Home Главен герой Режисьорът Мартин Негрев разказва за отличието „Златна роза“ и филма си „Магаре“

Режисьорът Мартин Негрев разказва за отличието „Златна роза“ и филма си „Магаре“

Режисьорът Мартин Негрев разказва за отличието „Златна роза“ и филма си „Магаре“

Големият победител в късометражното кино на фестивала „Златна роза“ „Магаре“ с две прожекции на София филм фест.

На 17 и 18 март в „Дом на киното“ публиката ще може да види на голям екран красивия и нежен филм „Магаре“ с участието на Красимир Доков.

В среща с режисьора, сценарист и продуцент на филма Мартин Негрев, разкриваме интересни подробности относно продукцията.

Мартин Негрев, снимка: личен архив

Искам първо да те поздравя, филмът има изключителни кадри, много добри режисьорски решения. Но нека те представим, кажи нещо повече за себе си къде си учил, с какво се занимаваш?

Казвам се Мартин Негрев. Всъщност още от малък се занимавам с кино. С приятели снимахме разни видеа от деца. Бяхме 6-ти/7-ми клас и започнахме да снимаме с първите камери, които излязоха тогава. Прехвърляли сме от касетки носители в цифров формат, за да може да монтираме. След това излязоха и по-модерни камери. И така. Всичко започна като бяхме деца. Като тийнейджър много исках да се занимавам с кино. С един приятел даже пишехме сценарии пробни. Но тогава явно не ми стигна смелост да го правя това нещо. Разбира се всичко сме вършели през призмата само на нашето въображение, без да имаме идея как се правят тези неща. И след години се озовах в УНСС в съвсем друга посока, случайно донякъде влязох в екипа на един сериал. И оттам започна всичко. Лека полека започнах да участвам в различни продукции и да възвръщам детската си мечта. Така се реших да уча режисура в НБУ в майсторския клас на проф. Георги Дюлгеров и най-сетне да снимам филми както съм искал винаги.

Колко време работи по филма „Магаре“ от идеята, та чак до наградата „Златна роза“?

О, доста време. Може би съм малко хаотичен и работя по нещо, докато съм събрал инерция и действам. Но после идва нещо друго, по което да действам. После предното се връща. Можех и по-бързо да се справя, но като цяло да кажем около 2-3 години ми отне филма, даже май повече.

Защо се реши да заснемеш филма, кое те вдъхнови?

Ами една много красива история, действителна, която се превърна в гръбнак на нашия филм. История за един дядо и едно магаре, на която попаднах в интернет. Но няма да издавам повече, за да не издам филма.

„Магаре“, снимка: личен архив

Изключителни кадри, шедьоври. Кой е оператор и с кого обсъждахте тези хубави кадри?

Имаме екип, на който много искам да благодаря. Първо нашият оператор Ребека Найденова. Тя е млада и много талантлива. Сценаристи сме аз и Ивелина Алексиева. Ама повече Ивелина. С Ребека се запознахме много набързо, аз си търсех оператор и двамата много добре си паснахме. Тя освен, че е талантлива е и готин човек.

В главната роля е Красимир Доков. Сцената с акордеона по негова идея ли беше? Той свири ли на акордеон?

Ами всъщност той не свири на акордеон, но специално за филма се научи конкретната мелодия да я свири. Един негов приятел, който е музикант му услужи с акордеон и Краси се упражняваше известно време.

Късометражен филм „Магаре“ – трейлър

Разкажи ни за „Златна роза“.

Голямо вълнение беше, въобще не очаквах тази награда. Тогава се наслаждавах на фестивала просто, че присъстваме там, че се срещаме с интересни хора, че филма ще го дават. По време на церемонията минаха всички награди и си казахме, че нищо няма да вземем. А колегата ми вика: „Чакай бе, има Златна роза“. И аз му казах: „Да бе, Златна роза, мечтай си“. И като обявиха „Магаре“ щях да припадна.

„Златна роза“, Мартин Негрев, Деян Статулов, снимка: личен архив

Къде снимахте?

