Home Култура Проф. Георги Фотев, носителят на тазгодишната награда за хуманитаристика „Богдан Богданов“ на НБУ: „Най-върховна човешка добродетел е приветливостта“

Проф. Георги Фотев, носителят на тазгодишната награда за хуманитаристика „Богдан Богданов“ на НБУ: „Най-върховна човешка добродетел е приветливостта“

Проф. Георги Фотев, носителят на тазгодишната награда за хуманитаристика „Богдан Богданов“ на НБУ: „Най-върховна човешка добродетел е приветливостта“
Снимка: НБУ

Дългогодишният член на Настоятелството и на Сенатроския съвет на НБУ – почетният професор Георги Фотев, д.н. е носител на тазгодишната Награда за хуманитаристика „Богдан Богданов“. Наградата се връчва за пети път, а мотивите на журито в състав: проф. д-р Веселин Методиев, д-р Георги Текев, Иван Богданов, д-р Мария Арсениева, проф. д-р Пламен Бочков, проф. д-р Христо Тодоров (Председател на журито) и д-р Христо Чукурлиев са „… за неговите заслуги за развитието на социологията в България, за дейното му участие в утвърждаването на гражданското висше образование чрез мисията на частните университети, за ревностната защита на модерните европейски и световни ценности“.

„Аз абсолютно споделям разбирането на Джейн Остин, че най-върховна човешка добродетел е приветливостта. Тази приветливост аз я намирам тук. Аз искам тук да я намирам, тя да остане завинаги. Тя иска много усилия, тя иска чисто сърце, иска смела мисъл и след това – аз съм напълно съгласен с това – тя слага последователността. Да бъдем последователни в делото на този човек (Богдан Богданов). Аз имам щастието и участта сега да приема тази награда на неговото име!“ – проф. Георги Фотев, д.н.

проф. Георги Фотев
Проф. Георги Фотев

Професор Георги Фотев, д.н. е директор на Центъра за изучаване на европейските ценности при НБУ. Автор е на голям брой научни публикации у нас и в чужбина. Професор Фотев е национален програмен директор на Европейското изследване на ценностите (European Values Study). Той е действителен член на European Academy of Sciences and Arts от 1993 г.

Репресиран е от тоталитарно-комунистическия режим – семейството му е изселено в Лудогорието, защото баща му е политически емигрант във ФРГ. Дълго време не му разрешават да следва, бил е работник и т.н. Министър на науката и висшето образование (1991). Три мандата е директор на Института по социология към БАН.

Сред основните му трудове са книгите: Социална реалност и въображение (1986, изд. на гръцки език в Атина, 1996), История на социологията, том 1-2 (1993), Другият етнос (1994), Ethnicity, Religion and Politics (1999), Криза на легитимността (1999), Граници на политиката (2001), Диалогична социология (2004), Дисциплинарна структура на социологията (2006), Дългата нощ на комунизма в България (2008), Ценности срещу безпорядък (2009), Българската меланхолия (2010), Сфери на ценностите (2012), Смисъл и разбиране (2014), Човешката несигурност (2016).

В чест на проф. Георги Фотев е публикуван монументалният сборник Светове в социологията (2006) с участие на негови ученици, колеги и на световни имена в социологията като Зигмунт Бауман, Едуард Тирикян, Майкъл Бъроуей, Джон Рекс и др.

На церемонията по връчване на Наградата за хуманитаристика прие своя плакет и миналогодишният лауреат – директорът на Софийска филхармония Найден Тодоров. Тогава събитието не се проведе заради противоепидемичните мерки.

Д-р Веселин Методиев и маестро Найден Тодоров
Проф. д-р Веселин Методиев и маестро Найден Тодоров, директор на Софийска филхармония

Маестро Тодоров прие плакета от Председателя на Настоятелството – проф. д-р Веселин Методиев и произнесе академично слово на тема „Има ли будители днес?“.

Професор Методиев сподели радостта си от това да връчи отличието и отбеляза: „Нов български университет има щастието да е създаден като уникален за това, че има и науки и изкуства в себе си. Това също е дело на професор Богданов. Така че Вие сте първи лауреат в областта на изкуствата!“.

Маестро Тодоров сподели, че независимо от това, че приема наградата година, след като знае за нея, вълнението продължава. (В същия ден той получи и две награди Кристална лира – за Софийска филхармония и за себе си като диригент – бел. ред.)

„Една от най-важните роли на будителите е да ни казват не онова, което искаме – за тази цел днес съществуват шоумените, а за да ни казват онова, което ние имаме нужда да чуем, за да продължим напред.

…Истината невинаги е това, което искаме да чуем. Затова днешното общество има нужда от хора, които знаят. Днешното общество има нужда от хора, които са смели и основно смели да говорят истината. Днешното общество има нужда от повече хора, които са визионери – като професор Богданов.“

Награда "Богдан Богданов" на НБУ 2021
Награда „Богдан Богданов“ на НБУ, церемония 2021 г.

Наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“ е учредена на 5 декември 2016 г. от Настоятелството на Нов български университет в памет на професор Богдан Богданов – създател на НБУ, класически филолог, учен в областта на науките за човека и обществото, писател, преподавател, обществена фигура в областта на изкуството и културата, и университетски мениджър.

Наградата се връчва ежегодно на 2 ноември, рождената дата на проф. Богдан Богданов. Наградата е за постижения в сферата на хуманитаристиката и се присъжда на лица, които пресъздават и популяризират идеите, споделяни от проф. Богдан Богданов. Тя е национална награда и е за постижения в български контекст. Журито на Наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“ е в състав: проф. д-р Веселин Методиев, д-р Георги Текев, Иван Богданов, д-р Мария Арсениева, проф. д-р Пламен Бочков, проф. д-р Христо Тодоров (Председател на журито) и д-р Христо Чукурлиев. Досегашни носители на Наградата са поетът Борис Христов, проф. Михаил Неделчев, Снежина Петрова и Георги Гочев за проекта им „Медея“ и диригентът Найден Тодоров.

В края на събитието беше представено и новото издание – превод на професор Богданов на един от най-пространните диалози след „Държавата“ и „Законите“ на Платон – „Теетет“. Церемонията се проведе в университетската галерия УниАрт, а водещ беше ръководителят на департамент „Театър“ – доц. Снежина Петрова.

Previous article Седмица на БУДИТЕЛИТЕ в NewsONE: „Колко малко си даваме сметка за будителството, докато човекът, който ни буди, все още живее редом с нас.“
Next article Mузеят – място за среща?
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here