spot_img
6.2 C
София
събота | 03.12.2022 | 17:12:10

Режисьорите не искат киното да се дели на „зрителско“ и „фестивално“, за да не пострадат художествените му качества

Подписалите писмото режисьори са именити, имат подозрения за лобистки интереси

- РЕКЛАМА -spot_img
- РЕКЛАМА -spot_imgspot_img

Режисьори от различни поколения изпратиха отворено писмо до Премиера, Министъра на културата и Парламентарната комисия по култура и медии, в което се възмущават, че на срещата на депутатите от комисията и представители на Асоциацията на българските продуценти, Филмаутор, Асоциацията на българските киносалони и ИА НФЦ не са били поканени представители на филмопроизводството. 

Недоволство буди и фактът, че на въпросната среща се е лансирала теза за изкуствено разделение на киното на „зрителско“ и „фестивално“, която е била лайтмотив и на правителството на ГЕРБ. Тя е на път да бъде официализирана, което според режисьорите е недопустимо.

Под отвореното писмо стоят подписите на изтъкнати представители на гилдията като проф. Георги Дюлгеров, Стефан Командарев, Теодор Ушев и др.

Ето пълният текст на отвореното писмо:

Уважаеми народни представители,
Уважаеми господин министър-председател,

Във връзка с проведената среща между народните представители от Парламентарната комисия по културата и медиите към НС, с представители на Асоциацията на българските продуценти, Филмаутор, Асоциацията на българските киносалони и ИА НФЦ, бихме искали да изразим своята загриженост в няколко насоки:

На срещата бяха обсъдени проблеми, които засягат формирането на дългосрочна държавна политика в сферата на филмово изкуство и задават посоката за развитие на българското кино. В същото време на тази среща не бяха поканени представители на едни от най-значимите творчески организации и сдружения в областта на филмовото изкуство. Поради това, но не само, проблематиката беше представена изключително едностранчиво и повърхностно. Породи се неприятното усещане за прокарване на лични лобистки интереси, а не за конструктивен диалог в търсене на решения за сериозни проблеми от обществено значение.

Смущение буди фактът, че на тази среща се лансира едно изкуствено разделение на българското кино на “зрителско” и “фестивално”. Тази вредна и погрешна теза, подхваната от представители на правителството на ГЕРБ, най-вече в лицето на бившия министър на Културата, а в последствие и председател на Комисията по култура в 44-то НС – Вежди Рашидов, сега беше доразвита и е на път да бъде официализирана.

Категорични сме, че нито една национална кинематография не може да се разделя по този начин, защото навсякъде по света, фестивалите се правят именно заради зрителите. Фестивалът е място, където се събира изключително много публика, на която се показва селекция от най-добрите филми от цял свят. В Европа именно тези фестивални участия и награди са гарант за зрителя за качеството на даден филм. Фестивалите и филмовите пазари, които се провеждат по време на едни от най-големите филмови събития в областта на киното – КАН, БЕРЛИН, ТОРОНТО и т.н., са платформата, която дава възможност на българските филми, освен в страната, да бъдат разпространени и по света.

За щастие вече има множество такива примери и голяма част от българските филми, постигнали международен успех и донесли безспорен престиж за българската култура, се радват на добро киноразпространение и извън България. Поради това, разделението на “зрителско” и “фестивално” кино е проява на липса на компетентност и/или опит да се подмени същността на философията на киноизкуството в контекста на европейските регламенти и разпоредби.

Вярваме, че в унисон с европейските практики българската държавна политика следва да финансира филми с високо художествено съдържание, които реализират добавена културна стойност и носят международно признание и престиж за българската култура, а не филми създадени единствено с цел търговска реализация. В единия случай се произвежда произведение на киноизкуството – културен продукт, а в другия случай се произвежда комерсиален продукт предназначен за бизнеса в сферата на забавленията.

Задължение на Министерството на културата и Комисията по културата и медиите в парламента е да се занимават с проблемите и да защитават правата на художественото кино. Няма логика, филми, които се справят добре на пазара, постигат големи търговски резултати, но не получават висока оценка за своята художествена стойност, да бъдат подпомагани от държавните културни институции. Това са чисто търговски продукти, които, ако се допусне прецедент и Министерството на културата започне да ги субсидира, ще се окаже, че държавата обслужва не обществени, а частни бизнес интереси. Ако държавните политики абдикират от задължението си да подпомагат българското изкуство и насочат пряко помощите към пазара, то по-добре нормативните уредби да бъдат регулирани в министерство на икономиката, а не в министерство на културата.

На въпросната среща бяха направени конкретни предложения за промяна в правилника за прилагане на закона в посока цензура на авторите и неглижиране на художествените критерии, с които предложения категорично не сме съгласни.

Решени сме да защитаваме базисните за филмовото изкуство норми и ценности от посегателството на бизнеса и пазара. Няма да допуснем държавната помощ за производство на киноизкуство, по смисъла на европейските правни норми, да бъде пренасочена към обслужването на частни търговски интереси.

Приветстваме организирането на срещи и дискусии в широк кръг, на които да се разискват както проблемите в киноиндустрията, така и насоките за една смислена културна политика в областта на киноизкуството.

Подписали:

Проф. Георги Дюлгеров – кинорежисьор
Стефан Командарев – кинорежисьор
Тео Ушев – кинорежисьор
Проф. Иван Ничев – кинорежисьор
Камен Калев – кинорежисьор
Петър Вълчанов – кинорежисьор
Кристина Грозева – кинорежисьор
Весела Казакова – кинорежисьор
Мина Милева – кинорежисьор
Ралица Петрова – кинорежисьор
Милко Лазаров – кинорежисьор
Андрей Паунов – кинорежисьор
Константин Божанов – кинорежисьор
Илиян Метев – кинорежисьор
Драгомир Шолев – кинорежисьор
Иван Павлов – кинорежосьор
Виктор Чучков – кинорежисьор
Тонислав Христов – кинорежисьор
Павел Г. Веснаков – кинорежисьор
Христо Симеонов – кинорежисьор
Димитър Кутманов – кинорежисьор
Любомир Младенов – кинорежисьор
Петър Попзлатев – кинорежисьор
Николай Тодоров – кинорежисьор
Елица Петкова – кинорежисьор
Светослав Драганов – кинорежисьор
Александър Смолянов – кинорежисьор
Димитър Петков – кинорежисьор
Любо Йончев – кинорежисьор
Костадин Бонев – кинорежисьор
Зорница София – кинорежисьор
Димитър Сарджев – кинорежисьор
Петър Крумов – кинорежисьор
Лъчезар Аврамов – кинорежисьор
Николай Василев – кинорежисьор
Димитър Коцев-Шошо – кинорежисьор
Григор Лефтеров – кинорежисьор
Яна Титова – кинорежисьор

- РЕКЛАМА -spot_imgspot_img
Искра Ангелова
Искра Ангелова
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.
Последни
- РЕКЛАМА -spot_img
Вижте още
- РЕКЛАМА -spot_img

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here