В едно село Мандрица. Страхотно местенце. То се води може би единственото албанско село в България. Създадено около 13-14 век от преселници албанци. Между другото, говорят много интересен архаичен албански, но за съжаление са останали твърде малко хора там.

А ти как стигна до там?

С кола. (Хаха)

(Хаха) Как избра селото, обикаляхте локации ли?

Ами да търсех и в интернет. И обикаляхме. Първо гледахме около Сандански, Петрич, Мелник. Намерих Мандрица в интернет. Много ми хареса. Разбрах, че там са снимани и други филми. Не исках да се вижда твърде много от локацията, все пак.

Тя се вижда точно толкова, колкото трябва. Даже има един кадър с един черен найлон – много добър. Там сякаш найлонът играе роля, вятърът играе роля.

Това ми е един от любимите кадри.

И на мен. Всъщност колко време снимахте? Във филма има и дъжд, и слънце.

Ами дъждът е изкуствен. Направихме си машина за дъжд.

Ето това е новина! Тоест режисьорът е направил машина за дъжд?

В началото я бяхме предвидили, но не ни достигна бюджетът и бяхме принудени да бъдем изобретателни. Мандрица е далеч, трябват водоноски, хора… Те са едни високи кули. И си сглобихме сами. Разбира се не с функциите на оригинална машина. Малко нагодихме кадрите, за да може да работим с нашата машина.

А магарето от къде намерихте, кажи ни повече за него/нея?

Реално по сценарий е мъжко магаре. Но като ни го докараха, се оказа, че е женско. И това допринесе добре за историята, завърши я по някакъв начин. Магарицата стана част от екипа. И въобще като цяло в това село се превърнахме не в екип, а в семейство. Бяхме супер сплотени всички. Всяка вечер край огъня. То това е най-хубавото да снимаш на такива места, защото ставаш едно цяло с всички. Мисля, че екипът беше много доволен от прекараното време там, пък аз съм им изключително благодарен, че заедно създадохме това нещо. Защото без екип и без Краси Доков няма филм.

„Магаре“ Красимир Доков, снимка: личен архив

Така е в изкуството и в частност киноизкуството изисква повече хора не само един. Какво мислиш за изкуството в България в съвременното кино?

Аз не съм най-големия критик като цяло. Гледам позитивно на нещата. За мен изкуството е нещо индивидуално. Всеки човек трябва да го създава така, както сам го възприема. Имам предвид, че всеки сам прекарва през себе си нещата. Финансово е трудно в България, знаем всички, всеки от нас се бори това нещо да се промени. Работим и в комерсиалната сфера, и в шоубизнеса паралелно с киното.

„Магаре“, снимка: личен архив

Вярваш ли, че изкуството трябва да има послания?

За моите неща, може би да. Но не съм убеден, че това трябва да се отнася за всички. Има художници например, на които просто им хрумва нещо и започват да рисуват ей така от нищото. Без да са мислили върху дадено нещо твърде дълго. И това е по-различно.

А защо е по-различно?

Ами защото не може да се отдадеш толкова на хаоса.

„Магаре“ Мартин Негрев, снимка: личен архив

А теб самия кой или кое те вдъхновява? Коя е любимата ти тема и от какво черпиш идеи?

Не бих казал, че е нещо конкретно. По-скоро съм на периоди. Различни неща. В зависимост в какво емоционално състояние съм, в зависимост какво ми се случва и какво ми е интересно в момента. И аз се променям във времето. Темите варират. Честно казано мечтата ми е да снимам в момента фантастика, но не блокбъстър, разбира се.

Следващият ти филм пълнометражен ли ще е?

Ами, честно казано, искам да опитам с пълнометражен вече, да. И ако е фантастика ще бъда много щастлив. Разбира се, със своето си послание, да.

Какво си пожелаваш за бъдещето?

Пожелавам си за в бъдещето мир най-вече. Любов, щастие и българското кино да пребъде.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here