От Ива Дойчинова
Будителят е човек, който те кара да осъзнаеш, че си се успал. Уж всичко виждаш, осъзнат си, правилно поставен и добър човек. Но си в границите си – като всички останали 98% от хората. Плуваш по течението без да променяш. Комфортно планираш и умерено се оплакваш. Помагаш /може би/ регулярно на някои хора. Но не постигаш промяна и не пееш на нов глас.
И изведнъж се появява някой, който те кара да осъзнаеш, че седиш на едно място. Водиш нормален, честен и обикновен живот – да! Би могъл да се гордееш със себе си и да бъдеш спокоен за доброто си име. „Да бъдеш спокоен“ вече е това, което наричам първа отлика от нас, обикновените хора и тях – будителите.
Те са неспокойни. Изживяват вътрешно несправедливостта, тежи им съдбата на много хора. Не заспиват вечер не заради собствените си проблеми. Не могат да отминат, не могат да преглътнат, не могат да спрат.
Будителите имат отвъд обичайното чувство за справедливост. Те ще се хвърлят пред камъка, летящ към непознат. Не казвам, че са светци. Напротив, много често будителите са минали през личен катарзис и избори, с които не са в мир. Борили са се за личното си право за живот, с болест, с тежки обстоятелства и духът им е избрал как да живеят.
Този тип лидерство на духа в личния им живот е лидерството и над душите на много хора, когато се определят в пътя си на добротворци. Будителите отварят пътя на честта в другите и поставянето на индидуалните добродетели над традиционните като здравето и живота: а това са свободата, честта, достойнството.
Ако някой от хората около мен ме кара да не съм спокойна, доволна и смирена в името на общочовешката чест, достойнство и благоденствие – наричам го свой будител и му благодаря. Че го има.