spot_img
-0.8 C
София
неделя | 29.01.2023 | 08:01:19

Сбогом на кралицата на италианското кино Моника Вити

- РЕКЛАМА -spot_img
- РЕКЛАМА -spot_imgspot_img

Почина кралицата на италианското кино – италианската актриса Моника Вити. Гранддамата, звездата във филмите на режисьора Микеланджело Антониони почина на 90-годишна възраст. Това предаде Франс прес, позовавайки се на министъра на културата Дарио Франческини.

„Сбогом на Моника Вити, сбогом на кралицата на италианското кино. Днес е наистина тъжен ден, отиде си една велика актриса и велика италианка“, се посочва в направеното от Франческини изявление.

Италианската информационна агенция ANSA съобщи новината в сряда, като се позова на публикация в Twitter на бившия кмет на Рим Валтер Велтрони. По-късно агенция Франс прес съобщи, че италианското Министерство на културата е потвърдило смъртта ѝ, наричайки я „икона, известна най-вече с главните си роли във филми на Микеланджело Антониони“.

Най-известна с ролите си през 50-те и 60-те години на миналия век, особено в съвместните филми на Антониони „Приключението“ („L’Avventura“) (1960) и „Нощта“ („La Notte“) (1961), Вити почина след дълга борба с болестта на Алцхаймер, съобщават италианските медии в сряда.

Моника Вити, снимка Facebook

Италианският режисьор и политик Валтер Велтрони потвърди смъртта ѝ в Twitter от името на дългогодишния партньор на Вити, Роберто Русо.

Велтрони съобщи в Туитър: „Роберто Русо, нейният спътник през тези години, ме моли да съобщя, че Моника Вити вече я няма. Правя това с голяма скръб, обич и носталгия“.

Родена като Мария Луиза Чечиарели в Рим през 1931 г., Вити придобива международна известност с главната си роля във филма „Приключението“ („L’Avventura“) на Антонинони, където играе жена, която започва връзка с любовника на изчезналата си приятелка. Нейното хладнокръвно и дистанцирано изпълнение впечатлява публиката и критиката и тя се превръща в муза за Антониони, участвайки в няколко негови филма, сред които „Нощта“ („La Noche“) (1961) заедно с Жана Моро и Марчело Мастрояни и „Червената пустиня“ („Red Desert“) (1964) с Ричард Харис.

Вити се появява в няколко международни продукции, сред които развлекателният филм за Джеймс Бонд „Modesty Blaise“ (1966) с Терънс Стамп и Дирк Богард, както и комедията „На път за кръстоносните походи срещнах едно момиче, което…“ (1967) с Тони Къртис.

По-късно Вити става екранен партньор на големия комедиен актьор Алберто Сорди, като заедно правят няколко филма, сред които Polvere di stelle (1973) и I Know That You Know That I Know (1982).

Печели пет награди „Давид ди Донатело“ за най-добра актриса, италианския еквивалент на „Оскар“, както и „Златен лъв“ за цялостно творчество на филмовия фестивал във Венеция през 1995 г. Изпълнението ѝ в „Приключението“ ѝ осигурява номинация за БАФТА за най-добра чуждестранна актриса през 1961 г.

От 2001 г. Вити отсъства от обществения живот поради болестта на Алцхаймер.

Искате да знаете повече?

Моника Вити става известна през 60-те години на миналия век с участието си във филми на режисьора Микеланджело Антониони като „Приключението“ (1960), „Нощта“ (1961), „Затъмнението“ (1962), „Червената пустиня“ (1964). Завършва Националната академия по драматични изкуства в Рим, където постъпва на 16 години. Най-напред участва в театрални спектакли, след което дебютира в киното през 1954 година. Става известна с участието си във филми на Микеланджело Антониони, който среща през 1957 година и става негова спътница и живота в продължение на няколко години. През периода 1960-1964 година снима 4 филма с него, които я правят популярна. Публикува автобиография през 1993 г. През 1995 година се жени за Роберто Русо, с когото живее от 1968 година.

