Home Мнение Путин се жалва, че бил жертва на cancel културата като Дж. К. Роулинг. Майката на Хари Потър: „Касапи да не критикуват западната култура“

Путин се жалва, че бил жертва на cancel културата като Дж. К. Роулинг. Майката на Хари Потър: „Касапи да не критикуват западната култура“

Путин се жалва, че бил жертва на cancel културата като Дж. К. Роулинг. Майката на Хари Потър: „Касапи да не критикуват западната култура“
Владимир Путин, Джоан Роулинг, AP

„Хора, които избиват (точната дума в поста ѝ е slaughtering – клане, касапница) цивилни, затварят и отравят критиците си, не са най-подходящите критици на западната култура.“ Така Джоан Роулинг реагира на „защитата“, която получи от Путин в речта му по-рано днес. Писателката бе остракирана от определени групи заради своето есе за транс жените, публикувано през 2020 г. Роулинг смята, че легитимирането на джендъра подкопава правното определение за биологичен пол и критикува транс активизма, с което си навлече немалко врагове.

Тя реагира в Туитър само няколко часа след изказването на руския президент, като придружи поста си със статия за опозиционера Навални и изрази подкрепа за украинците с хаштаг #IStandWithUkraine. Писателката добави и че ще допълни даренията, събрани от нейната благотворителна организация за подпомагане на децата в Украйна, с един милион паунда от собствения си джоб. 

А ето какви твърдения изказа Владимир Путин:

„Русия стана жертва на модерната сега на Запад cancel culture.“ Това заяви руският президент Владимир Путин на онлайн среща с държавни лауреати в областта на културата и изкуството за деца и юноши, както и с млади културни дейци. Тя бе по повод Деня на културните работници в Русия.

„Културата на отмяната“ (cancel culture) се превърна в отмяна на културата. От концертните афиши премахват Чайковски, Шостакович, Рахманинов. Забраняват се книгите на руски писатели. За последен път такава масова кампания по унищожаване на неприемлива литература проведоха преди почти 90 години нацистите в Германия“, добави Путин.

„Култура на отмяната е публичен остракизъм, бойкот и дори пълно мълчание, забравата на очевидни факти, книги, имена на исторически и съвременни обществени дейци, литератори, и просто хора, които не се вписват в съвременните шаблони, колкото и абсурдни да са те в действителност. Сега се опитват да отменят цялата наша хилядолетна страна, нашия народ. Говоря за прогресиращата дискриминация на всичко, свързано с Русия. При пълното съдействие, а понякога и насърчаване от страна на управляващия елит“.

Той даде и примери, които, според него, са показателни за „културата на отмяната“:

„В американските филми неведнъж са наричали САЩ единствения победител над нацизма, а решаващият принос на Червената армия просто го взеха и сега е отменен. В Япония, в деня на памет за жертвите от атомните бомбардировки в Хирошима и Нагасаки или срамежливо мълчат за това кой е хвърлил бомбите, или пишат, че се го направили някакви абстрактни съюзници. Не толкова отдавна „отмениха“ детската писателка Джоан Роулинг, защото не угоди на поклонниците на т.нар. джендърни свободи“.

Пред лауреатите Путин изрази надежда чрез културата истината за Русия да си пробие път по света. Той разказа някакъв случай, при който в Неапол уличен художник бил нарисувал на стената на дома си портрет на „вече отменения от Запада“ писател Фьодор Достоевски. „Такива случаи – допълни той, – дават надежда, че чрез взаимната симпатия на хората, чрез културата, която свързва и обединява всички, изкуството и образованието само ще сеят умното, доброто и вечното“.

Путин нарече „неоценим“ приноса на руската култура в развитието на световната цивилизация. И отбеляза, че руските майстори на литературата, музиката и изкуството през вековете са дарили човечеството не само с нови естетически традиции, но и с идеали и смисъл, които са станали нравствени ориентири за цели поколения.

Previous article Защо никога няма да забравим тазгодишните Оскари – гледайте нецензурираното видео в cultureONE
Next article Имате Huawei P50 Pro? Снимайте филм!
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here