В началото на своя престой в Ковид отделението на ВМА в София аниматорът, номиниран за Оскар Теодор Ушев написа в личния си профил във Facebook:
„Най-тъжното нещо на тази болест, е че дори не можеш да видиш лицата на хората, които са те излекували. Виждаш само очите им. По тях съдиш, дали ти се усмихват, дали са уморени. Всичко минава през тях. Отначало дори не можеш да се ориентираш кой-кой е. После свикваш. Ти си цял, човек пред тях. А те – те са едни тревожни, но светещи, изпълнени с доброта и грижи очи… Поклон пред тези хора, медицинските работници. Дано ги разпозная някой ден на улицата, когато ги срещна. Затова си позволих да ги нарисувам, за да ги помня.“
„Хората са ребра от едно и също тяло,
създадени сме от една душа, от семенце едно.
Когато реброто страда в болка единично, всички останали проклятието усещат.
И този, който няма симпатия към човешкото страдание,
не заслужава да се нарече човек“
Саади от Шира, „Един от всички“, мой превод.
В един момент от боледуването си Теодор Ушев пишеше:
„Как така се случва, че от всичките ми, хиляди познати, някои от които и ваксиноскептици, само българи ме проклинат, желаят ми „да пукна“, злорадстват, че съм бил ваксиниран, пък съм се заразил (за това как и защо, ще пиша щом се оправя), назидават, злорадстват, поучават?
Нова година е, обичайте се и се чувствайте късметлии, ако може да прегърнете семействата си.
Но в такива моменти, се броят и приятелите – благодаря ви, на всички, за подкрепата!
Щастлива Нова година да имате, на всички, бъдете здрави!
И знаете – ВАКСИНИРАЙТЕ СЕ!“
„Ако ми изпращате покани за приятелство с цел да ме „храните“, също си го спестете. Животът е прекалено кратък и хубав, за да си губи времето човек с недоброжелателни хора. Останете си със здраве! Прегръщам ви, всички! (неваксинираните, само от разстояние;)“
Днес, след като го изписаха, художникът написа:
„Когато направих първата скица на очите на медиците, в болницата, беше по-скоро акт на отчаяно търсене на начин да си помогна да запомня всички тези хора. Сега, когато благодарение на тях, моите ангели-пазители, всичко свърши по най-благополучния начин за мен (напълно здрав, без никакви увреждания на белите дробове), изпитах необходимост да извадя от паметта си истинските им погледи, с истинските имена. И паметта ми проработи!
Ето ги: Д-р Кьосева, Д-р Титоренков (който разказваше най-смешните вицове), д-р Шишков, д-р Йорданов, д-р Ганев, с когото си говорехме за Гьоте… Медицинската сестра Дани, онази сестра, която ми казваше, че никой не можел да нарисува очите ѝ, дори синът ѝ, който е художник. Санитарката Нуша. И целият медицински персонал, стажанти, които се грижат неуморно в нечовешки условия за пациентите в Ковид отделенията на болниците в страната. И не на последно място проф. Мутафчийски, който е създал една перфектно организирана болница. Ето ги, тук. Нарисувах ги отново, надявам се да се познаят. Благодаря ви! Сърдечно! Бог да бъде с вас в предизвикателствата и трудностите, които са пред вас.
(п.с. Във връзка със стотиците запитвания, които получих: Не, рисунките от престоя ми в болницата не се продават, и изложба няма да има. Акварелите бяха подарени на медиците и персонала от отделение „Пулмология“ във ВМА.)
Пожелаваме на Теодор Ушев да е винаги здрав, за да продължава да променя света. По-долу публикуваме всички рисунки от цикъла Пейзажи от Ковид стаята със специалното разрешение на техния автор. Опитали сме се да спазим хронологията им.
