Home Киноман Сбогом на кралицата на италианското кино Моника Вити

Сбогом на кралицата на италианското кино Моника Вити

Сбогом на кралицата на италианското кино Моника Вити
Моника Вити, снимка Facebook

Почина кралицата на италианското кино – италианската актриса Моника Вити. Гранддамата, звездата във филмите на режисьора Микеланджело Антониони почина на 90-годишна възраст. Това предаде Франс прес, позовавайки се на министъра на културата Дарио Франческини.

„Сбогом на Моника Вити, сбогом на кралицата на италианското кино. Днес е наистина тъжен ден, отиде си една велика актриса и велика италианка“, се посочва в направеното от Франческини изявление.

Италианската информационна агенция ANSA съобщи новината в сряда, като се позова на публикация в Twitter на бившия кмет на Рим Валтер Велтрони. По-късно агенция Франс прес съобщи, че италианското Министерство на културата е потвърдило смъртта ѝ, наричайки я „икона, известна най-вече с главните си роли във филми на Микеланджело Антониони“.

Най-известна с ролите си през 50-те и 60-те години на миналия век, особено в съвместните филми на Антониони „Приключението“ („L’Avventura“) (1960) и „Нощта“ („La Notte“) (1961), Вити почина след дълга борба с болестта на Алцхаймер, съобщават италианските медии в сряда.

Моника Вити, снимка Facebook

Италианският режисьор и политик Валтер Велтрони потвърди смъртта ѝ в Twitter от името на дългогодишния партньор на Вити, Роберто Русо.

Велтрони съобщи в Туитър: „Роберто Русо, нейният спътник през тези години, ме моли да съобщя, че Моника Вити вече я няма. Правя това с голяма скръб, обич и носталгия“.

Родена като Мария Луиза Чечиарели в Рим през 1931 г., Вити придобива международна известност с главната си роля във филма „Приключението“ („L’Avventura“) на Антонинони, където играе жена, която започва връзка с любовника на изчезналата си приятелка. Нейното хладнокръвно и дистанцирано изпълнение впечатлява публиката и критиката и тя се превръща в муза за Антониони, участвайки в няколко негови филма, сред които „Нощта“ („La Noche“) (1961) заедно с Жана Моро и Марчело Мастрояни и „Червената пустиня“ („Red Desert“) (1964) с Ричард Харис.

Вити се появява в няколко международни продукции, сред които развлекателният филм за Джеймс Бонд „Modesty Blaise“ (1966) с Терънс Стамп и Дирк Богард, както и комедията „На път за кръстоносните походи срещнах едно момиче, което…“ (1967) с Тони Къртис.

По-късно Вити става екранен партньор на големия комедиен актьор Алберто Сорди, като заедно правят няколко филма, сред които Polvere di stelle (1973) и I Know That You Know That I Know (1982).

Печели пет награди „Давид ди Донатело“ за най-добра актриса, италианския еквивалент на „Оскар“, както и „Златен лъв“ за цялостно творчество на филмовия фестивал във Венеция през 1995 г. Изпълнението ѝ в „Приключението“ ѝ осигурява номинация за БАФТА за най-добра чуждестранна актриса през 1961 г.

От 2001 г. Вити отсъства от обществения живот поради болестта на Алцхаймер.

Искате да знаете повече?

Моника Вити става известна през 60-те години на миналия век с участието си във филми на режисьора Микеланджело Антониони като „Приключението“ (1960), „Нощта“ (1961), „Затъмнението“ (1962), „Червената пустиня“ (1964). Завършва Националната академия по драматични изкуства в Рим, където постъпва на 16 години. Най-напред участва в театрални спектакли, след което дебютира в киното през 1954 година. Става известна с участието си във филми на Микеланджело Антониони, който среща през 1957 година и става негова спътница и живота в продължение на няколко години. През периода 1960-1964 година снима 4 филма с него, които я правят популярна. Публикува автобиография през 1993 г. През 1995 година се жени за Роберто Русо, с когото живее от 1968 година.

Previous article За втори февруари: оркестър по куиър танго в Аржентина разчупва клишето
Next article Aкциите на най-популярната платформа за музика Spotify спаднаха със 17% заради толерантността на компанията към подвеждаща информация за Ковид-19
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here