Home Театър, любов моя „Попаднеш ли в театъра, струва ти се, че си нещо пò така от другите хора: по-силен, по-гениален, по-хуманен, по-необходим, по-чувствителен“

„Попаднеш ли в театъра, струва ти се, че си нещо пò така от другите хора: по-силен, по-гениален, по-хуманен, по-необходим, по-чувствителен“

„Попаднеш ли в театъра, струва ти се, че си нещо пò така от другите хора: по-силен, по-гениален, по-хуманен, по-необходим, по-чувствителен“
Театрален роман/Сфумато

Тази вечер от 19.00 ч. в Театрална работилница „Сфумато“ може да гледате „Театрален роман“ по Булгаков. Спектакълът е с номинация в онлайн на „Малък сезон 2021“.

Попаднеш ли в театъра, струва ти се, че си нещо пò така от другите хора: по-силен, по-гениален, по-хуманен, по-необходим, по-чувствителен. Самозабравяш се, подгонва те амбицията на всяка цена да бъдеш артист и бързо попадаш между зъбчатите колела на театралната машинария, която винаги иска своето и никога това, което ти самият искаш. И тогава настъпва деформацията – неволна, най-често неосъзната, но и неизменна – на попадналия в театъра поетичен характер. Нищо не е такова, каквото е било в очите ти, когато за пръв път си пристъпил зад кулисите. Нещо повече – нищо не е такова, каквото би трябвало да бъде.

То вече е в нас, „ще се развива и ще ни изсмуче“ – и днес, и по времето, в което Булгаков е започнал да излива своя незавършен „Театрален роман“ на хартия. Но когато авторът посяга към смъртта през ръката на героя си Сергей Леонтиевич Максудов, и то само заради провала в изкуството, се случва нещо особено…

Иван Василиевич, в чиято теория фигурираше между другото и откритието, че на репетициите текстът не играе никаква роля и че характерите в пиесата трябва да се изграждат, като се играе свой собствен текст, Иван Василиевич бе заповядал на всички да преживяват заревото на пожара.

Поради това всеки, който тичаше към прозореца, викаше онова, което на него му се струваше необходимо да вика.

— Ох, боже, божичко! — се чуваше най-често.

— Кое гори? Какво става? — възкликваше Адалберт.

Чувах мъжки и женски гласове, които викаха:

— Спасявайте се! Къде има вода? Магазинът на Елисеев гори! (Дявол знае на какво приличаше всичко това!) Помощ! Спасявайте децата! Това е взрив. Викнете пожарната! Загиваме!

Сред цялата тази врява се извисяваше пискливият глас на Людмила Силвестровна, която крещеше пък нещо съвсем безсмислено:

— О, боже мой! О, боже всемогъщи! Какво ще стане със сандъците ми?! А брилянтите, а брилянтите ми!

Навъсен като облак, гледах как Людмила Силвестровна кърши ръце и си мислех, че героинята на моята пиеса произнася само:

— Погледнете… пожар… — и го произнася великолепно — и че нямам никакво желание да чакам да се учи да изживява този пожар Людмила Силвестровна, която изобщо не участва в пиесата. Дивашките крясъци за някакви сандъци, които нямаха нищо общо с пиесата, така ме ядосваха, че получавах тикове.“

М. Булгаков, „Театрален роман“. Превод от руски Лиляна Минкова.

Режисьор на спектакъла е Люба Тодорова, студентка в класа на професор Маргарита Младенова в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.

Участват: Мануела Минкова, Яна Зайкова, Димитър Василев, Николай Ганчев, Димитър Крумов.

Сценографията и костюмите са дело на Антония Соколова, композитор – Илко Биров.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here