Home Нашите новини Повече пари за държавните културни институти – 2.4 млн. лева от Министерство на финансите, намериха се и 12-те милиона за музеите

Повече пари за държавните културни институти – 2.4 млн. лева от Министерство на финансите, намериха се и 12-те милиона за музеите

Повече пари за държавните културни институти – 2.4 млн. лева от Министерство на финансите, намериха се и 12-те милиона за музеите

Бурни дебати се състояха вчера в Комисията по медии и култура към НС. cultureONE ще публикува и цялата стенограма и видео от по-интересната част на заседанието, която беше втората – с участието на хора от независимия културен сектор – Михаил Билалов, Касиел Ноа Ашер, основателят на Цирк Балкански. Но в първата част от заседанието стана дума… за пари.

Стойностният показател на стандарта за финансиране за държавните културни институти в областта на културното и аудиовизуалното наследство е завишен допълнително от 1 април с 30 на сто и се увеличава от 21 171 лв. на 27 522 лв. за една субсидирана бройка. Необходимите средства за това увеличение са в размер на 2,4 млн. лв. Това се казва в становище от Министерството на финансите (МФ) за приемането на стандарти за делегирани от държавата дейности, представено на заседанието на Комисията по културата и медиите към Народното събрание.

В становището на МФ се казва, че стойностният показател на стандарта за финансиране на музеите и художествените галерии с регионален характер е завишен допълнително от 1 април с 30 на сто, или се увеличава от 19 237 лв. на 25 008 лв. за една субсидирана бройка. Необходимите средства за това увеличение са в размер на 8,7 млн. лв.

Стойностните показатели на допълващите стандарти за закрити площи за държавните културни институти в областта на културното и аудиовизуалното наследство, и на музеите и художествените галерии от регионален характер, се увеличават с 20 на сто, считано от 1 януари 2022 г. За това увеличение са необходими 700 000 лв.

Необходимите средства за изпълнението на проекта на решението са общо 11,8 млн. лв. и ще се осигурят за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2022 г. С предложеното допълнително увеличение на стандартите ще се осигурят необходимите гаранции за стабилност на държавните културни институти в областта на културното и аудиовизуалното наследство, на музеите и на художествените галерии в условията на продължаващо нарастване на цените, електроенергията и на горивата. Ще се осигурят и по-добри възнаграждения на работещите в тези културни институции, се казва в становището на Министерството на финансите, представено на заседанието на комисията.

Заместник-министърът на културата Бойко Кадинов заяви, че е радостно, че представеното становище от МФ е част от действия, продължили през цялата седмица, които са синхронизирани с Министерството на културата. През април предвиждаме да направим национална среща на тема „Бъдещето на музеите и на галериите“, каза Кадинов.

От Сдружението на българските музеи благодариха на всички народни представители, които гласуваха в Народното събрание на 23 февруари, за да постъпят тези 12 млн. лв. по стандартите за българските музеи. И попитаха кога този проект на решение ще бъде гласуван, както и как ще се разпределят тези 200 000 лв., които са общо от всичките 12 млн. лв.

Заместник-председателят на комисията Тома Биков от ГЕРБ-СДС заяви, че днешното изслушване е доста неефективно, защото отсъстват двамата министри – на финансите и на културата. „Това го приемам, като много лош знак, особено отсъствието на министъра на културата, защото той има пряк ангажимент. Той трябва да поеме политически ангажимент не само за тези 11,8 млн. лв., но и за тези 200 000 лв., които остават, за да се изпълни законът. Тези 200 000 ние ще ги търсим и ще ги търсим на всяко заседание на тази комисия, докато те не бъдат отпуснати – за музеи и за галерии“, коментира Биков. Той каза, че „се радва на това становище на МФ, защото са разбрали, че да дадат пари за стандарт не е разхищение, а е нещо полезно заради покачването на цените, за да се запазят хората, които работят в музеите“.

Александър Симов от „БСП за България“, който също е заместник-председател на комисията, попита какво е предприело Министерството на културата, за да няма такива разминавания в предвидените средства за културните институции в бъдеще.

„Няма липсващи 200 000 лв., получих уверението от финанси, че при структурирането на отделните плащания те ще намерят своето място и целият ресурс ще стигне там, където е гласуван,“ увери заместник-министър Бойко Кадинов.

„Тези 12 млн. лв. станаха исторически и легендарни, и това не е, защото комисията е непримирима, а защото гилдията беше изключително непримирима. Така се прави“, заяви Антоанета Цонева от ПГ на „Демократична България“.

Previous article „Свободата е като хляба – трябва да се меси всеки ден“. Сто години от рождението на Радой Ралин
Next article Крушето на Уил Смит не е било инсценирано
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here