Home Картини от една изложба Предложенията на Карина Попова за изложби в София

Предложенията на Карина Попова за изложби в София

Предложенията на Карина Попова за изложби в София

Автор: Карина Попова

Снимка: Карина Попова

В Националната галерия Квадрат 500 на 10.02.2022 г. се откри изложба „Искри на въображението. На честотите на Бойс“. Малките бели кръгове, които ще забележите под краката си в началото на изложбата ще ви отведат на няколкоетажна приказка, разказана и интепретирана през въображението на множество художници и артистични групи, отразили в себе си светлината на Йозеф Бойс. От зала 19 в подземието, към етаж, 2, 3 и 5 ще се потопите във видео арт, картини, фотографии, документи и инсталации свързани с една от най-значимите фигури на съвременното изкуство.

През 2021 Германия и светът отбелязаха 100 – годишнината от рождението на Йозеф Бойс, инициативата има за цел да да постави въпроса дали идеите му са актуални и днес и какво е неговото наследство за германското и световно изкуство. В България също – Кой е Бойс и какво общо има той с българското изкуство?

След определени социални и културни промени в България, Бойс и идеите му биват последвани от редица български художници като по този начин се доказва свободната страна на художествените практики – извън ограниченията свързани с политическата страна на нещата и все пак доминацията на определен тип изкуство.

Експозицията може да бъде видяна до 21.04.2022. „Искри на въображението. На честотите на Бойс“ е проект на Гьоте Институт България в сътрудничество с Националната галерия и Фондация „Изкуство – дела и документи“

Искри на въображението. На честотите на Бойс. Снимка: Квадрат 500

На 12 март в галерия Структура се откри изложба на Красимир Терзиев „Рекострукции на предстоящото“. Куратор на екпозицията е Мария Василева.

Ежедневните обекти на битието са пречупени през призмата на интердисциплинарния художник Красимир Терзиев. Заигравайки се с фикцията и все пак задаващ въпроси го намираме търсещ отговорите им, чрез употребата на различни медии. В настоящата изложба ще се запознаем с някои нови авторови идеи като компютърно генерираното видео „Разходка в галерията“ или фотографиите, които ни показват едно преподредено място в дома на артиста. Защо ще се запитате самите вие, а отговорите ще намерите вероятно в магично преобразуваната „Структура“, но все пак реална.

Ето и какво пише в информацията за изложбата:

„Ежедневни обекти, като пластмасови столове за градината, са модифицирани. Разпознаваме предметите и местата, но усещаме и невидимата сила на космическия натиск, който ги отнема от нас. Множество обекти-образи са обвивки без плътност и отпращат към спецификите на материалното и фантазменото пространство, към двойници, дежа-ву, миражи и призраци. В изложбата присъства покривало на кола, което покрива липсата на кола. Уличното осветление на София изпълнява клубен ритъм. Вратата на вагон на влак се отваря и затваря автоматично без да се виждат движещи се фигури, провокиращи това. Часовник изпълнява зациклил „танц“ от няколко секунди.

Твърдото, солидното, устойчивото отсъства. Красимир Терзиев внася елементи на случайност и експеримент – живописта се случва „сама“, разчитайки на пробивната сила на боята, нанесена на задната страна на платното; рисунките са създадени от камшични удари на натопен в цвят конец по повърхността на листа, което не осигурява пълен контрол. Всички тези елементи отварят пространство за въображението и неговите очевидности.“

Красимир Терзиев e роден през 1969 в Добрич, България. Живее и работи в София. Има докторска степен по Културната антропология от Софийския университет (2012 г.) и магистърска степен по живопис от Националната художествена академия, София (1997). През 2011г. получава Наградата за съвременно българско изкуство „Unlimited“, а през 2007 – Наградата на Гауденц Руф за ново българско изкуство. Творбите му са част от колекциите на Centre Pompidou/MNAM, Париж; Arteast 2000+ Collection, Moderna Galerija, Любляна; Art Collection Telekom, Бон; Софийска градска художествена галерия, София; Kunstsammlung Hypovereinsbank, Мюнхен; колекция Gaudenz B. Ruf; Артпроджект Депо; колекция Дана и Георги Войнов, колекция Владимир Илиев и др.

Изложбата може да бъде видяна до 12 март 2022

Автор: Красимир Терзиев, снимка: Facebook

„С малко късмет вече няма да има мечти“ е заглавието на новата екпозиция в пространството на ИСИ – София.

От 27 януари имаме възможност да се докоснем до живописните идеи на художничката Лидия Делич. Куратор е Мартина Йорданова, а по-любопитно е, че авторката ще представи заедно с още четирима артисти Черна гора на 59 Венецианско биенале тази година. И ако името на най-престижното събитие за съвременно изкуство е „Млякото на мечтите“, то младата авторка е избрала да погледне от другата страна на брега на идеите.

Ето какво споделя самата тя:

„Вдъхновена от „Удавеният свят“ на Джеймс Балард, аз изследвам места от ежедневието, предмети, които ги обитават и заобикалящия ги свят. Отразявайки рутинни действия, които се случват на територията на остров, на който съм прекарала определен период от време, насочвам вниманието ни към растителността, живописните пейзажи и разказите, които скоро ще бъдат загубени. Също така чрез рисуването се стремя да съхраня и споделям спомени за събития, които, веднъж изживени, просто отминават.“

Изложбата може да бъде посетена до 28 февруари 2022 г.

Адрес на галерията:  бул. Васил Левски 134 (вход откъм ул. Екзарх Йосиф)

ICA Sofia image lidia Delic
Previous article Синдикати призовават музеи и галерии да излязат на протест
Next article След опит за убийство писателят и светски хроникьор Денди се бори за живота си в „Света Анна“
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here