Home Главен герой Правителството на кино – премиерата на новия български филм „Петя на моята Петя“ беше уважена от новата власт + интервю

Правителството на кино – премиерата на новия български филм „Петя на моята Петя“ беше уважена от новата власт + интервю

Правителството на кино – премиерата на новия български филм „Петя на моята Петя“ беше уважена от новата власт + интервю
Кирил Петков, Асен Василев и Атанас Атанасов на премиерата на филма Петя на моята Петя, снимка Facebook

Чудесно беше, че министър-председателят Кирил Петков, министърът на финансите Асен Василев и министърът на културата Атанас Атанасов са уважили премиерата на нов български филм. Последва интервюто на културния министър в предаването 120 минути по БТВ, което много разбуни духовете и не остави никого безразличен. Но така или иначе премиерата на филма „Петя на моята Петя“ и гостите ѝ се отчете като жест към българското изкуство и кино, който не остана незабелязан. Свикнали да бъдат ритани в ъгъла, наричани с обидни имена, подценявани, невидими и презирани, българските творци може би най-сетне ще си поемат въздух. Ето това е символичното значение на този политически жест.

„Важното е хората да преоткрият Петя Дубарова от техните по-млади години, но още по-важно е младите да открият Петя Дубарова и да зачетат нейната лирика – това е една от мисиите на филма.“ Думите на режисьора Александър Косев пред Даниел Димитров от БТА са по повод „Петя на моята Петя“, който вече е по кината.

Той заедно с екипа си създава изпълнена с любов, уважение и страст история – в памет на един от най-обичаните български образи – обичан отвъд културата, литература и поезията. История, в която се сблъскват не просто вчера и днес, сред останалите непроменени през годините табута, стигми и етикети, когато прииждащите на изгрев вълни просто се разбиват и утихват…

Ела сега

петя дубарова

Нагази голо лятото в морето.

Изхвърли всички мъртви водорасли.

Разстла нов пясък в дъното, където

седефите като деца са расли.

Изопна фарът мъжкото си тяло

и някакво желание се пукна

в окото му от блясък натежало…

. . . . . . . . .

С внезапен скок към дъното се мятам.

Гребат вода ръцете ми изкусни.

И сякаш дишам под водата

с амфибийни гърди, с делфински устни.

Под мен зелени кръгове светлеят,

но пулса ми нагоре се катери.

Пристанища в минор сиренно пеят.

От техните разтворени артерии

тече мазут, изтича смърт в морето.

Плачи ти, лято – бъдещо сираче!

Ела сега, спасителю поете,

не с лист и молив, не за да заплачем!

(Как лесно е да плачеш върху листа!)

Побързай, братко! Да заключим нека

отровата и силата нечиста,

която е обхванала човека!…

Биографията на Петя Дубарова, която през 2022 г. щеше да навърши 60 години, е може би повод или причина за страстта да бъде създаден този „небиографичен“ филм. За болката, за любовта, за бунта, за щастието – да вървиш в посоката, която си избрал. За възможността, чрез теб, хората да се връщат към собственото си, изначално аз – към нещо позабравено, красиво и истинско. Затова, както казва и режисьорът, получи се „един много нежен, много поетичен и много стойностен филм“.

Даниел Димитров, БТА:

– Г-н Косев, това ли е най-изстраданата продукция, по която сте работили? Излиза по кината почти три години след началото на снимките…

Александър Косев: Истината е, че този филм не стана много лесно. Мина през много големи трудности и те не бяха само финансови. Но аз никога не съм се заблуждавал, че правенето на един филм е лесна работа. Най-малкото, защото имах щастието, след завършването на филмовата академия, двадесет години да работя като асистент в игралното кино, предимно в чужди продукции. И нямам спомен да съм имал лесна продукция…

Правенето на кино е свързано с доста жертви и с много усилия от много хора… Създаването на „Петя на моята Петя“ беше свързано с много положителни емоции, много радост, хубава енергия и усещането, че си част от нещо красиво и много истинско.

– Помните ли първото си „запознанство“ със стиховете на Петя Дубарова?

А. Косев: Да, тогава бях тийнейджър. За разлика от двете ни сценаристки, Нели и Ваня, които се влюбени и в поезията, и в самата Петя до ден днешен, аз не мога да кажа, че съм бил голям фен на поезията.

Чел съм стихове, но не съм от хората, които всеки ден четат и препрочитат поезия. Не бях чел Петя Дубарова години наред, но когато реших да правя филм, преоткрих нейното творчество.

Петя Дубарова, снимка Wikipedia



– Филмът „Петя за моята Петя“ не е биографичен, но това не е ли малко опасно предвид идеалния образ, който Петя Дубарова има сред българите?

А. Косев: Филмът трябва да бъде видян, за да бъде разбран.