- РЕКЛАМА -spot_imgspot_img
Искра Ангелова
Искра Ангелова
Искра Ангелова е българска журналистка, актриса, преводачка, продуцентка и писателка. Тя завършва с отличие 22-ра гимназия в София и печели Националната олимпиада по литература, с което е приета в специалност Българска филология в СУ „Климент Охридски“. Междувременно я приемат и в специалността Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класовете на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков, и на Леон Даниел, Ивайло Христов и Меглена Караламбова, както и в специалността Театрознание. Искра завършва едновременно актьорско майсторство и българска филология. Две години е на щат в Сатиричния театър, играе в няколко представления там, както и в театър „Сълза и смях“, води различни детски и младежки рубрики в БНТ и участва във филми на Студио „Екран“, както и в рубриката „Телевизионен театър“. Прави първите си интервюта като журналист за сп. „Театър“. През пролетта на 1996 г. тя спечелва стипендията Фулбрайт на американското правителство и през 1997 г. заминава, за да учи телевизионна и радио журналистика в университета „Емерсън“ в Бостън, САЩ. Докато следва, Искра се явява на кастинги и играе Нина Заречная в „Portal Theatre“ в Бостън, както и снима в няколко филма. След като завършва магистратурата си и стажува като репортер в местните канали на NBC и ABC News в Бостън, тя се явява на интервю за втори продуцент на сутрешния блок на CBS в Ню Йорк и го печели. Там Искра отразява войната в Косово, прави репортажи за престрелките в училищата, ураганите и др. горещи новини, подготвя интервютата с актьори като Дъстин Хофман, Глен Клоуз и Хю Грант, режисьори като Мартин Скорсезе и музиканти като Уинтън Марсалис и Марая Кери, но големият ѝ пробив е интервюто с беглец от ФБР, по което известното публицистично предаване „60 минути“ на телевизията прави цял епизод. Поради регламента на Фулбрайт, Искра трябва да се върне в България. Тя се явява на интервю още във Fox News в Ню Йорк и така става един от създателите на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин“ в България, където е водещ. Между 2002-2005 г. Искра е главен редактор и водещ на сутрешния уикенд блок по Нова телевизия „У нас“. От 2005 до 2019 г. тя е главен редактор, сценарист и водещ на културното токшоу по БНТ „Нощни птици“, където е канила най-изявените, интересни и свободомислещи хора на изкуството у нас, както и световни звезди от ранга на Вим Вендерс, Джон Лоутън, Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини, Джон Савидж, Лоренцо Ламас и др. През 2019 г. предаването е спряно с неясни мотиви. Междувременно Искра е автор на няколко документални филма за писателките Лаура Ескивел, Елиф Шафак и Юлия Кръстева, като вторият ѝ филм за Кръстева „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ открива фестивала „Master of Art“ през 2017 г. и е показан в рамките на LIDF – London International Film Festival – в Лондон и Париж. Тя е съосновател на „Общество Айн Ранд“ в България, както и редактор на „Атлас изправи рамене“ на авторката. През последните 2 години Искра работи над онлайн интерактивна енциклопедия „Мамапедия“, която става сайт на годината за 2020 г. според публиката на bgweb.bg. Искра Ангелова е горд носител на наградата на Съюза на българските журналисти за специален принос за 2019 г. Искра е била преподавател по сценична реч на два класа в НАТФИЗ, а през последните години превежда няколко книги и пиеси, в които и играе, като „По-близо“ и „Красиви тела“. Те имат дълъг живот на българска сцена, второто наскоро постигна рекордните 14 години на пълни салони. Откакто е в България, тя снима в няколко американски филмови продукции и играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Българска Армия“, Варненски театър, „Сълза и смях“, Младежки театър „Николай Бинев“, Модерен театър, галерия „Етюд“ и др. Тя става сред най-четените автори на сайта Offnews, а статията ѝ за сп. „Артизанин“ от 2019 г. „Краят на елитите“ има над 500 000 прочитания. През 2020/21 г. тя организира и представя поредица музикално-литературни четения, посветени на големите български поети Лилиев, Явров и Багряна със свои приятели – именити артисти и музиканти.
Последни
- РЕКЛАМА -spot_img
Вижте още
- РЕКЛАМА -spot_img

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here