идиоти“. Това са онези членове на буржоазните общества, които с огромното си его, със склонността си да оригиналничат, да „преценят“ наопаки на останалите и на официалната линия на правителствата си, ще помогнат на „революцията“ като разклатят буржоазния свят отвътре и го направят уязвим. Да НЕ бъдем полезни идиоти на разделението е най-главното ни изпитание като българско общество. Трябва не просто да защитаваме позициите си и те да са морални и рационално верни. Задължително е да го правим умно. Да не се караме дребнаво със своите, да пускаме мостове към колебаещите се, да привличаме с пример и разум „неутралните“. Да оставяме врага да се излага, да не му пречим да е злобен и глупав. Да не превръщаме сблъсъка с него в спор между двама злобни и глупави. Да не влизаме в тона му, да не участваме в борба с прасета в кал. Защото нашата цел е да ставаме повече. Единственият начин за това е ако по-пасивните и неутрални хора се присъединят към нас. А можем да ги убедим като покажем привлекателно лице – разумно, аргументирано, спокойно и уверено. Към злобни, кисели и емоционално нестабилни хора никой не иска да се присъедини. Имаме прекрасен пример – Путин v.s. Зеленский.

Не обиждайте и не използвайте цинизми.

Това абсолютно винаги показва слабост и страх, а не сила. Мислите си, че в балона на близките ви приятели изглеждате по-твърд и принципен, като наречете Путин „маниакално ботоксово джудже“? Ако беше така, щеше Зеленский по цял ден да псува като трънски заврян зет. Той не го прави обаче. Защото е умен, а не защото не е гневен. Говори спокойно и възпитано. И преводачите плачат.

Бъдете Зеленский.

Този човек ни учи на страшно много неща непрекъснато. Не само на мъжество, характер и лидерство. Ако знаехте как да стреляте и утре трябва да защитавате улицата и града си, ще трябва да действате с дисциплина и екипност с други хора. Със свои съседи, приятели, но и с хора, с които в цивилния живот се гледате лошо и се карате за паркомясто. Ще си пазите гърба. И ще трябва заедно да се подчинявате на заповеди на хора, които е възможно да ви се струват тъпи. И хората и заповедите. Но да ги изпълнявате, Това е най-важното, на което учи казармата, по-важно от разглабянето на АК за време. Как да превърнем човешката маса в единен механизъм, в машина.

Да потиснем егото си и да бъдем екип.

Специалните части не са с най-големи мускули, а са с най-добър синхрон помежду си. Затова са много по-ефективни от редовия аскер, който вдига шум и прах по пътищата. Та ето кое е първото, което можете да направите, за да сме по-подготвени: не се карайте, не се делете лековато, не се връзвайте на провокациите, които искат да ви направят полезни идиоти. Говорете спокойно, с търпение, аргументи и разбиране. Приобщавайте, а не отблъсквайте. Не изпадайте в крайности. И се учете да разпознавате истинските провокатори на врага от техните жертви – заблудените, подведени и уплашени хора. Първите трябва да елиминираме, а вторите да върнем и задържим в разума и единството.

Искате да знаете повече?

Авторът Борис Станимиров е роден е през 1976 г. в София. Завършил е Молекулярна биология в СУ „Св. Климент Охридски”, специализирал „Международни икономически отношения” в УНСС и „Политически умения” в НБУ. Работи в областта на финансите. Има интереси и разработки в областта на политическия консерватизъм, офицерския корпус на Царство България, родствените връзки на българския възрожденски елит. Член на УС на Българската генеалогична федерация. Има политически опит на различни нива, в това число и в областта на международната политика. Заместник-председател на Европейските млади консерватори под патронажа на Маргарет Тачър. 

Можете да прочетете повече от автора в неговия facebook профил Борис Станимиров – консерватизмите на templar.

Previous article Операта „Чичовци” дебютира на сцената на Софийската опера
Next article В „Метрополитън“ изпълниха химна на Украйна преди премиера с участието на Соня Йончева
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here