И мисля, че няма никаква опасност, защото той е направен с много любов към Петя Дубарова. Зрителите ще могат да прочетат немалко от нейните стихове, показани по един много елегантен и деликатен начин. Всъщност, стиховете на Петя Дубарова са свързани и със самия киноразказ.

Важното за мен, правейки този филм, е хората да преоткрият Петя Дубарова от техните по-млади години. Но още по-важно е младите да открият Петя Дубарова и да зачетат нейната лирика. Това е една от мисиите на този филм.

– Позабравена ли е Петя Дубарова, както казва продуцентът на филма Николай Урумов?

А. Косев: Съгласен съм с Ники. Мисля, че е позабравена… Тя не се чете в училищата, а от онези хора, които я познават от време оно и които подаряват нейните стихосбирки на децата си.

За огромно съжаление, Петя Дубарова нямаше шанса да доживее по-други години и да ни остави още великолепна поезия. Тя си отиде много рано…

Покрай „Петя на моята Петя“ имаме изключителния шанс много хора отново да открият Петя Дубарова.

– Съгласен съм с Вас, тъй като вече гледах „Петя за моята Петя“ и за мен това е един много уютен филм. Това дали се дължи и на факта, че доста от актьорите са близки помежду си и в живота?

А. Косев: Професионалните актьори се познават един друг, защото имат своя гилдия и техен свят. За мен беше по-важно децата, които не се познават, да се опознаят. Те станаха приятели много бързо и това абсолютно се отрази и на историята, и на самия филм.

Според мен приятелството между тях се роди още в първия миг, в който се видяха след като бяха избрани. Те са си приятели и до ден днешен, което говори за това какви са били взаимоотношенията им по време на филма.

– От гледната точка на режисьор, може ли един нов български филм да има успех без добра рекламна и продуцентска стратегия?

А. Косев: Киноиндустрията – каквато в България мисля, че няма – не може да не мине през рекламна кампания. Тя е важна и задължителна за всеки филм, преди той да тръгне по кината. Колкото по-добра е една рекламна кампания, толкова повече зрители ще отидат да го видят.

Рекламната кампания на „Петя на моята Петя“ е добра, но този филм няма да бъде забравен и винаги ще има своята публика. Може да звучи нескромно, но за кога да бъда скромен (Смее се – бел. а.). Получи се един много нежен, много поетичен и много стойностен филм.

– Ще има ли продължение на „Петя за моята Петя“, предвид неразказаната история между Петя Дубарова и Пер, например, а може би има и други моменти…

А. Косев: В един филм не може да влезе всичко. Затова е важно да влезе само това, което искаш да влезе. Тоест, много е важно да знаеш какво искаш да кажеш и да не се разсейваш с други неща, да знаеш коя е твоята линия и да я следваш. Защото иначе нещата може много да се разводнят…

Никога не съм мислил за продължение на филма, а и не знам дали има нужда. Това не е от онези филми, които могат да имат първа, втора или трета част, просто, защото в неговата първа част е казано всичко.

Александър Косев е роден в София, в семейството на популярния български композитор на филмова и поп музика, и поет Атанас Косев. Завършва филмова и телевизионна режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. През 1991 г. късометражният му филм „Защо“ е отличен с наградата на публиката на студентския фестивал в Потсдам. Има дългогодишен опит като асистент- и кастинг режисьор в множество големи международни и български кино продукции. Познат е и от участието си в „Клиника на третия етаж“ като доктор Филипов.

 Режисьор е на телевизионни програми и епизоди от сериали, част от които са „Откраднат живот“ (2016-2019), „Кантора Митрани“ (2012), „Дървото на живота“ (2013), „Столичани в повече“ (2011-2016), „Връзки“ (2015-2016).

„Петя на моята Петя“ (2021) е първият му игрален филм като режисьор. Продукцията е заснета за по-малко от месец, изцяло в Бургас, от оператора Иван Вацов. Много от актьорите, които участват, са родени и свързани с морския ни град, включват се и близо 500 местни жители като статисти. Героинята на Петя Дубарова е поверена на Алиса Атанасова. Петя Монова – „преродената“ Петя Дубарова, е Александра Костова, позната от „Маймуна“ на Димитър Коцев-Шошо. Участват още Албена Павлова, Юлиян Вергов, Васил Банов, Емил Марков, Моньо Монев, Орлин Павлов, Алена Вергова, Ясен Атанасов, Александър Милчев. Сценаристи са Нели Димитрова и Валентина Ангелова. Продуцент е Николай Урумов. 

Previous article Кинофестивалът Sofia MENAR продължава още седем дни онлайн
Next article Посолството на Словакия дари на Столичната библиотека ценни книги и уникална марка
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here